Решение № 144 от 30.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110101573 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , имащ за предмет претендирано в резултат на суброгация регресно вземане с правна квалификация, насочена към хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

Ищецът „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр.София , пл.Позитано № 5 , с ЕИК 000694286 чрез пълномощника си адвокат К. Х. от АК ***, твърди, че на **.**.**** г. е настъпило застрахователно събитие , състоящо се в това , че управляваният от В. Е. Е. лек автомобил „***“ с рег.№ ** **** ** по време на движението си по републикански път *-*** / о.п. *** – ***/ , по ул. “***“ в гр. *** срещу *** преминал през дупка на пътното платно , вследствие на което са увредени предна лява гума / спукана/ и джантата на автомобила/ деформирана/ - предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско” във формата на застрахователна полица № ***************/**.**.**** г.

След извършен оглед , причинената имуществена вреда е оценена на стойност от 246,26 лева и е изплатено на **.**.**** г. по банков път на застрахования правоимащ/ собственика на лекия автомобил/ обезщетение в посочения размер.

Изпратена е регресна покана изх.№ ***-****/**.**.**** г. до АПИ- Областно управление ***/ получена на **.**.**** г./ да възстанови платеното , но претенцията е останала неудовлетворена .

С виждането , че притежава регресно право , почиващо на твърдението , че Агенция Пътна инфраструктура не е изпълнила задълженията си , произтичащи от нормите на чл.3, ал.1 чл.167, ал.1 от ЗДвП, чл.10, ал.2 , ал.3, т.1 и т.2 от Наредба № РД -02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата , да вземе мерки за отстраняване на образувалата се неравност / препятствие/ на пътя и да я обозначат / сигнализират водачите на МПС за наличието й , ищецът моли съда да постанови решение , с което да я осъди да му възстанови сумата на платеното застрахователно обезщетение , заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски.

1

В с.з. поддържа предявения иск .

Ответникът чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Д. оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения/ доводи/ , основани на обстоятелствата и нормативните положения, че макар и събитието да е настъпило на път от републиканската пътна мрежа , мястото му е в границите на урбанизираната територия на град ***, като в тази връзка между агенцията и общината е сключено споразумение за поддържане на платната за движение в границите на града ; тъй-като липсва съставен протокол за ПТП от служители на МВР , в който да е посочено как, къде и при какви обстоятелства е настъпило събитието, както и други сигурни доказателства за вредите ,не може да се приеме , че е безспорно установено; поведението на водача на лекия автомобил не е било съобразено с изискванията , установени с правилата , съдържащи се в разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от ЗДвП / неправилна преценка на пътната обстановка и движение с несъобразена и превишена скорост /, с което е съпричинил вредите/ възражение при евентуалност по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД/и затова вземането / доколкото съответства на изплатеното обезщетениеза имуществени вреди / би трябвало да се намали наполовина

Претендира присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Привлечената от ответника като подпомагаща страна - *** оспорва иска по основание и размер с възражения , съвпадащи по същество с тези на подпомаганата страна.

Съдът след прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време , място , обстоятелства и начин застрахователно събитие / описано в исковата молба/, констатацията и оценката на увредите по лекия автомобил, както и изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащия застрахован В. Е. Е. , са факти , установени със свидетелските й показания , свидетелските показания на Л. Г. Г. , застрахователна полица , декларация /уведомление за щета/, опис на претенция от **.**.**** г. , снимков материал , преводно нареждане от **.**.**** г. , регресна покана и разписка за връчване.

Искът подлежи на уважаване в своята цялост по основание и размер .

Установеният обективен факт на конкретно състояние на частта от посочената улица , представляваща път по смисъла на параграф 6, т.1 от ДР на ЗДвП,изразено в пропаднало покритие , образувало дупка / нарушена цялост на пътното покритие/, разкрива едно явление на негова неизправност , съществувало в момента на преминаване на увредения автомобил / т.е.

„заварено” /, създаващо опасност за водачите на преминаващите моторни превозни средства от възникване на ПТП и съответно за тяхно увреждане.

Такова състояние на нарушена цялост на пътното покритие законът нарича „препятствие на пътя”- вж. пар.1, т.19 от ППЗДвП.

По общо и логично/ собственикът управлява и безвредно за обществото стопанисва/ ползва, ремонтира и поддържа / вещта/ повеление на закона/ чл.167, ал.1 от ЗДвП, доразвито в текста на чл.10, ал.2 от Наредба № РД -02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата /, задължението за осъществяване на дейностите по поддържането на републиканските пътища / под какъвто публично-правен режим на изключителна държавна собственост е пътя, на който е възникнало вредоносното събитие- чл.8, ал.2 ЗП/ в изправно състояние , да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстранява във възможно най кратък срок е вменено в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“- град *** - чл.30, ал.1 от ЗП, чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № РД 02-20-19/12.11.2012 г. , в качеството й на юридическо лице чрез чийто органи и служители се извършва управлението им, част от което е именно посочения трети вид дейност- чл.19, ал.2, т.1 от ЗП.

Тъй-като логиката на известните по делото обстоятелства сочи, че разглежданото неизправно 2 състояние на пътя не е възникнало внезапно малко преди настъпилото пътно- транспортно произшествие, а е старо, т.е. дължи се на траен процес на разрушаване на пътното покритие поради небрежното му изоставяне във времето на произвола на физическите явления от стопанина и собственик на пътя, изводът е , че най – общо казано е показател за неизпълнение на задължението за поддържането му в изправност чрез своевременно отстраняване на препятствието. Не е изпълнено и задължението за сигнализиране всички участници в движението за наличието на това препятствие на пътя / , или с други думи да обозначи по подходящ видим за тях начин /чрез поставяне на пътен знак Г11- чл.52, ал.12 от ППЗДвП / мястото на нарушената цялост на пътното покритие, с цел да бъде заобиколено.

Следователно е възникнало обективно несъответствие между правно дължимо и фактически осъществено поведение, т.е. неизпълнение на посочените по-горе задължения, произтичащи от закона .

Съдът няма друг избор, освен да приеме , че неизпълнението се дължи на виновно бездействие на натоварените с набелязване, организация и контрол на тези дейности длъжностни лица от структурата на АПИ , защото вината им под формата на небрежност/ на гражданскоправен език „вината” е неполагане на абстрактно моделираната грижа на добрия стопанин- чл. 63, ал.2 от ЗЗД/ се предполага- чл.45, ал.2 от ЗЗД, а това законово предположение не е оборено.

С други думи осъществени са всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД , породили на **.**.**** г. обективна/ гаранционно- обезпечителна/ отговорност на ответната държавна агенция към застрахования собственик на увредения лек автомобил , вследствие на което е поставена в положението на длъжник по регресно правоотношение с ищеца – застраховател на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ за удовлетворяване на претенцията му.

Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗП съдържа норма, даваща правна възможност да възникне занапред съвместно, т.е. общо задължение на Агенцията и общините да осъществяват дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии,при условията и реда , определени с Правилника за прилагане на закона, ако настъпи онзи юридически факт , предвиден в хипотезата й като предпоставка за възникване на тази правна възможност , наречен договор/ постигане на „взаимна договореност“/. Ако законодателната воля бе да вмени по силата на закона съвместно задължение на Агенцията и общините да осъществяват тези дейности , тогава не би имало смисъл от гледна точка на правната логика към израза в началото на нормативния текст : „ осъществяват съвместно“ веднага да добавя : „по взаимна договореност“. Очевидно е , че добавянето му преследва точно определена цел , а тя е да поясни/ както по-горе бе казано/, че без „взаимна договореност“ съвместното задължение няма да възникне , т.е. чрез този правен инструмент се създава правната възможност за присъединяване към Агенцията на още един задължен правен субект. Ако не се постигне такава, задълженият правен субект си остава един и той е този, който по начало е: това е ответната агенция.

И това е така , защото самият закон като по-висок по степен нормативен акт не „сваля“ задължението от агенцията да осъществява дейността по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии , а изрично го указва/ „припомня“ във връзка с ал. 1/ в посочената разпоредба /чл.30, ал.3/ с допълнението , че то става съвместно с общините, ако между тях бъде сключен договор с такава предметна деятелна насоченост.

С разглежданата норма на ППЗП не се „заменя “ правния субект върху който тежи задължението да осъществява дейността по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, тъй-като самият закон нито пряко посочва, че единствен правен субект на задължението в тези случаи е съответната община, нито изрично предвижда като последица „замяната“ на агенцията от общините в случаите, когато няма постигната взаимна договореност.

Изложеното по-горе обяснение на текстовете на закона е по повод на факта на сключеното в 3 тази връзка между подпомаганата и подпомагащата страна споразумение, с произтичащото заключение , че оспорването на иска не може да основава на този факт.

Тъй-като към момента на завеждане на делото ответната агенция вече се е намирала в положение на забава относно изпълнението на задължението й да възстанови платеното на ищеца – застраховател, към присъденото главно регресно вземане съдът присъжда и поисканото обезщетение в размер на законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата – чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат/ чл.51, ал.2 от ЗЗД/ от водача на лекия автомобил поради упрека, че неговото поведение при управлението му не е съответствало на изискванията за съобразителност и спазване на ограничението на скоростта / чл.20, ал.2, чл.21, ал.2 от ЗДВП/, които ако бил спазил е щял да избегне преминаването през препятствието на пътя. Няма доказателства за нарушение на ограничението на скоростта от 50 км., нито за управление с несъобразена с обстановката скорост макар и в рамките на ограничението за максимално позволената- от показанията на водача става ясно , че не е било възможно да избегне преминаването през неравността, тъй-като в насрещната лента и непосредствено зад автомобила са идвали друг автомобили.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 450 лева, представляваща направени по производството разноски/ заплатена ДТ- 50 лева и заплатено адвокатско възнаграждение- 400 лева / и следва да бъде осъден да му я заплати , тъй-като вторият е упражнил правото си за това , произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. Разноски за явилите се свидетели не са направени , тъй-като те заявиха, че не желаят да им се изплати депозираната сума за това.