Решение № 110 от 23.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2945/2023
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 23.01.2024
- В сила
- 23.01.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3, изр. трето · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300502945 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 3536/31.07.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 8375/22г., с което се ОСЪЖДА "ЦУМ" ЕООД, ЕИК: ***, ***, с управител А. Х. Б. да заплати на С. Н. Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата от 5000 (пет хиляди) лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 163.80 лв.(сто шестдесет и три лева и 80 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Жалбоподателят "ЦУМ" ЕООД, ЕИК: ***моли съда да отмени решението на районния съд като неправилно и необосновано по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна С. Н. Т. с ЕГН ********** счита решението за правилно и моли съда да го потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
При извършената проверка, уредена в нормата на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.
Районният съд е приел, че с исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че 1 на 09.01.2022 г. в статия в сайт plovdivonline.com, собствен на ответника били изложени откровени лъжи, а именно, че С. Н. Т. бил прочут в гр. Пазарджик със семейните си скандали в гр. Стамболийски и изгонил на улицата майка си и болната си сестра и това наложило кметът Г. М. да ги настани в общинско жилище, като общинският съвет отпуснал пари за лекарства на тежко болната му сестра, като двете изоставени жени били подпомагани от ГЕРБ в Стамболийски. В статията се посочвало още, че Т. имал голяма къща, в която налагал тормоз и на съпругата си П.. Понеже бил народен представител, станалото довело до поС.ен дискомфорт от унижаването му като млад общественик. Затворил се в себе си и възникнали притеснения за психичното му здраве, което наложило посещение при психиатър на 25.01.2022 г. Прегледа се повторил на 10.05.2022 г. с изписване на още лекарства. Написаното засегнало честта и достойнството му, уронило авторитета му и причинило стрес и психически дискомфорт, а те се отразили отрицателно на здравето, работата, семейството и ежедневието му. Затова претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност от написаното в статията, главоболие, безсъние и липса на апетит и имуществени вреди за закупените лекарства и преглед при психиатър в резултат от така преживения стрес, довел до промяна в личния му живот.
В диспозитива на съдебното решение обаче, след формиран извод за основателност на исковете, съдът е присъдил сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 163.80лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главни, считано от 07.06.2022г. до окончателното изплащане. С диспозитива на решението, с който се формира силата на пресъдено нещо, съдът изобщо не е конкретизирал кои са правопораждащите факти, обосноваващи възникването на задължението на ответника за плащането на посочените суми, както и в какво се изразяват претърпени вреди, понеже тези обстоятелства представляват основанието на предявените искове и само чрез тяхното отразяване в диспозитива на решението може да се формира сила на пресъдено относно конкретно повдигнатия правен спор.
От изложеното е невъзможно да се установи дали първоинстанционнят съд се е произнесъл по предявените искове, а това обосновава извода, че районният съд не се е произнесъл по предявените искове.
Ето защо обжалваното решение е недопустимо и ще се обезсили, а делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за произнасяне по така предявените искове.
Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3, изр. трето от ГПК съдът 2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение решение № 3536/31.07.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 8375/22г., с което се ОСЪЖДА "ЦУМ" ЕООД, ЕИК: ***, ***, с управител А. Х. Б. да заплати на С. Н. Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата от 5000 (пет хиляди) лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 163.80 лв.(сто шестдесет и три лева и 80 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
ВРЪЩА делото на друг състав на Пловдивския районен съд, за ново разглеждане.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3