Решение № 206 от 20.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Кюстендил, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261500500237 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№6299/04.05.2026г., подадена от адв.З. К., в качеството й на особен представител на Т. А. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.****, насочена срещу решение №316/23.03.2026г., постановено по гр.д.№20251520101405 по описа за 2025г. на Районен съд Кюстендил.

С обжалваното решение РС- Кюстендил е приел за установено, на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, че Т. А. С., ЕГН **********, с адрес в гр.******, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 506.86 лева (равностойност в евро – 259.15), представляваща незаплатени мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2024г. до окончателното изплащане, както и 387.36 лева (равностойност в евро 198.05), представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва от 05.12.2024г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №1466/09.12.2024г. по ч.гр.д.№2954/2024г. по описа на Районен съд- Кюстендил. Със същото решение, КнРС е осъдил Т. А. С., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, сумата от 962.12 лева (равностойност в евро - 491.92 евро), представляваща направените от ищеца съдебноделоводни разноски в исковото производство, както и сумата от 232.92 лева 1

(равностойност в евро - 119.09 евро), представляваща направените от ищеца съдебноделоводни разноски по ч.гр.д.№2954 от 2024г. на Районен съд Кюстендил.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано, поради което същото се счита за необосновано.

Поддържа се, че по делото липсват безспорни доказателства относно датите, на които са настъпили падежите за плащане на дължими суми, което се обвързва с факта на наличие на няколко договора – за лизинг, за мобилни услуги и други – възражения, които районният съд не бил обсъдил и които, според жалбоподателката, са определящи за неоснователността на исковете. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В становище с вх.№4586/15.09.2026г. „Йеттел България“ ЕАД излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на КнРС. Претендира присъждане на сторените разноски.

Въззиваемото дружество не е изпълнило в срок вмененото му от районния съд задължение да предплати разноски за изплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител на С. за въззивната инстанция, но този пропуск е отстранен преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция, за което е представен и съответен платежен документ в размер на сумата от 204.50 евро.

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. С решението са разгледани искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, след осъществена хипотеза по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и в предвидения от закона срок.

Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Производството пред РС-Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД против Т. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*****, с която са били предявени искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата С. съществуването на вземания на ищеца спрямо нея, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№2954/2024г. по описа на КнРС за следните суми:

- 506.86 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и 2 стойност на мобилни услуги, дължими за периода от 05.12.2022г. до 04.03.2023г. по сключени между страните договори за мобилни услуги - договор за мобилни услуги от 26.09.2022г. за мобилен номер ******и допълнително споразумение към него от 01.01.2023г.; договор за мобилни услуги от 10.10.2022г., сключен за мобилен номер *******и договор за мобилни услуги от 12.10.2022г. за мобилен номер *******, както и

- 387.36 лева - незаплатени лизингови вноски, дължими по сключени между страните договори за лизинг - договор за лизинг от 12.10.2022г. за мобилно устройство ******; договор за лизинг от 12.10.2022г. на базови аксесоари; договор за лизинг от 12.10.2022г. за мобилно устройство ******* и договор за лизинг на базови аксесоари от 12.10.2022г., по всеки от които са останали незаплатени по 17 броя лизингови вноски и по една допълнителна, произтичаща от невръщането на вещта, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.12.2024г., до окончателното изплащане.

С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло исковете.

В срока за подаване на отговор на исковата молба такъв е бил депозиран от особения представител на С.. В отговора не е оспорено сключването на договорите и възникването на задълженията по тях, нито са противопоставени твърдения за извършени плащания от страна на ответницата, а единствено е заявено общо оспорване на исковете с молба да бъдат отхвърлени.

В хода на първоинстанционното производство са приобщени сключените между страните договори, на които ищцовото дружество основава своите претенции, издадени фактури, както и Общи условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010г., с последващи изменения, включително и от 01.03.2022г., във връзка с промяна на търговското наименование на оператора от „Теленор България“ ЕАД на „Йеттел България“ ЕАД. Във всеки от сключените индивидуални договори между страните е посочено, че Общите условия към съответния договор представляват неразделна част от него.

КнРС е анализирал фактите, установени от представените документи, като е проследил детайлно предмета на всеки от договорите, правата и задълженията, поети от страните по тях и е приел исковите претенции за установяване съществуване на вземания на ищеца за месечни абонаментни такси, за потребление на мобилни услуги и за незаплатени лизингови вноски за основателни и ги е уважил.

Съдът е посочил, че представените и подписани от страните по делото договори за мобилни услуги и за лизинг установяват юридически факти, породили облигационните правоотношения на договорна обвързаност между същите, съществувала през процесния период, отчитайки и липсата на оспорване, което да е било заявено от ответната страна. Съдържащото се изявление за предадени сим карти от ищеца на ответника в договорите за мобилни услуги е преценено като достатъчно, за да бъде доказано изпълнение на задълженията на ищеца по тези договори. Съдът е посочил, че от представените от дружеството справки за детайлно потребление във връзка с всеки един от предоставените номера по договорите за мобилни услуги, се установяват действително потребените услуги, както и коректното изчисление на фактурираните суми, поради което е приел за дължими плащания в размер на исковите суми, съобразявайки и липсата на направени правопогасяващи възражения.

3

Наличието на сключени между страните договори за лизинг, по силата на които на С. са били предоставени мобилни устройства и базови аксесоари срещу задължения за заплащане на месечни лизингови вноски, съгласно уговорени погасителни планове и липсата на доказателства за изпълнение на задълженията на лизингополучателя са преценени като очертаващи дължимостта и на исковите суми по тези договори.

С обжалваното решение, районният съд е разпределил и отговорността на страните за разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Въззивният съд, съобразявайки установените по делото факти и преценявайки ги в контекста на оплакванията във въззивната жалба, счита, че решението на КнРС е правилно и като такова следва да се потвърди.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Кюстендил относно осъществяването на изискуемите се предпоставки за уважаване на предявените искове, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да намира за необходимо да ги преповтаря. Доказано е по делото: наличието на договорни правоотношения по сключени между страните три договора за мобилни услуги и четири договора за лизинг; във всеки от договорите е посочена месечната абонамента такса, която потребителят дължи за срока на действие на договорите, респ. подлежащата на разсрочено заплащане лизингова сума; исковият период включва три отчетни месеца, през които договорените абонаменти такси са начислявани и включени в издадените фактури; при осъществяване и на потребление на мобилни услуги, същото е остойностявано, според договореното между страните; не се твърди и не се доказва пълно или частично плащане на което и да било от задълженията; общият размер на месечния абонамент по всеки от договорите и стойността на потребените услуги са установени по делото от представените и неоспорени фактури и справки за общо потребление; лизинговите вноски са дължими до крайния срок на договорите, независимо дали е упражнено правото на изкупуване или не и независимо дали устройството е върнато или не. По никой от тези въпроси, които са релевантните за спора, няма оплакване във въззивната жалба и всички правни изводи на районния съд относно горните обстоятелства намират аргументация в данните по делото.

Когато въззивният съд мотивира съдебния си акт по реда на чл.272 от ГПК, следва да изложи съображения във връзка с оплакванията в жалбата. Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК при проверката за правилност на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Конкретната въззивна жалба съдържа едно основно оплакване по съществото на спора, а именно – че изводът на КнРС за дължимост от страна на ответницата на суми е необоснован, тъй като по делото липсвали безспорни доказателства относно датите, на които са настъпили падежите за плащане по множеството сключени договори.

Съдът намира за потребно да посочи, че съдържащото се във въззивната жалба оплакване не е било заявено от ответница по иска в хода на първоинстанционното производство – нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание. Недопустимо е за пръв път възраженията срещу иска да се заявяват с въззивната жалба пред горната инстанция, освен ако не се твърди и установи наличие на допуснато от първоинстанцинния съд процесуално нарушение, довело до лишаване на страната от възможността своевременно да направи възраженията си срещу исковата претенция. Подобни оплаквания за допуснато процесуално нарушение от КнРС във въззивната жалба липсват. Същевременно, 4 оплакването не касае приложение на императивна материалноправна норма, за чието спазване съдът да следи служебно. Посоченото очертава извода, че оплакването във въззивната жалба срещу правилността на първоинстанционното решение, като несвоевременно въведено възражение не подлежи на разглеждане. При все това, настоящият съд намира за потребно да посочи, че и по същество това оплакване е несъстоятелно. Във всеки от договорите за мобилни услуги страните са се съгласили на коя конкретна дата от месеца ще бъде издавана фактурата за ползваните мобилни услуги. Договорите обвързват страните по тях, което важи и за общите условия, приложими към индивидуалните такива. Според тези ОУ, невръчването на месечната фактура, която се издава на договорената дата, не освобождава абоната от задължението да заплати абонаментните такси и стойността на потребените услуги и падежът на задължението настъпва по силата на договора между страните, в който този падеж е уговорен. По отношение плащанията по договорите за лизинг страните са договорили падежи на всички месечни вноски, които са инкорпорирани в самите договори. Следователно, настъпването на изискуемостта на задълженията на ответницата е доказано по делото.