Решение № 266 от 17.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100514569 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20175257 от 23.08.2021г. по гр.д. № 525/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40-ти състав, е отхвърлил предявените от Р. А. Г. срещу „Ф.И.А.“ ЕООД обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 08.07.2011г., издаден по гр. д. № 26632/2011г. по описа на СРС, а именно: 5000 евро - главница, 533.77 евро – договорна лихва, 1442.66 евро - наказателна лихва; 795.78 лв. – разноски и сумите по изпълнителен лист от 12.07.2011г. , издаден по гр. д. № 26633/5011г. по описа на СРС, а именно 9000 лв - главница, 5290.46 лв. – наказателна лихва и 821.26лв. разноски. С посоченото решение ищецът Р. А. Г. е осъден да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД сумата от 100 лв. разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Р. А. Г., в която твърди, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен. Смята, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество „Ф.И.А.“ ЕООД е титуляр на претендираните от него вземания. Излага подробни доводи, че е неправилна преценката на съда по повод наличието на изтекла погасителна давност. Акцентира на обстоятелството, че изпълнително дело № 20168510405075, присъединено към изпълнително дело № 20118510401244 е прекратено по право, поради което в случая е налице хипотезата на чл.

433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди, че след връчването в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК призовка за принудително изпълнение до Р. Г. с изх. дата на ЧСИ от 30.10.2017г. други валидни изпълнителни действия не са извършвани в продължение на повече от две години до 20.11.2020г. когато е получена призовка за доброволно изпълнение изх. №

1

61228/20.11.2020г. По изложените съображение твърди, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, независимо от неиздаването на нарочно постановление от съдебния изпълинител, което има само оповестително действие. Въззивникът излага доводи, че по отношение на претендираните от ответника суми е изтекла и пълната погасителна петгодишна давност. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна по „Ф.И.А.“

ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.У. е депозирал в срок отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Моли да отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото са приложени копие от изпълнително дело № 2267/2011г. по описа на ЧСИ М. П.. Същото е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 26632/2011г. са издадени в полза на кредитора „ЦКБ“ АД срещу солидарните длъжници „А.“ ЕООД и Р. А. Г. за заплащане на сумата от 5000 евро, представляваща просрочена главница по договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит № 138/01.02.2006г., ведно със законната лихва от 20.06.2011г. до окончателното плащане; 533,77 евро договорна лихва 01.02.2010г.-30.09.2010г.; 1442,66 евро наказателна лихва за периода 01.10.2010г.-19.06.2011г. /съгласно определението за ОФГ от 19.08.2011г.

/л. 27/; 272,89лв. – държавна такса и 522,98лв. – юрисконсултско възнаграждение.

От копието на изпълнителното дело се установява, че с молба от 30.11.2011г. взискателят „ЦКБ“ АД е поискал образуване на изпълнително дело спрямо длъжниците за събиране на вземанията по издадените два изпълнителни листи. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши пълно проучване на длъжниците, да наложи запор на банкови сметки и трудово възнаграждение, да наложи възбрана на недвижими имоти, да извърши опис на открито имущество, както и всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

Въз основа на изпълнителен лист 28.06.2011г., издаден по ч. гр. д. № 22331/2011г. по описа на СРС с длъжник Р. А. Г. е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20118510401244 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС по молба на взикскателя „Ц.К. Б.“ АД. С молбата за образуване взискателят е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител пълни правомощия, предвидени в посочения член, без ограничения, както и е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, възбрана на притежаваните от него недвижими имоти, както и извършване на опис на същите. От приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че изпълнителният лист въз основа на който е образувано, е издаден по ч. гр. д. № 26633/2011г. в полза на кредитора „ЦКБ“ АД срещу солидарните длъжници „А.“ ЕООД и Р. А. Г. за заплащане на сумата 9000лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит № 457/20.05.2005г., ведно със законната лихва от 20.06.2011г. до изплащане на вземането; 5290,46лв. наказателна лихва за забава за периода 01.08.2008г.-19.06.2011г.;

821,62лв. – разноски по делото.

След образуване на изпълнителните дела на 14.12.2011г. съдебният изпълнител е извел покани за доброволно изпълнение до длъжниците, като няма данни дали и кога са връчени. С молба от 23.02.2012г. друг взискател е поискал да бъдат присъединени за събиране вземанията му, за които е приложил удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК, 2 издадено от ЧСИ Р. М.. На 30.10.2015г. по делото е постъпила справка от НАП относно „А.“ ЕООД.

На 16.10.2015г. ЧСИ П. е извел запорни съобщения, с които налага запор върху вземанията на длъжниците по открити в „Б. ДСК“ ЕАД банкови сметки, като съобщението е връчено на третото задължено лице на 20.10.2015г. На същата дата са изискани и справки за трудови и други доходи за физическото лице и за банкови сметки за юридическото лице.

На 26.10.2015г. „Б. ДСК“ ЕАД е подала отговор на запорното съобщение, с което уведомява съдебния изпълнител, че запорът е наложен върху разплащателна сметка на Р. Г., но върху нея има предходни запори.

С молба от 28.11.2016г. „ЦКБ“ АД е поискала прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, т. 2 ГПК и връщане на заповедите за изпълнение и изп. лист, което връщане е извършено на 29.11.2016г., видно от удостоверяването в долната част на молбата.

С молба от 29.11.2016г. „ЦКБ“ АД е поискала образуване на ново изп. дело спрямо длъжниците за събиране на процесните задължения. С молбата е поискано едновременно с поканите за доброволно изпълнение да се наложи и запор върху банковите сметки на Р. Г. в „Уникредит Булбанк“ АД.

Въз основа на молбата и приложените към нея заповеди по чл. 417 ГПК и изп. листи е образувано изп. дело № 5075/2016г. по описа на ЧСИ М. П.. На 30.11.2016г. са изведени ПДИ до солидарните длъжници „А.“ ЕООД и Р. Г., като същите са връчени по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК /в редакцията към този момент/.

На 30.11.2016г. от съдебния изпълнител е изведено и запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, с което се налага запор на вземанията по банковите сметки на длъжника Р. Г., като същото е връчено на 01.12.2016г. на третото задължено лице.

С молба от 31.07.2017г. взискателят „ЦКБ“ АД е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжниците. Същото е направил и с молба от 27.10.2017г.

Съдебният изпълнител на 30.10.2017г. е извел призовка за принудително изпълнение до длъжника Р. Г., с която го уведомява, че на 30.11.2017г. ще извърши опис на движими вещи в дома му.

Със съобщение от 28.08.2018г. е наложен запор на моторни превозни средства на „А.“ ЕООД. С молба от 04.07.2019г. „ЦКБ“ АД е поискал налагане на запор на банковата сметка на Р. Г., открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

На 07.10.2020г. „Ф.И.А.“ ЕООД е подало молба по изп. дело № 5075/2016г., с която уведомява съдебния изпълнител, че между „ЦКБ“ АД и дружеството е сключен на 11.12.2013г. договор за цесия, с който са му прехвърлени вземанията спрямо длъжниците, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 01.06.2006г., за които е издаден изп. лист от 08.07.2011г. по ч. гр. д. № 26632/2011г. по описа на СРС. С оглед на това е поискано дружеството да бъде конституирано на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател по делото на мястото на цедента, като на длъжника се връчи съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор са прехвърлянето на вземанията. С молбата е поискано да се наложат запори на банковата сметка на Р. Г. в „БАКБ“ АД. Към молбата е приложено уведомление от „ЦКБ“ АД до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и препис от договора за цесия от 11.12.2013г. С разпореждане от 07.10.2020г., обективирано върху молбата, съдебният изпълнител е конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК „Ф.И.А.“ ЕООД като взискател.

На 11.11.2020г. съдебният изпълнител е изготвил протокол за присъединяване на изп. дело № 5075/2016г. към изп. дело № 1244/2011г. по негов опис по отношение на длъжника Р.

Г., тъй като и двете изп. дела са с един и същ длъжник. С постановление от 21.12.2020г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението по изп. дело № 5075/2016г. поради издадена обезпечителна заповед за спиране на изпълнението от 16.12.2020г. по гр. д. № 60734/2020г. по описа на СРС.

3

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищeцът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по изпълнителен лист от 08.07.2011г., издаден по гр. д. № 26632/2011г. по описа на СРС, а именно: 5000 евро - главница, 533.77 евро – договорна лихва, 1442.66 евро - наказателна лихва; 795.78 лв. – разноски и сумите по изпълнителен лист от 12.07.2011г. , издаден по гр. д. № 26633/5011г. по описа на СРС, а именно 9000 лв - главница, 5290.46 лв. – наказателна лихва и 821.26лв. разноски. не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност. Ищецът има правен интерес от предявяването на специалния установителен иск, тъй като кредиторът е предприел действия по принудително събиране на вземането, за което съществува изпълнително основание, като въз основа на молба на взискателя са образувани изп. дело № 20118510401244 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС и изпълнително дело № 20168510405075, по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС.