Решение № 4816 от 22.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4816 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20265330102249 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. М. К. с ЕГН: **********, с адрес в с.

К., ул. „Д.“ № *, чрез пълномощника му- адв. Д. М. против „Кинти БГ” ЕООД, ЕИК:

207615222, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 11, вх. В, ет.

3, представлявано от *** Г. М., за признаване за установено, че договор за потребителски кредит № ****/**** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.

11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В условията на евентуалност съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор предвиждаща заплащане на неустойка.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****/**** г., по който на лицето се предоставила в заем сума в размер на 600 лева за срок от три месеца , при ГПР в размер на 49,65% и общо дължима сума за връщане- 700 лева

Наред с това било предвидено и предоставяне на обезпечение в 3- дневен срок, чрез поръчителство на физическо лице, отговарящо на определени изисквания, като при неизпълнение се дължала неустойка, платима ведно с погасителните вноски по кредита.

Твърди се, че клаузата за неустойка била нищожна. В случая дори не ставало въпрос за неустойка, като така се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Неустойката не изпълнявала присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и била прекомерна. С нея се заобикаляла нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, а освен това и клаузата била неравноправна, защото била изготвена предварително и потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й. Договорът за кредит се явявал недействителен на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото ГПР не отразявал действителните разходи по кредита, тъй като в него не било включена неустойката и така се заблуждавал потребителят за реалния размер на дълга. Моли да се признае за установено, че договорът за кредит е нищожен. Претендира и разноски

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който искът се признава за основателен, като не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит. Моли да не се присъждат разноски в тежест на ответника, който не бил дал повод за завеждане на делото. Прави се и възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат.

Постъпила е преди провеждане на първото по делото съдебно заседание молба от пълномокника на ищеца – адв. Д. М., с която моли съдът да се произнесе с Решение съобразно направеното от ответника признание на иска, като уважи същия.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 25,56 евро.

Въз основа на представения Договор за правна защита и съдействие и на основание чл.

38, ал. 2 вр. ЗАдв. в полза на адв. Д. В. М. следва да се присъди сумата от 245 евро с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство съдът отчете реално извършените процесуални действия, както и факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Д. М. К. с ЕГН: **********, с адрес в с. К., ул. „Д.“ № * и „Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: 207615222, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 11, вх. В, ет. 3, представлявано от управителя Г.

М., че договор за потребителски кредит № ****/**** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: 207615222, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 11, вх. В, ет. 3, представлявано от **** Г. М. да заплати на Д.

М. К. с ЕГН: **********, с адрес в с. К., ул. „Д.“ № * сумата от 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Кинти БГ” ЕООД, ЕИК: 207615222, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 11, вх. В, ет. 3, представлявано от *** Г. М. да заплати на *** Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 245 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказано безплатно процесуално представителство на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

2

3