Решение № 1878 от 01.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100512675 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 5.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 16092/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, по предявени от “Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ е признато за установено, че П. В. В. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 210.09 лева, представляваща 1/2 част от цена на доставена в имот с аб.№ 50849 и адрес: гр. София, жк ****, през периода от 28.10.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, и сумата 10.90 лева, представляваща 1/2 част от възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение през периода 1.09.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.10.2021 г. до погасяване на задълженията, като исковете са отхвърлени: относно главницата /цена на топлинна енергия/- за разликата до пълния предявен размер от 4 770.76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.10.2018 г., и относно лихвите за забава /чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД/- за установяване на вземане за сумата 756.41 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г., и на вземане за сумата 2.31 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 1

31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 61813/ 2021 г. на СРС, 33 състав. Със същото решение по предявени от “Топлофикация София” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ е признато за установено, че Б. П. В. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 210.09 лева, представляваща 1/2 част от цена на доставена в имот с аб. № 50849 и адрес: гр. София, жк ****, през периода от 28.10.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, и сумата 10.90 лева, представляваща 1/2 част от възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение през периода 1.09.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.10.2021 г. до погасяване на задълженията, като исковете са отхвърлени: относно главницата /цена на топлинна енергия/- за разликата до пълния предявен размер от 4 770.76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.10.2018 г., и относно лихвите за забава /чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД/- за установяване на вземане за сумата 756.41 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г., и на вземане за сумата 2.31 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 61813/ 2021 г. на СРС, 33 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците П. В. В. и Б. П. В. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД суми от по 65.75 лева /всеки от тях/- разноски за исковото производство, и суми от по 5.42 лева /всеки/разноски за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на всеки от ответниците П. В. В. и Б.

П. В. суми от по 945.71 лева- разноски за исковото производство, и суми от по 366.67 лева- разноски за заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на останалата част от претендираните по делото вземания, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемите страни П. В. В. и Б. П. В. /ответници по делото/ оспорват жалбата на ищеца и молят да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендират разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „МХ Елвеко" ООД- гр. София не изразява становище по жалбата.

2

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. В. В. и Б. П. В. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми- главница и лихви за забава, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

Независимо, че въз основа на събраните в процеса доказателства се установява наличието на облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответниците П. В. В. и Б. П. В., основано на притежаваното от последните през исковия период право на собственост върху процесния топласнабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/, видно от приложените Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 168/ 10.05.1989 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62/ 7.06.2010 г. и Нотариален акт за дарение № 158/ 16.05.2016 г. на софийски нотариус, съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд за основателност на претенциите за признаване дължимостта на останалата част от претендираните от ищеца суми за цена на доставена в имота на ответниците топлинна енергия и за мораторни лихви, тъй като не е проведено от ищеца дължимото пълно главно доказване на производящите тези спорни материални права факти, за което са му дадени съответни указания от съда в доклада по чл.146 ГПК, съставен при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за процесния имот суми и са приети в първо-инстанционното производство експертни 3 заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в имота на ответниците топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в имота не е имало отоплителни тела, тъй като са били демонтирани /през 2003 г., т.е. преди процесния период/, поради което и топлинна енергия за отопление е начислявана само за отдадената от щранг- лира в банята топлинна енергия и топлинна енергия за сградна инсталация, при възприет от топлинния счетоводител отопляем обем на жилището от 289 куб.м. /съответен на посочените в документите за собственост параметри/, а също и че в имота не е имало потребление на топла вода /БГВ/, свързана с топлинната инсталация на сградата /водомерите също са били демонтирани през 2003 г./. Според даденото от вещото лице Симеонов заключение определената от топлинния счетоводител цена на потребена в имота топлинна енергия е определена на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата, поради неосигурен достъп до имота през исковия период. По същата причина /неосигурен достъп до имота/ топлата вода е начислявана на база брой /4 лица/ потребители- по 140 л на ден за 1 човек, съгласно Наредба № 16334. Съгласно дадените от експерта в о.с.з. на 29.09.2022 г. обяснения стойността на отдадената през процесния период от щранг- лира в банята топлинна енергия е в размер на 130.29 лева, а тази за сградна инсталация- 381.79 лева, или общо 512.08 лв.

С молба на третото- лице помагач от 20.07.2022 г. е представен по делото Акт за изключване на отопление и топла вода в процесното жилище от 23.04.2003 г. /л.92 от делото на СРС/, в който е посочено, че всички радиатори в него са демонтирани, отчитането за топла вода е при „0“ броя ползватели и по водомер на база „0“ куб.м. на месец /т.е. няма потребление на топла вода, свързана с отоплителната инсталация на сградата/, като е останала само щранг- лира в банята.

Не се твърди на единствения отоплителен уред в имота- щранг- лира в банята, да е бил поставен индивидуален разпределител на топлинна енергия, поради което и основание за осигуряване на достъп до имота за отчет на такъв уред в случая не е било налице, като с оглед демонтирането на отоплителните тела и водомерите в имота още през 2003 г., доказателства за което са представени от третото лице- помагач по делото, не е било налице основание за начисляването на друга топлинна енергия, освен за щранг- лира, при прилагането на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, поради неосигурен от абоната достъп до имота.

4

В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Безспорни доказателства за доставката на топлинна енергия в процесния имот, за нейните обем и стойност от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, по делото не са представени. Съгласно чл.70, ал.4 от приложимата през процесния период Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /НТ- 2007 г./, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди. Съгласно т.6.7 от Приложението към чл.61, ал.1 НТ- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, разпоредбите на т.6.5, предвиждащи прилагането на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване на достъп за отчет на уредите /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на достъп за отчитане, злоумишлена повреда или манипулация/ на определените от лицето по чл.139б ЗЕ дати. За обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да е безспорно установено по делото, че в имота са монтирани отоплителни тела и индивидуални разпределители на топлинна енергия върху тях, както и да бъдат представени по делото протоколи за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите, установяващи спазване на нормативно установените в Наредбата за топлоснабдяването изисквания за съставянето им. Тъй като по делото такива доказателства от ищеца не са представени, липсват съответно и предпоставки за определяне цената на доставената през процесния период топлинна енергия по реда на т.6.5 от цитираната методика към НТ. Въвеждането на определените по приложения специфичен метод показания в счетоводната система на топлопреносното предприятие, каквито констатации се съдържат в експертните заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната експертизи, предвид производния им характер, не може да обоснове извод за дължимост на претендираните по делото суми. На това основание, поради непроведено от ищеца пълно главно доказване на твърденията за доставена на ответниците топлинна енергия за отопление на имота в посочения обем и с претендираната стойност и отнасяне неблагоприятните последици от дължимото и непроведено доказване в негова вреда, исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 9 121.34 лева общо /главница/ като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.