Решение № 98 от 19.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пазарджик, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20225200900195 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, предявена от Г.Ф., булстат *****, със седалище гр.С. район С. ул.“Г.И.“ № * ет.*, представлявано от изп.директори М.К. и С.С., със съдебен адрес гр.П. ул.“Ш.С.“ №*** вх.“*“, ет.* ап.**, Адвокатско дружество „М.“, срещу Н.А.Т. с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.П. ул.“Г.Б.“ №** вх.“*“ ет.*, ап.**, по реда на чл.558 ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, за сумата от 74 449.95 лева.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищецът на основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, изплатил по щета №*****г. и по гр.д.63989/17г. по описа на Районен съд гр.С. и гр.д. 24250/19г. на Районен съд гр.С., гр.д.13661/19г. по описа на *** и е гр.д. 1816/2020г. по описа на Апелативен съд гр.С. обезщетение за неимуществени ***** в общ размер от 74 449.95 лева на Я.В.П. ****** като пешеходец при ПТП настъпило на 14.05.2017 година.

Сочи се, че ответникът в настоящото производство Н.Т., участвал в тези производства като трето лице-помагач на страната на Г.Ф. и бил **** за катастрофата, съгласно констативен протокол за ПТП с ******и лица по описа на ОД МВР – П., който управлявал л.а. „******“ с peг. № ***** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът посочва, че механизма за ПТП, бил следният: На 14.05.2017г. в гр. П. Н. А. Т. управлявал собствения си л.а. „******“ с peг. № ****, при навлизане в кръстовището на ул. „Н.М.“ с ул. „К.К.“ не забелязал намиращия се наведен на края на пътното платно пешеходец - Я.В.П., вследствие на което, с предна лява гума *** левия му крак и му нанесъл ****. В нарушение на чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал ***** автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Ищецът твърди, че Я.П. се е обърнал към Г.Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени *****, на 1 основание чл. 557 от КЗ, но Г.Ф. отказал определяне на обезщетения, поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на поисканото обезщетение.

Твърди се, че Я.П. не се съгласил с отказа, затова образувал против ищеца Г.Ф. гр.д.

№63989/2017г. по описа на С. Районен съд и гр.д. №24250/2019 г. по описа на С.

Районен съд, съответно гр.д.№13661/2019 г. по описа на С. Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по описа на С. Апелативен съд. Сочи се, че въз основа на тези решения ищецът се снабдил с изпълнителни листове и въз основа на тях образувал изпълнителни дела. След получените покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Й.М. били изплатени от ГФ следните суми: На 23.07.2018 г. Г.Ф. заплатил сума в общ размер на 1994,80 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № ******, от които 882 лв. главница, 77,42 законна лихва, както и 1035,38 лв. съдебни разходи. На 01.06.2020 г.

Г.Ф. заплатил сума в общ размер на 121,96 лв. на Я.В.П., присъдени по гр.д № 24250/2019 г. на ****. На 06.07.2020г. Г.Ф. заплатил сума в общ размер на 28245,11 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № *******, от които 20 000 лв. главница, 5783,33 законна лихва и 1461,78 лв. съдебни разходи. На 11.09.2020 г. Г.Ф. заплатил сума в размер на 487,30 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № ******* съдебни разходи. На 19.04.2021 г. Г.Ф. заплатил сума в общ размер на 37291,71 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № ******, от които 25 000 лв. главница, 9222,22 законна лихва и 1 069,49 лв. съдебни разходи. На 01.07.2021 г. Г.Ф. заплатил сума в размер на 1609,72 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № ****** съдебни разходи. На 06.07.2021г. Г.Ф. заплатил сума в размер на 2899.35 лв. по сметка на ЧСИ Й.М. по и.д. № ******** съдебни разходи. С Платежно нареждане от 29.06.2021 г. е заплатена дължимата сума към *** и **** в общ размер на 1 800 лева, представляваща държавна такса. Ищецът твърди, че описаните по-горе плащания били обобщени подробно, писмено в счетоводна справка, която са приложили към исковата молба. Поканили ответника да възстанови изплатеното от Г.Ф., но и до настоящия момент лицето не било погасило задължението си.

Въз основа на така изложените твърдения в исковата молба се моли съдът да постанови съдебно решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, да осъди Н. А. Т. да заплати на Г.Ф. сумата от 74 449,95 лева, представляващи изплатени от Г.Ф. по щета № ****. и присъденото по влезли в сила съдебни решения /по гр.д. № 63989/2017 г. по описа на С. Районен съд, гр.д. № 24250/2019 по описа на С. Районен съд, гр.д. № 13661/2019 г. по описа на С.

Градски съд и гр.д. № 1816/2020 г. по описа на С. Апелативен съд обезщетения и такси,/ ведно със законната лихва от датата на завеждане на искова молба – 08.11.2022 година до окончателното изплащане на сумата.

Претендират направените по делото разноски.

Сочат банковата сметка, по която да им бъдат изплатени сумите.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск само по размер.Оспорва се заплащането на допълнителни такси пред ЧСИ в общ размер от 7479.85 лева. Ответникът оспорва обстоятелството, че производството не следва да бъде гледано по реда на търговските спорове, като излага конкретни съображения, че образуваното производство следва да бъде разглеждано по реда на гражданските производства, тъй като Г.Ф. е юридическо лице, създаден по специален ред по Закона за застраховането, като са развити подробни съображения. Взето е становище, че предявеният иск е допустим, но същият е частично основателен.

Ответникът категорично оспорва претенцията за заплащане на допълнителни разноски, свързани с образуваните срещу ищеца принудителни изпълнения, доколкото същите са били неоправдано и излишно сторени, с оглед безспорно установените със съдебните решения по размер на обезщетенията. Сочи се, че срещу ищеца са били 2 образувани няколко на брой изпълнителни дела, които допълнително са увеличили задълженията му. Сумите, които се оспорват са по изпълнителни листове: По изп. дело №****** на ЧСИ Й.М. от 02.07.2018 год. по гр.д. № 63989/2017 г. по описа на **** са били заплатени сумата от 240 лв. - разноски по изпълнителното дело и сумата от 268,88 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ. По изп. дело №******* на ЧСИ Й.М. от 08.06.2020 год. по гр.д. №13661/2019 г. по описа на *** са били заплатени сумата от 240 лв. - разноски по изпълнителното дело и сумата от 2221,78 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ. По изп. дело № ******* на ЧСИ Й.М. от 22.07.2020 год. по гр.д. № 24250/2019 г. по описа на **** са били заплатени сумата от 240 лв. - разноски по изпълнителното дело и сумата от 127.30 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ. По изп. дело № ****** на ЧСИ Й.М. от 01.04.2020 год. по гр.д. №1816/2020г. по описа на **** са били заплатени сумата от 240 лв. - разноски по изпълнителното дело и сумата от 2 829.49 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ. По изп. дело № ****** на ЧСИ Й.М. от 11.06.2021 год. по гр.д. № 13661/2019 г. по описа на *** са били заплатени сумата от 240 лв. - разноски по изпълнителното дело и сумата от 239.72 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ. По изп. дело № ******** на ЧСИ Й.М. от 11.06.2021 год. по гр.д. № 13661/2019 г. по описа на *** са били заплатени сумата от 240 лв. - разноски по изпълнителното дело и сумата от 352.68 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ. Така ищецът е заплатил сумата от 7 479.85 лева излишно сторени разноски, поради обстоятелството, че не е платил в срок на ***** лице. Затова ответникът твърди, че при преценка за размера на иска, съдът следва да съобрази заплатените разноски в хода на образуваните изпълнителни дела срещу ищеца. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ, след изплащането на обезщетението, Г.Ф. встъпва в правата на ***** лице до размера на действителното обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и изплащането им. Твърди се, че съгласно правната теория и трайно установената съдебна практика към разноските по определяне и изплащане на обезщетенията не може да бъдат отнесени разноските по принудителното събиране на вземането по образуваното изпълнително производство.

А ищецът не само е можел, но е и следвало да заплати доброволно присъдените с влезли в сила решения суми, а не да изчаква образуването на изпълнителни производства срещу него, респ. да натрупва допълнителни разноски. Допускането на противното би означавало, че фондът е черпил права от собственото си неправомерно поведение. Развити са подробни съображения относно направените разноски, които се претендират да бъдат заплатени от ответника. Генерално се сочи, че искът в частта си, с която се претендират суми над определеното обезщетение от съда, което е било заплатено на ***** лице, и което включва разноски и такси, се явява в тази си част неоснователно и недоказано. На следващо място се сочи, че при определяне на обезщетението, което Фондът е заплатил на ***** лице, съдът не бил взел предвид и факта, че ответникът веднага след настъпването на ПТП е заплатил на майката на ******ия сумата от 5 000 лева, която същата е получила, както и не било отчетено обстоятелството, че той ежедневно е посещавал ******ия в болничното заведение. От страна на ***** лице е имало и съпричиняване, за да се стигне до този резултат и това увреждане.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се заявява се, че е неоснователно възражението от ответника, че заплатените в хода на изпълнителните дела такси и разноски не следвало да се възстановят от **** причинител на *****. Сочи се разпоредбата на чл.557, ал. 1 и 2 от КЗ във вр. чл.558, ал.7 от КЗ, че Г.Ф. встъпвал в правата на ***** лице за главници, такси и разноски.

Сочи се, че трайна е съдебната практика, че когато обезщетението е било определено от съда, в случай на отказ от Г.Ф. да изплати обезщетение, или, когато ***** лице не е съгласно с определения от фонда размер, то разходите за определянето и изплащането му се включвали като всички такси и разноски, направени в съответните искови и изпълнителни производства. Отново се преповтарят първоначално изложените съображения, защо не е било изплатено първоначално потърсеното обезщетение от 3

Г.Ф.. Сочи се, че независимо дали обезщетението е било претендирано и определено извънсъдебно или по съдебен ред, както и без значение дали Г.Ф. е дал повод за образуване на последвало след това изпълнително дело, сторените за определянето и изплащането му разноски, всякога се дължали от причинителя на ******та, тъй като били вземания с акцесорен характер и се дължали, доколкото се дължи и главницата.

Посочена е практика на ВКС, обективирано в мотивите на Решение № 24/30.03.2022 г. по т.д. № 255/2021 г. /цитира се от мотивите на решението/. Препраща се към мотивите на постановените съдебни актове по отношение на направеното възражение от ответника за съпричиняване от страна на ***** лице. Сочи се, че мотивите са задължителни, тъй като ответникът е участвал като трето лице - помагач, второстепенна страна в процеса или, за да осуети постановяването на неизгодно за подпомаганата страна решение. По отношение на твърдението, че ответникът бил заплатил на майката на ******ия сумата от 5000 лева веднага след ПТП-то, както и че бил посещавал болничното заведение, се твърди, че тези обстоятелства, били неотносими към предмета на правния спор.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в която се поддържат първоначално изложените твърдения в отговора и възражения. Отново се заявява, че категорично се оспорва претенцията за заплащане на допълнителни разноски, свързани с образуваните срещу ищеца принудителни изпълнения, доколкото същите са били неоправдано и излишно сторени, с оглед безспорно установените със съдебните решения размер на обезщетенията. Сочи се, че ищецът, който претендира разноски по изпълнителните дела, които представляват разходи за изплащане на обезщетенията по смисъла на чл.558, ал.7 от КЗ не бил ангажирал, нито в първоначалната, нито в допълнителната искова молба доказателства на релевантните за това вземане факти и по-конкретно на факта, че така сторените от него разноски в хода на изпълнителното производство са били необходими и че за страната не е имало друга възможност да извърши плащане по издадените срещу него изпълнителни листа въз основа на влезли в сила съдебни решения. Ответникът отбелязва, че от датата на която Фондът е бил уведомен за влезлите в сила решения до датата на образуване на изпълнителните производства, респ. изпращане на поканите за доброволно изпълнение по тях, бил изминал значителен период от време през който ищецът бил бездействал и не бил направил никакъв опит доброволно да изпълни задълженията си. Моли се след като съдът се запознае с всички факти и обстоятелства по делото да постанови съдебен акт във връзка с направените възражения.