Определение № 934 от 04.08.2026, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934 гр. Карлово, 04.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101405 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от адв. П. К. САК пълномощник на И. И. М., ЕГН **********, с която посочва, че по делото е постановено Решение № 155 от 10.05.2026 г., като със същото съдът неправилно е изчислил присъдените разноски на ответника, като определеното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно. Съдът не се е съобразил с направеното от ищеца възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение от ответника, както и с нормите на ГПК и ЗПП, като присъдените разноски са прекомерни и не съответстват на отхвърлената част от иска и следва да бъдат намалени.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Ал. 2 регламентира, че за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.. В случая, ако съдът прецени, че следва да се присъди изобщо юрисконсултско възнаграждение на ответника, то с оглед посочените разпоредби, разноските на ответника следва да бъдат в размер до 200 лв. или 102.26 евро. Настоящото производство не се отличава и с правна и фактическа сложност, както и материалният интерес не е особено висок, т.е. не са налице основания възнаграждението да бъде определяно в размер по-голям от минималния.

Намира, че разноските на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска би следвало да са в общ размер на не повече от 344 евро.

МОЛИ съда, да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдените разноски на ответника.

В срока по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна и от третото лице-помагач.

Съдът намира следното от фактическа страна:

По делото е постановено Решение № 155 от 10.05.2026г., с което съдът е осъдил ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на 1 ищеца - И. И. М. с ЕГН ********** сумата от 2505.33 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 14.04.2024г., вина за чието настъпване носи водачът на лек автомобил „****“ с рег. № **** - А. И. Ч., като за разликата над 2505.33 до предявения размер от 4090.34 предявен като частичен иск от 25 000 лева (12 782.30 евро), отхвърлен иска като неоснователен.

В мотивите на решението по отношение на разноските, съдът е приел, че ищецът, с оглед изхода на спора следва да заплати на ответника разноски по водене на делото пред първата инстанция съразмерно отхвърлената част от иска. Констатирал е, че реализираните разноски в размер на 785.65 евро за заплатени възнаграждения на вещи лица. Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за предоставяне на правна помощ, е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., с равностойност 204.52 евро, или така направените разноски констатирал в общ размер на 990.17 евро. Съобразно отхвърлената част от иска е приел, че ищецът следва да заплати на ответника сумата 384.00 евро, представляваща разноски в производството.

Размера на възнаграждението на юрисконсулт се определя в Наредбата за заплащането на правната помощ, която регламентира заплащането на правната помощ да се определя в зависимост от вида и количеството на извършената дейност. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв.

Настоящото дело е по обективно съединените искове са по чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр чл. 86 от ЗЗД, като в своя защита, ответникът привлякъл трето лице-помагач. Същият е ангажирал е писмени доказателства, както и събно-техническа експертиза, в това число и формулирани въпроси по съдебно-медицинска експертиза. При проведени две открити съдебни заседание с даден ход на делото, ответната страна се представлява от юрисконсулт, който лично се явява в съдебни заседания и ангажира становище.

Съдът намира следното от правна страна:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

248, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от исканото изменение на решението в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридическите лица и едноличните търговци, защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение, определено от съда, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е в размер от 200 до 450 лв., като конкретният размер се определя с оглед вида, количеството и сложността на извършената процесуална дейност.

В случая съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., което е в рамките на предвидения от закона диапазон и е съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Производството е по искове с 2 правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 386 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, със значителен материален интерес. Ответникът е организирал активна процесуална защита, като е привлякъл трето лице-помагач, ангажирал е писмени доказателства, поискал е назначаването на съдебно-автотехническа експертиза и е формулирал задачи към съдебно-медицинската експертиза.

Процесуалният му представител е участвал лично в проведените открити съдебни заседания и е изразявал становища по доказателствата и по съществото на спора.

При тези данни съдът намира, че определеният размер на юрисконсултското възнаграждение не е прекомерен, поради което направеното възражение е неоснователно.

Самостоятелно основание за неоснователност на възражението за прекомерност е и обстоятелството, че определеният от съда размер на юрисконсултското възнаграждение е 400 лв. (204.52 евро), който не достига максимално предвидения размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 450 лв. Следователно съдът не е присъдил възнаграждение в максимален размер, а е определил такова в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, съобразявайки конкретните особености на спора и извършената процесуална дейност. При тези данни не може да се приеме, че определеният размер е явно несъразмерен или прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което направеното възражение се явява неоснователно.

Неоснователни са и доводите, че присъдените разноски не съответстват на отхвърлената част от иска. Видно от мотивите на постановеното решение, съдът е определил общия размер на разноските, направени от ответника, след което е присъдил само съответната част, съразмерно на отхвърлената част от исковете, съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Не се установява допусната грешка при извършените изчисления. При определяне на дължимите от ищеца разноски съдът е съобразил правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което страната, срещу която е постановено решението, заплаща на другата страна направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай, предявеният частичен иск е в размер на 4 090.34 евро, от които е уважена сумата от 2 505.33 евро, а за разликата от 1 585.01 евро искът е отхвърлен. При общ размер на доказаните разноски на ответника о т 990.17 евро (785.65 евро – разноски за вещи лица и 204.52 евро – юрисконсултско възнаграждение), съобразно отхвърлената част от иска, дължимите от ищеца разноски възлизат на 383.69 евро, закръглени на 384.00 евро.

Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6616/03.06.2026г., подадена от адв. П. К. САК, като пълномощник на И. И. М. с ЕГН **********, за 3 изменение на Решение № 155/10.05.2026г., постановено по гр.д. № 1405/2025г. по описа на Районен съд – Карлово, в частта относно разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Р.П

4