Решение № 39 от 30.06.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Л., 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200142 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Е. Н., ЕГН ********** от ***** против наказателно постановление № 35-0001535/20.02.2023 г. на директора на РД „АА“ гр. Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал.

12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на процесуалноправните норми и в нарушение на материалния закон и е изведено искане за неговата отмяна. Към жалбата е приложено копие от карта за квалификация на водач на МПС.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не се представлява.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, предлага наказателното постановление да бъдепотвърдено.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

На 30.01.2023 г., в гр. Л., на изхода за гр. София, с посока на движение гр. София, контролни органи – служители на РД «АА» - Плевен - св. А. А. Д. и св. О. И. К. извършили проверка на МПС ***** от кат. № 3 с прикачено към него ремарке ШМИТЦ СЦС 24 Л 13.62 ЕЛ с рег. № *** от кат. О4, при което установили, че МПС извършва международни превози на товари с лиценз № 109770002 по маршрут Румъния – България, ЧМР без номер. При проверката водачът не представил валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. При проверка в информационната система е установено, че към датата на проверката жалбоподателят не притежава валидно издадена карта за квалификация.

Във връзка с констатираното на 30.01.2023 г. св. А. А. Д. – на длъжност инспектор 1 при РД «АА» - Плевен в присъствието на О. И. К. като свидетел при установяване на нарушението и в присъствието на жалбоподателя, съставил на последния АУАН № 50 за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Актът е предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива не са постъпили пред административнонаказващия орган в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На база на АУАН е издадено атакуваното НП, в което наказващият орган изцяло е възприел фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението.

Видно от изисканата и приета в съдебното производство справка от РД „АА“ – Плевен на жалбоподателя е била издадена на 01.02.2018 г. .карта за квалификация на водач ***, валидна до 08.01.2023 г. На 02.02.2023 г. му е издадена нова карта за квалификация на водач ***, валидна до 23.01.2028 г.

Приетата фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства - гласни - показанията на актосъставителя А. А. Д. и свидетелят по установяване на нарушението О. И. К., както и писмените, приложени към административнонаказателната преписка и приетите в съдебното производство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като категорични и безпротиворечиви и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове. Съдържанието им съответства на разписаното в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН - вписани са дата и място на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, като е посочена и правна квалификация, която съответства на описанието на нарушението.

Безспорно установено по делото е, че на процесната дата – 30.01.2023 г. жалбподателят е осъществявал международен автомобилен превоз на товари без да притежава валидна карта за квалификация на водача.

Нарушението е правилно квалифицирано по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, съгласно който водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, а именно – Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. В случая това изискване не е изпълнено, тъй като жалбоподателят въпреки, че е притежавал такава карта /***/ същата е била със срок на валидност до 23.01.2023 г.

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр - Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лева при първо нарушение.

Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в 2 процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящият състав намира обаче, че процесното деяние е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Установените обстоятелства сочат на маловажност на нарушението, поради което може да се приложи цитираната разпоредба. Установено е по делото от справката на л. 38, че на 02.02.2023 г. жалбоподателят си е подновил картата за квалификация на водач, което означава, че от крайната дата на валидност на издадената *** – 23.01.2023 г. до деня на проверката /30.01.2023 г./ е изминала не повече от една седмица, като два дни след проверката – на 02.02.2023 г. е била издадена нова карта, с валидност до 23.01.2028 г. и на практика към датата на издаване на наказателното постановление – 20.02.2023 г. жалбоподателят вече е имал валидна карта за квалификация на водач на МПС.

Следователно налице е формално неизпълнение на законовите изисквания, което не е довело до вредни последици. Деянието е с несравнимо по-ниска обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този вид. Не се оправдава заложената от законодателя цел с налагането на несъразмерно тежка санкция за жалбоподателя.

Нарушението е извършено за първи път. Същото е формално и от него не са настъпили вредни последици. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН се прилага както за резултатните, така и за формалните нарушения. Това е така, защото формалните нарушения не са изключени изрично от законодателя в нормата на чл. 28 ЗАНН. Такова разграничаване не е направено и в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС. Според последното преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не следва да бъде санкциониран по административен ред за това нарушение, тъй като последното може да се приеме за маловажен случай по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

В разглеждания казус съдът счита, че е достатъчно на жалбоподателя да бъде отправено предупреждение, че при следващо нарушение от същия вид, както посоченото в НП /по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, изд. от МТС/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, ще бъде санкциониран. Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо жалбоподателя за така констатираното нарушение чрез съставяне на АУАН и последвалото издадено срещу него НП, по мнението на съда би постигнало в пълна степен целите по чл. 12 от ЗАНН и най-вече да се предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 вр. чл. 28 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001535/20.02.2023 г. на директора на РД „АА“ гр. Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на Н. Е. Н., ЕГН ********** от ***** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН Н. Е. Н., ЕГН ********** от *****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Л.: _______________________

4