Решение № 346 от 29.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Л. Ив. Н. и И. А. като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600729 по описа за 2025 година

С присъда № 26 от 23.02.2023 г. по НОХД № 6636/2023 г. 19-ти състав на Софийския градски съд - Наказателно отделение е признал подсъдимата А. И. Р. за виновна в това, че на 14.05.2023 г., около 08:20 часа, на автомагистрала „Струма“, в района на 6-ти километър, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с peг. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирА. в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на С. В. И. и тежка телесна повреда на Ю. В. Й. загуба на слезката, поради което и на осн. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 ИК и чл. 58а, ал. 1 НК наложил наказание на Р. от три години и четири месеца „лишаване от свобода“ (след редукцията по чл. 58а НК), като я е оправдал по обвинението да е осъществила непредпазливото престъпление при нарушаване на чл. 20, ал.

1 ЗДвП, за което е била ангажирана наказателната и отговорност. На осн. чл. 343г НК съдът е постановил лишаване на подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, свързано е лишаване от свобода.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв. С. З., защитник на подс. А. Р., в която се правят оплаквА.я за явна несправедливост на наложеното наказание. Развиват се доводи, че не са оценени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. В заключение прави искане за намаляване на наложеното наказание, което да бъде определено в размер на 3 (три) години „лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5 (пет) години.

Постъпила е жалба и допълнение към нея от защитника на подс. А. Р., адв. Б. Б., в която се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочена въз основа на коя редакция на материалния състав на наказателния закон е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата Р. по чл.343 НК. Развиват се съображения, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, в нарушение на 1 материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Според защитата съдът е отмерил прекалено тежко наказание, несъразмерно с доказателствата. Иска намаляването му като счита, че справедливо е минималното от 3 години „лишаване от свобода”, което да бъде редуцирано с една трета по реда на чл.58а НК, като изтърпяването на остатъка му след редукцията, да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Прави се искане и за намаляване на размера на наложеното кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Представените от защитата писмени доказателства : акт за раждане на Н. Н. Д., акт за раждане на Е. Н. Д., протокол № 5103 - 13- 7 от 28.06.2023 г. от ТП НОИ - Перник, разпореждане № 23/11.07.2023 г. от ТП НОИ - Перник, Трудова книжка Серия Г, № 305216, Трудова книжка Серия Щ № 34446, както и шест броя характеристики за А. Р., са били надлежно приобщени от съда към доказателствата по делото.

Присъдата е била оспорена по прокурор при СГП, в наказателно оправдателната част и относно размера на наложеното наказание, което представителят на държавното обвинение счита за неоснователно зА.жено. Излага доводи, че при определянето на наказанието съдът е пренебрегнал утежняващите обстоятелства и е оценил превратно смекчаващите, с което неправилно е отмерил размера на наложеното наказание по реда на чл.54 НК, преди законната му редукция по реда на чл.58а ал.1 НК. Не се претендира конкретен размер на наказанието, което държавното обвинение счита за справедливо и законосъобразно.

Частния обвинител Ю. Й., чрез повереника си – адв.Н. Ц. от Адвокатска колегия гр.Перник оспорва присъдата относно размера на наложеното наказание, което счита за неоснователно зА.жено, като излага доводи в допълнението към жалбата. Намира за неправилна присъдата в наказателно оправдателната и част, поради наличие на пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и нарушението на разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП. Иска подсъдимата А. И. Р. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение с обвинителния акт, както завишаване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” в размер около или над средния, предвиден в закона. Не се претендира конкретен размер на наказанието, което частния обвинител счита за справедливо и законосъобразно.

Постъпила е въззивна жалба срещу присъдата и допълнение към нея от адв. Б. Б., повереник на частните обвинители Г. О. Г., В. З. И. от свое име и като баща и законен представител на Ц. В. И. и Д. В. И., М. М. С., като баща и законен представител на М. М.

М., от З. И. С., С. М. С. и Д. Г. А. - Д..

В жалбата се претендира за несправедливост на така наложеното наказание на подсъдимата наказание, като в подкрепя се навеждат доводи от данните за предходно неизрядно поведение като водач за управление на МПС, поради управление с превишена скорост, с каквато е управлявала в конкретния случай. Настоява се, да бъде отчетено като утежняващо обстоятелство нарушение на разрешената скорост при условията на усложнена пътна обстановка и наличие на пътни знаци, за опасност от хлъзгане. Изтъква се, че е била подценена целта на генералната превенция, като една от легитимните цели на наказанието.

В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде изменена, като бъде наложено наказание на подсъдимата „лишаване от свобода” около и над средния размер предвиден в закона.

Наказателното производство е преминало през предходна въззивна проверка по реда на Глава XXI от НПК, извършена от друг съдебен състав на Апелативен съд – София по ВНОХД №868/2024г., образувано след депозиране на описА.те протест и жалби. Било е постановено Решение № 410 от 28.11.2024 г., на друг състав на Апелативен съд – София, с което е намален срока на наложеното от СГС наказание „лишаване от свобода“ от 5 (пет) години на 4 (четири) години, които след прилагане на редукция на осн. чл. 58, ал. 1 НК е установено на 2 (две) години и 8 (осем) месеца, което било отложено за 5 (пет) годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК. Решението №410/28.11.2024г. на САС е било обект на касационна проверка по протест на прокурор от Софийска А. и жалби на частните обвинители по делото.

С Решение № 272/ 11.06.2025г., ВКС 02 – ро наказателно отделение е отменил Решение № 410 от 28.11.2024 г. по ВНОХД № 868/24 г. на Софийския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане, като приема, че САС е допуснал съществено нарушение, 2 както при отмерване справедливия размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и начина на неговото изтърпяване, така и на процесуалните правила за формиране на съдебното убеждение, поради което в случая указА.ята на ВКС са задължителни.

Посочва се, че е в Решение №410/2024г. САС, „…не е бил изчерпателен при изследването на всички обстоятелства от значение за правилното отмерване на заслуженото с реализираното престъпно поведение наказание лишаване от свобода и начина на изтърпяването му, като е игнорирал установени по делото факти, определящи тежестта на конкретното деяние, както и такива, характеризиращи подсъдимата като водач на моторно превозно средство, значението на други от същата категория е подценил, а трети е преекспонирал….“ В акта на въззивната инстанция е било допуснато нарушение в процеса на аналитичната дейност като са били подценени утежняващите обстоятелства, а на други обстоятелства съдът придал неоснователна тежест и значение, с което е била опорочена обективната оценка на фактите, от значение за справедливото отмерване на наказанието. Следва да се отбележи, че в останалите части на отменения акт по ВНОХД №868/2024г. на САС, включително по оценка на доказателствата, не са били отбелязА. други процесуални недостатъци от ВКС, които подлежат на корекция при ново разглеждане на делото.

В производството пред настоящия състав, отново се проверява изцяло правилността на присъдата, респективно не са налице процесуални пречки да бъдат установявА. нови факти и обстоятелства или да бъде използвана допълнителна експертиза за изследване на обстоятелства, които попадат в обхвата на обвинението, независимо от обстоятелството, че е производството в първата съдебна инстанция е било проведено по Глава XVII и реда на чл.371 т.2 НПК.

Настоящият състав констатира, че до момента не са били изследвА. фактите относно обвинението за нарушаване изисквА.ята на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП от подс.Р., за наличие на зависима причинната връзка между липсата на действия за намаляване на скоростта преди автомобила да попадане в участъка със завиряване с настъпилия обществено опасен резултат, съобразно повдигнатото и обвинение.

С оглед липсата на технически отговор по фактите, в допуснатото въззивно съдебно следствие пред настоящия състав, беше назначена и изслушана допълнителна автотехническа експертиза със задачи,

1. От какво разстояние е било видимо за подсъдимата Р., формираното завиряване на лявата лента на пътя (данни от показА.ята на свидетеля В. С. от 16.05.2023г.) 2. Ако подсъдимата е реагирала с употреба спирачката на автомобила, с цел намаляване на скоростта още в момента, когато е можела за първи път да възприеме събралия се воден слой като препятствие на пътя, технически възможно ли е било постигането на безопасна за преминаване скорост на автомобила през водното препятствие, за осигуряване праволинейно движение на автомобила в лявата лента.

Отговорите на поставените задачи изясняват допълнително елементи от техническата част на фактите, обект на приобщената комплексна медикоавтотехническа експертиза (т.3 л.76 –л.122 ДП). Експертизата изяснява въпросите дали има пряко значение бездействие на Р., която не е употребила спирачки за намаляване на скоростта, при налична възможност за своевременно възприемане на водното препятствие пред автомобила в лявата лента за движение. Видно от изводите на приетата експертиза от досъдебното производство, точно тези факти, касаещи тази част от обвинението не са били изяснени, чрез използване на специални знА.я.

По искане на защитата се допусна разпит на свидетеля Н. Х., бивш съпруг и баща на децата на подсъдимата, на възраст съответно 9г. и 14г., по въпроси касаещи упражняването на споделеното родителство за дължимата грижа към децата на подсъдимата и свидетеля, с оглед данни които допълват наличните, необходими за отмерване налагането на справедливо наказание.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, прокурорът пледира за уважаване протеста и за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде увеличено наложеното наказание. Според представителя на държавното обвинение, установен е превес на отегчаващите доказателства, поради което иска да се приеме за справедливо ефективно 3 наказание „лишаване от свобода“. Смекчаващи обстоятелства са чисто съдебно минало, липса на криминални прояви, неосъжданост и полагане на грижи за малолетните деца.

Отегчаващите са свързА. с установената висока скорост с която е шофирала подсъдимата, а именно около 150 км/ч, което е значително над допустимото огрА.чение, като не е отчитала, че е отговорна за безопасния транспорт на двама млади хора и не е била сама в автомобила, което показвало пълно пренебрежение към безопасността на останалите участници в движението, което се осъществявало в лоши метеорологични условия, при маневра за изпреварване на три други моторни превозни средства при лошо време и намалена видимост, което реално е увеличавало риска от инцидент. Подсъдимата е имала и наложени наказА.я за превишена скорост, което установява системност в противоправното и поведение като нарушител на правилата за движение по пътищата. Според прокурора, доводите на защитата, с които се аргументира нуждата от смекчаване на наказанието свързА. с отглеждане на малолетни деца са преувеличени, доколкото свидетелят е потвърдил, че има достатъчно възможности за грижи за децата, включително от страна на родителите на подсъдимата и на свидетеля - бившия и съпруг. Според представителя на държавното обвинение спазването на принципът на индивидуализация на наказанието изисква балансиране между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В настоящия случай, счита че е налице превес на отегчаващите обстоятелства, поради което справедливото наказание би било около средата – 7-8 години. Предвид тежестта на деянието, което включва смърт на млад човек и тежки увреждА.я на друг и обществените очаквА.я за справедливост, предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около средата на законоустановения размер, т.е между 7 години и 8 години, а поради проведено производство по Глава XVII и реда на чл.371 т.2 НПК, което налага приложението на разпоредбата на чл.58а НК размера следвало да бъде определен на 4 (четири) години, което да се изтърпи ефективно от подсъдимата.