Решение № 260000 от 08.01.2021, Районен съд - Ивайловград

Р Е Ш Е Н И Е гр. Ивайловград,

08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в закрито съдебно заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година, в състав;

Председател: Таня Киркова като разгледа докладваното от съдията гр. Д. № 39/2020г. по описа на съда и, за да се произнесе съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от "ХАСИЕНДА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Хасково, гр. Ивайловград 6570, ул. „Бор”, №2, представлявано от Любомир Венелинов Бояджиев, ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 501.58 лв., представляваща начислена сума по коригирана сметка за електроенергия за периода от 18.02.2017 г. до 18.05.2017 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Ивайловград, ул.Бор”, №1, с клиентски номер № ********** и ИТН 1648216.

Ищецът обяснява, че притежава обект: хотел-ресторант в гр. Ивайловград, ул. "Бор", №2.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД имал за предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с електрическа енергия, т.е. търговия с ел. енергия.

Ответникът се явявал краен снабдител, който продавал на потребителите при публично известни условия ел. енергия. Той притежавал лиценз за дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия" за обособена територия за срок от 35 години с № Л-141-11/13.08.2004г., издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Като такъв, той извършвал продажба на електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на територията на лиценза, като ищцовото дружество също се явявало потребител в договорни отношения с него по отношение доставка на ел. енергия до горепосочения имот.

Отношенията с ответника били уредени от съответните нормативни актове и от Общите му условия /ОУ/.

Измерването на потребената ел. енергия ставало чрез електромер, притежаван от ответника и монтиран от него на границата на имота в метален шкаф, до който достъп имал ответникът чрез служителите си. Съгласно чл.17 ал.1 и ал.2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, ответното дружество фактурирало ежемесечно на клиента, при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите - снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени.

С писмо изх. №

8661855-1/ 26.03.2020 год. ответникът го уведомил, че дължи сума в размер на 501.58лв. / петстотин и един лева и петдесет и осем стотинки/ за периода 18.02.2017 год. до 18.05.2017 г., които поради едностранно констатирана неизправност в електромера му били начислени по неясен и неопределен начин.

Допълнително му били начислени кВтч, които не бил потребил. Не ставал ясен начинът на установяване на допълнително потребената електроенергия и как е определен периодът, за който е начислена. Извършената едностранна корекция на сметки почивала на предположение за ползване на ел. енергия.

Видно от полученото писмо процесният електромер с измервателна точка 1648216 на ул. „Бор”, №2 в гр. Ивайловград и електромер № 62687089 бил с манипулирана тарифна таблица. От приложените дебитни и кредитни известия било видно, че е направена корекция за ел. енергия на стари Фактури с вече заплатена ел. енергия. По неясен начин било направено преизчисление на дължима ел. енергия за стар период без да е уведомен за това.

Количеството отчетена ел. енергия не било надлежно удостоверено по начините и реда, посочени в нормативните актове и ОУ на ответника.

Правният интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск бил продиктуван от нормата на чл.31, ал.1 ОУ ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 ОУ ЕВН ЕР, а именно съществуващата възможност за електроснабдителното, респ. електроразпределителното предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиентът забави плащане на дължимите суми.

Предвид изложеното молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника "ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 501.58 лв., представляваща допълнителна сума по дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.03.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.03.2017г., дебитно известие №********** от 26.03.2010г. към фактура №**********/21.04.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № *********/21.04.2017г., дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № **********/23.05.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура № № **********/23.05.2017г., дебитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.06.2017г., кредитно известие №********** от 26.03.2020г. към фактура №**********/23.06.2017г. за периода 18.02.2017 год. до 18.05.2017 година, представляваща цена на допълнителна ел. енергия, отчетена чрез електромер с №62687089, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл. 131, ал.1

ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Считат предявения иск за допустим, но неоснователен, в тази връзка заявяват, че го оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.

Оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба. Уточняват, че сумата от 501.58лв. е дължим остатък от фактурата на ищеца за месеците февруари, март, април и май 2017 година. Тази сума била дъл­жима за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на клиента, която бива измерва­на от средство за търговско измерване и ежемесечно и редовно отчитана.

ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г. представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на разпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с продажбата и доставката на електрическа енергия.

Излагат следните факти

:

1.

На 18.05.2017г. служители на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД посетили процесния обект на ищеца, находящ се в гр. Ивайловград, ул. „Бор", № 1, в която се намирал имотът на клиента и извършили про­верка на електромер № 62687089, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота му. Служите­лите на ЕВН ЕР подменили собствения на дружеството електромер с друг, тъй като била налице необходимост предходният електромер да бъде предаден за метрологична експертиза.

2.

Предвид това електромерът бил демонтиран в присъствието на представителя на ищцовото дружество - Любомир Бояджиев, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и уникален номер - ЕVN № 449060. Демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. Бургас за извършване на метрологична експерти­за по реда на глава пета от Закона за измерванията.

3.

Резултатите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 66/13.02.2020 г. на БИМ, в чиято т. 5 било констатирано, че е „манипулирана тарифната таблица по часови зони; по време на работния ден по часовника на електромера от 15:30 ч. до 23:10 ч. отчита на първа тарифа (1.8.1)”.

В резултат на така описаното състояние на електромера било установено, че същият е отчитал точно общото количество потребена енергия, но не я е разпределял вярно по тарифи-дневна и нощна.

Нещо повече, като е отчитана на нощна тарифа, потребяваната енергия е заплащана на по-ниска от законоустановената цена.

Предвид посоченото и на основание обстоятелството, че в паметта на електромера били запаметени реал­ните количества електрическа енергия, използвана от клиента били издадени дебитни и кредитни известия към фак­турите за потребена енергия за месеците февруари, март, април и май 2017 г. на обща стойност от 501,58 лв. с ДДС.

По основание:

„ЕВН

България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите общи условия през процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, дружеството поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН 1648216, находящ се в гр. Ивайловград, ул. „Бор", № 1 с открит клиентски номер и дружеството било титуляр на клиентската си партида.

Ищецът, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, имал задължение към ЕВН ЕС да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, опреде­лени в същите /чл. 18, ал. 1 и ал. 2/.

Съгласно чл. 42 от ОУ на ЕР ЮГ Клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределител­ната мрежа и мрежови услуги, предоставени от ЕР ЮГ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. В чл. 43, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР било посочено изрично, че клиентът заплаща на „ЕВН България Електроснабдяване" АД стойността на услугата пренос през електроразпределителната мрежа, извършена от ЕВН ЕР в определените срокове в ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване" АД, като тази разпоредба била основана на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ.

Съгласно чл.27, ал.З от ПИКЕЕ, собствениците на измервателните системи отчитали на място или от разсто­яние данните от статичните електромери най-малко веднъж в месеца.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезще­тение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

С оглед на гореизложеното, тъй като ответникът законосъобразно бил начислил процесната сума за реално потребена от ответника и измерена електрическа енергия, считат иска за неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От страните по делото са постъпили молби, с които вземат отношение по същество на спора.

Процесуалният представител на ищеца заявява от името на доверителя си, че поддържа изцяло подадената искова молба.

По делото не се установявал начинът на определяне на допълнително начислената електроенергия и периодът, за който е начислена. Видно било, че извършената едностранна корекция на сметки почивала на предположение за ползване на ел. енергия. По отношение на поставения електромер /СТИ/ отчитащ електроенергията на процесния обект, считат, че отговорност носи ответникът, а не и от потребителите на електроенергия.

В настоящия случай, дори да се приемело за категорично доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. върху него е въздействано неправомерно, в какъвто смисъл били изводите на вещото лице, по делото не се твърдяло, а и не се установявало, че именно ищецът е извършил манипулацията. Не се доказало виновно поведение от страна на ищеца.

Независимо, че с измененията на Закона за енергетиката, на които се позовавал ответникът, се предвиждала възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия (чл. 98а ал.2. т.6 вр. чл.

83. ал.1. т.6 от ЗЕ/, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г.

ПИКЕЕ (чл. 83, ал.2 от ЗЕ/, тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче не означавала автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48, ал. 1, чл. 47 и чл. 45 ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване, се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.