Решение № 34 от 08.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500270 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 169 от 16.05.2022 г., постановено по гр.д.

№ 487/2021 г.

Русенският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. П.

К., ЕГН **********, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 20-П/11 по описа на СО-СГП, прекратено с постановление на СГП от 29.03.2016 г., изменено относно основанието за прекратяване, а именно, че деянието не е извършено от К.; сумата от 4867 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, представляващо размера на нетния доход, от който е бил лишен за период от 6 месеца, през които е бил отстранен от длъжност; сумата от 790.37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото обвинение, представляващо получено в по-малък размер обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 26.07.2021 до окончателното им изплащане, както и сумата от 830.10 лв. – деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете. С решението е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 15000 лв. до 35000 лв., иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2400 лв., представляващи заплатено от Н. К. адвокатско възнаграждение в досъдебното производство; предявеният иск за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща разходи за психолог и лекарства; предявеният иск за заплащане на сумата от 422.72 лв., представляваща пропусната полза, равняваща се на размера на 1 законната лихва върху платената парична гаранция в размер на 2000 лв. за периода от 24.02.2012 г. до 19.03.2014 г., искът за заплащане на сумата от 35822.64 лв., представляваща разликата във възнаграждението от 01.07.2016 г. до 26.07.2021 г., както и искът за заплащане на законна лихва върху всички обезщетения за периода от 05.08.2016 г. до 25.07.2021 г., както и искането за разноски над 830.10 лв. до 3210 лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ищеца Н. П. К., чрез адв. Ю.

М., в частта, с която са отхвърлени следните искове: иск за сумата 2400 лв. имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение; иск за сумата 422.72 лв. пропусната полза, изчислена като законната лихва за забава върху паричната гаранция от внасянето до възстановяването й; иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата във възнаграждението получавано преди напускането на системата на МВР и получаваното от ищеца след това; иск за присъждане лихва за забава върху всички обезщетения от 5.08.2016 г. до 25.07.2021 г. Жалбоподателят счита, че решението е допустимо, валидно, но в обжалваните му части е неправилно –постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да се отмени обжалваното решение в тази му част, вместо което да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове, които окръжният съд е отхвърлил и да му се присъдят направените за двете инстанции разноски.

От ответника по въззивната жалба Прокуратурата на Република България не е постъпил писмен отговор.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника Прокуратура на Република България, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. П. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение по ДП№20П/2011г. по описа на СО-СГП, прекратено с постановление на СГП от 29.03.2016 г., изменено относно основанието за прекратяване, а именно, че деянието не е извършено от К.; сумата от 4867.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, представляващо размера на нетния доход, от който е бил лишен за период от 6 м., през който е бил отстранен от длъжност; сумата от 790,37лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие същото обвинение, представляващо получено в по-малък размер обезщетение за безработица, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано 26.07.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 830.10 лв. деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и моли да бъде отменено в посочените части.

От насрещната страна Н. К. не е постъпил отговор на горната въззивна жалба.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:

Ищецът Н. П. К. твърди, че в качеството му на младши автоконтрольор към Пътна 2 полиция - Русе с Постановление от 22.02.2012 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 20П/2011 г. по описа на СГП, за престъпления по чл.302, т.2 и т.1, вр. ал.2, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.387, ал.1, пр.2, ал.1 НК и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. С Постановление от 07.03.2013 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 20-П/2011 г. по описа на СГП за посочените престъпления. На 31.01.2014 г. бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство за престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. На 09.01.2015 г. бил изготвен обвинителен акт по сл. д. № 20-П/2011 г. по описа на СГП и в РОС е образувано НОХД № 20/2015 г. Същото е приключило с Определение № 533 от 11.12.2015 г., с което досъдебното производство е върнато на СГП, като е дадена възможност на прокурора в 3-месечен срок да го внесе в съда с обвинителен акт. С постановление от 29.03.2016 г. на СГП ДП № 20-П/11 е прекратено спрямо него на основание чл.369 вр. чл.243, ал.1, т.2 НПК. Обжалвал определението, тъй като не бил съгласен с основанието за прекратяване на наказателното производство. С Определение № 47 от 05.08.2016 г. по ВЧНД № 212/16 по описа на ВТАС е отменено Определение № 170 от 16.05.2016 г . по описа на РОС и изменено постановление на прокурор при СГП в частта относно основанието за прекратяване от чл.243, ал.1, т.2 НПК на чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24 , ал.1, т.1, пр.1 НПК - деянието не е извършено. Наказателното производство срещу него провокирало образуване на дисциплинарно производство и отстраняването му от работа за максималния срок от 6 месеца на основание Заповед рег. № З631 от 21.08.2012 г. на Директора на ОД на МВР Русе. Самото дисциплинарно производство приключило с наложено му дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение с МВР. В дисциплинарното производство изцяло били използвани доказателства единствено от воденото срещу него наказателно производство и се базирало само на недоказани твърдения от защитен свидетел по досъдебното производство, което впоследствие било прекратено. Почти 5 години в периода от 22.02.2012 г. до 05.08.16 г. срещу него било водено съдебно и досъдебно наказателно производство. Обвиненията били за тежки умишлени престъпления, а той имал ясното съзнание за сериозността на обвиненията. Освен повдигнатите му обвинения, му била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв., която внесъл на 24.02.2012 г., която към него момент не била малка сума. Същата му била възстановена на 19.03.2014 г. Повдигнатото му обвинение било внезапно и неочаквано за него като човек, изпълнявал достойно служебните си задължения и станало повод за драстично изменение в професионалния и личния му живот в негативна посока. Това обвинение било очевидно несправедливо и в пълен разрез с ценностната му система. Животът му се преобърнал. Останал без работа и средства.

Простил се напълно с плановете за кариерно израстване и развитие, както и с очакванията за предвиденото в ЗМВР обезщетение. Търсел си работа, за да има някакви доходи, но започнало „ходене по мъките“ и молене за работа при унизителни за него моменти.

Отстраняването му от работа довело до уронване на името и престижа му в обществото, така и до състояние, в което за този срок не можел да започне никъде работа, нито имал доходи.

Това от друга страна щяло да удължи срока за придобиване право на пенсия от една страна, 3 а от друга се отразило и на периода и размера на обезщетението, което получавал за безработица. В цялата ситуация не виждал как ще намери начин, за да се защити и да противодейства срещу задействалата се държавна машина. Това създало у него натрапчиви сценарии, които включвали търпене на ефективно наказание лишаване от свобода за дълги години, всякакъв институционален произвол, обвинения от всякакво естество и трайно и непреодолимо оставане без работа, без доходи и достойно съществуване. Чувството за безизходица първо му отнело съня и се наложило да взема сънотворни, както и самооценката му като личност, чувствал се обиден и омерзен, както и засегнали и емоционалната му устойчивост, започнал да изпитва постоянен страх и необяснимо изникващ гняв. Тези преживявания се отразили и на отношенията в семейството. За периода от малко повече от четири години честта и достойнството му значително били накърнени, срамувал се от случилото се и ограничил рязко контактите си. Пред децата си се чувствал непълноценен родител, не можещ да даде ясен и разбираем отговор на въпроса защо вече не ходи на работа и не носи униформа, защо не може да им купи дребните поискани от тях неща. Това формирало у него натрапчиви фикс идеи, че децата му не нямат същото отношение към него, а това довело до взаимно отчуждение по между им. Тежало му, че децата растат с тези проблеми и търпят лишения. Цялото напрежение и нестабилното му психическо и емоционално състояние го правели безпричинно строг и проявяващ агресия във възпитателските му методи като баща. Още по-тежко се развили личните отношения със съпругата му, защото станал нетърпелив и нетолерантен към дребните недостатъци на съпругата си. От незначителни поводи се раждали скандали с агресия от негова страна. Това довело до охладняване и тотално отчуждение в отношенията им. Разделили се и впоследствие прекратили брака си с развод с Решение № 1226/04.07.2019 г. по гр. д. № 989/2019 г. Спрял да се вижда и с приятели, и познати като ограничил до минимум контактите с роднините си. След отстраняването му от работа започнали да се обаждат приятели и роднини, разбрали от медии, че в КАТ са отстранени служители и по инициалите предполагали, че той е един от тях. Не искал да разговаря с никого по тази тема и спрял да си вдига телефона. Всички във входа на жилищната сграда, в която живеел, до този момент го познавали като стриктен и държащ на думата си мъж, а се оказал от служител на реда в „престъпник“ според техни коментари. Чувствал се смачкан и репресиран. И понастоящем бил мнителен към хората. Макар и наказателното производство да било прекратено, му било поставено клеймо, което ведно с изживения стрес оставали. Здравословното му състояние също се влошило. Наложило се да взема сънотворни и различни видове транквиланти за борба с постоянното чувство на страх, безпокойство и безизходица. Най-вероятно на неврологична основа се появил о главоболие, което му създало страхове за онкологично заболяване. Твърди, че освен неимуществените вреди, претърпял и имуществени такива, изразяващи се това, че заплатил адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 2400 лв., освен това поради задържането на паричната гаранция вреда за него се явява като пропусната полза в размер на законната лихва за периода от 24.02.2012 г. до 19.03.14 г. в размер на 422.72 лв., направил разходи за посещения и консултации при психолог и лекарства в размер на 600 лв., освен това бил лишен от нетен доход за 6 месеца, 4 поради временното му отстраняване от работа в общ размер на 4867 лв. Освен това дисциплинарното уволнение се отразило и на размера на получаваното от него обезщетение за безработица и това било вреда в размер на 790.37 лв. След налагане на дисциплинарното му наказание за него се явява и пряка имуществена вреда разликата в трудовото му възнаграждение преди напускането му на системата на МВР и получаваното от него сега.