Присъда № 5 от 19.03.2025, Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ към присъда № 5/19.03.2025 г.

Постановена по ВНОХД № 500/24г. на СОС

С присъда № 56 от 30.10.2024 г. постановена по НОХД 722/24 г.

Силистренски районен съд признава подсъдимия Е.Д.И., за невинен в това, че на 09.09.2023г. в гр.Силистра, пред Снекбар „Бохеми“, чрез нанасяне на удар с ръка /юмрук/ в областта на лявото рамо на долната челюст е причинил средна телесна повреда на Г.П.Г. с ЕГН ********** от гр.Силистра, изразяваща се в контузия на долната челюст, рентгенови и клинични данни за счупване на лявото рамо на долната челюст в областта на левия долно челюстен ъгъл, обуславящо наличието на „трайно затруднение на храненето и говора“, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, предл.“шесто“ във вр. с ал.1 от НК.

Със същата присъда СРС е отхвърлил предявения гр. иск. в размер на 20000 лв. като неоснователен и недоказан.

Срещу постановения съдебен акт е депозиран протест от В. Милушева – Адм.

Ръководител - Районен прокурор в РП Силистра. В протеста се сочат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт и се предлага оправдателната присъда да бъде отменена, като неправилна.

Недоволен от присъдата е останал ч.обвинител и гр. ищец Г. Г., който счита същата за постановена при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – неоснователен отказ показанията на конкретен свидетел да бъдат четени на осн. 281, ал.4 във вр. с ал1.,т.1 от НПК. В тази връзка е било направено и доказателствено искане пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, съдът е преценил, че следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие с допускане до повторен разпит на св. Зв. И. и св. Б. Н..

Редовно призовани, в съдебно заседание страните се явяват лично.

Протестът се поддържа изцяло като в хода по същество се излагат доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Представителят на държавното обвинение счита, че оправдателната присъда следва да бъде отменена и вместо това постановена нова, с която подс. Е.. И. да бъде признат за виновен по предявеното обвинение с произтичащите от това последици, така също предявеният гр. иск да бъде уважен до един справедлив размер с оглед нанесените вреди на пострадалия Г.Г..

Процесуалният представител на ч.обв. и гр. ищец излага съображения за доказано деяние по чл. 129, ал.2, пр.“шесто“ във вр. с ал.1 от НК . Счита да са налице достатъчно доказателства, преки и косвени, които да водят до извод за виновно поведение от страна на подсъдимия.

Защитникът на подс. И. оспорва протеста и жалбата като твърди, че липсват каквито и да било доказателства, че именно подсъдимият е извършител на деянието, за което е предаден съд. Прави кратък анализ на доказателствения материал с твърдението протестът и жалбата да са неоснователни. Моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Подс. И. в своя защита се присъединява към становището на своя процесуален представител, а при последната си дума прави искане присъдата да бъде потвърдена.

1

Силистренски окръжен съд, след като взе предвид доводите изнесени в протеста и в жалбата, и тези в съдебно заседание, прие за установено следното:

За да обоснове оправдателната си присъда ПИС се е позовал изцяло на обясненията на подс. И. и свидетелките показания на неговите приятели, които показания в съдебно заседание са били коренно променени. Въпреки прочитането на показанията на св.

Б. Н., по реда на чл. 281 от НПК, съдът се е доверил безрезервно на защитната версия, като е направил опит да се позове на становището на вещото лице по СМЕ, че телесните увреди на Г. Г. е възможно да са могли да бъдат получени при друга физическа атака срещу пострадалия – на друго място и/или от други лица. Думи, извадени от контекста на цялото становище на вещото лице и установената фактическа обстановка, която е пресъздадена с оглед защитната версия на подсъдимия. Обсъждайки събрания доказателствен материал СРС е игнорирал както преки , така и косвени доказателства, което доведе до събиране на нови такива с оглед разкриване на обективната истина по делото.

В контекста на горното, настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Вечерта на 09.09.2023г. /събота/ пострадалия Г. заедно със св. Звезделин И. тръгнали от кв. „Изток“ в гр. Силистра към центъра на града и отишли в заведението „ Бохеми“. Там бил подс.Е. И. с още няколко момчета. Били седнали на една от масите пред заведението и играели карти. Било около 03:00 ч., след полунощ. Преди това от денонощен магазин закупили две бутилки уиски.

Пострадалият Г. и св. И. седнали на друга маса. Не след дълго част от компанията на подс. И. си тръгнала и той се преместил при Г. и Зв. И. като седнал срещу пострадалия. Двамата се познавали от няколко години, но не били приятели. Не са имали някакви пререкания.

След известно време при тях дошъл св. Беркин и седнал в близост до подсъдимия. Малко по-късно дошъл и Вл. Севдалинов.

Между подсъдимия и пострадалия възникнало словесно пререкание, на което Г. отговорил твърде рязко – с думите „Ти си ходещ мъртвец“, а съответно подсъдимият станал и обърнал масата, след което двамата се сборичкали и паднали на земята като взаимно се удряли.

На помощ се притекъл св. Б. Н., който се опитвал да ги разтърве.

Междувременно св. Зв. И., който разговарял по телефона и не бил пряк свидетел на случилото се, се върнал и двамата заедно с Н. успели да разделят пострадалия и подсъдимия. Св. Н. започнал да обяснява на св. И. как се е стигнало до това сборичкване.

Именно в този момент подсъдимият отново се доближил да пострадалия и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на челюстта. Свидетелите отново успели да разделят двамата биещи се.

След това компанията се разтурила. Пострадалият ангажирал такси и се прибрал в дома си около 04:00 часа. Събудил родителите си като обяснил, че са го били и си сложил лед на лицето. Не можал да заспи от болки в лицето. Видял, че има лек кръвоизлив в областта на окото и лицето му е подуто. Около 09:00 часа посетил зъболекар, който изразил съмнение, че челюстта му е изместена и трябва по спешност да замине за гр. Русе или гр.Варна. Родителите му звънели в Русе и Варна, но тъй като било почивен ден не е имало дежурен лекар.

В понеделник отпътували за болница „Света Марина“ в гр.Варна, където след обстоен преглед и направени снимки, доц. Милко Дюлгеров установил, че долната лява челюст е счупена и Г. трябва да бъде приет по спешност за операция. Направили му операция и пролежал в болничното заведение около седмица или малко повече. Изпитвал силни болки и не можел да се храни.

2

В хода на разследване е била назначена съдебно-медицинска експертиза.

Видно от заключението по нея на Г. Г. е било причинено счупване на лявото рамо на долната челюст, което по своя характер обуславя наличието на трайно затруднение на храненето и говора. Уврежданията на пострадалия са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и повърхности и могат да бъдат получени по време, начин и място, както сочат данните в делото, а именно при удар с юмрук в областта на лявото рамо на долната челюст. Възможно е оплакванията и промените във външният вид на пострадалия, свързани със счупването на долната челюст да станат по - изразени известно време след причиняването на травмата и да не бъдат забелязани от някой от свидетелите.

По време на досъдебното производство е била назначена и изготвена СПЕ спрямо подс.Е. И. относно наличието на физиологичен афект. От нейното заключение е видно, че подс.Е. И. не страда от психично заболяване и е с нормален интелект. Към момента на извършването на деянието- 09.09.2023г. подс.И. не е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от постр.Г., но е постъпил с нисък старт рефлекс на отключване на агресия при вербалната провокация от страна на пострадалия. Вещото лице е преценило, че и двамата - постр.Г. и подс.И. са навлезли в конфликта със снизен от алкохола самоконтрол.

По досъдебното производство е назначена и СПЕ спрямо св.Беркин Н. относно свидетелската му годност. От нейното заключение е видно, че разколебаването му в показанията, дадени по време на проведената очна ставка на 08.07.2024г. се приемат като дадени след изтекло много време от инцидента и под влиянието на психологично разбираемо напрежение и смущение при очната ставка с подс. Е.И..

Така описаната фактическа обстановка , СсОС приема за установена от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства – обясненията на подс. И., показанията на постр. Г., депозираните свидетелски показания ,лично и чрез прочитане на част от тях по реда на чл. 281 от НПК от първоинстанционния съдебен състав, приобщените по реда на чл. 283 от НПК материали, както и експертните заключения по назначените експертизи.

Подлагайки на анализ , в своята съвкупност и поотделно, наличния доказателствен материал, настоящият съдебен състав достигна до правни изводи за довършено престъпление по чл. 129, ал.2, предл. „шесто“ във вр. с ал.1 от НК.

Безспорно на процесната дата, около 3.00ч сутринта подсъдимият и пострадалия, ведно с разпитаните по делото свидетели са се намирали пред заведение „Бохеми“. Консумирали са алкохол и в резултат на разменени неприятни реплики между подс. И. и постр. Г. се е стигнало да сборичкване между двамата и падането им на земята.

Размяната на ударите между тях е била предотвратена с помощта на св. Н. и св. И.. Тези факти не се оспорват от страните. Обясненията на подсъдимия и пострадалия са в унисон и се подкрепят от показанията на свидетелите.

От страна на защитата на подс. И. се оспорва основен факт – нанасянето на фаталния удар в областта на челюстта на Г., довел до счупване, обуславящо наличието на „трайно затруднение на храненето и говора“, при повторното съприкосновение между подсъдимия и пострадалия. Защитната версия на подсъдимия, че не е имало такова, се гради изцяло върху променените показания на св. Н. и св. И., и липсата на други преки очевидци на инцидента между подсъдимия и пострадалия. На тази именно плоскост първоинстанционния съд е изградил и изводите си за недоказаност на обвинението, с което СсОС не е съгласен.

Настоящата, въззивна инстанция, анализирайки показанията на св. Б. Н. през призмата на формалната логика приема, че дадените именно пред разследващия орган показания са достоверни и в своята цялост подкрепят както версията на пострадалия, така и са в единство с обективните находки, установени като телесни увреждания, причинени на 3

Г.. Следва да се отбележи, че твърденията на св. Н. са твърде неубедителни – не бил отдал нужната сериозност на нещата, бил разпитван след нощна смяна, показанията му били предварително напечатани, пък той ги подписал без да ги чете. Все обяснения, които противоречат и на заключението на вещото лице по СПЕ, според което свидетелят е годен да дава достоверни сведения по важни въпроси. Не страда от психично заболяване, което да пречи правилно да възприема и запаметява факти. Същият е с интелектуално ниво в границите на нормата, което му позволя да възприема, запаметява, възпроизвежда и своевременно правилно да анализира възникващи събития; със задоволителна социалноправна осведоменост, т.е свидетелят може да направи преценка, дори и след нощна смяна, колко сериозна е била създалата се ситуация и какви биха били последиците за подсъдимия, ако си позволи да дава правдиви показания в полза на обвинението. Още по-несериозно звучи твърдението, че разследващият орган предварително е изготвил свидетелските показания на Н., които той подписал без да чете.

Не на последно място следва да се отчете обстоятелството, че св. Н. е в приятелски отношения с подс. И., което е довело и до психологичното напрежение и смущение /според вещото лице/ при проведената очна ставка между него и подсъдимия, когато за първи път свидетелят прави своеобразен опит да измени показанията си и то в полза на подсъдимия – „не видях удар….чух удар“, и до момента, когато пред ПИС вече заявява „…чух нещо...,но не мога да съм сигурен какво е било…“.

С оглед на изложеното СсОС приема, че достоверни са показанията, дадени в досъдебното производство, където св. Н. е категоричен да е видял как подс. И. нанася директен удар в главата на пострадалия. Тези показания са приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281 от НПК и следва да се ценят на общо основание с останалия такъв. Изменените, впоследствие, показания са депозирани с цел да обслужат защитната версия на подсъдимия.