Решение № 745 от 11.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. В., 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100100467 по описа за 2026 година

Настоящото производство е заведено по искова молба с вх. №7242/04.03.2026 г., предявена от „Международни превози канотранс" ООД, ЕИК ****, с. И., общ. А., обл. В., чрез юрисконсулт П. Д. против Д. Д. Д., ЕГН **********, гр. В., ****, иск с правно основание чл. 108 от ЗС - ревандикационен иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, както и да му се предаде владението върху поземлен имот с идентификатор **** по ККР, находящ се в гр. В., р-н ****, отреден за ниско застрояване (до 10 м), в урбанизирана територия, с площ от 1473 кв. м., при граници имоти с идентификатори: № ****, № ****, № ****, № ****.

В исковата молба се твърди, че на 01.12.2025 г. между страните е сключен договор за продажба на процесния имот с идентификатор ****, обективиран в НА № 41, том IV, рег.

№ 2366, дело № 511 от 2025 г., вписан в Сл. по вп. с вх. № 40621, дв. вх. № 40328/01.12.2025 г. Посочва се, че седем дни след придобИ.ето на собствеността ищецът е поискал да му бъде предадено владението върху вещта, за да започне почистване и реално ползване, но ответникът отказвал. Проведени били разговори, от които станало ясно, че продавачът не се съгласява да предаде имота, тъй като на територията му съхранява свои вещи - строително оборудване. Ищецът направил множество опити, последно на 15.02.2026 г., да влезе в имота си, но Д. Д. не го допускал и отказвал да го освободи. Изтъква се, че като собственик ищецът е носител и на правомощието владение, а към момента ответникът го е лишил от възможност да го упражнява, съответно да си служи пълноценно с вещта. Поради това правото му е нарушено от праводателя му. Ищецът е лишен от възможността да упражнява правото си в пълен обем. Моли да бъде уважен иска, както и да му се заплатят направените по делото разноски.

От името на ответника Д. Д. Д., в законовия срок е депозиран писмен отговор, в 1 който са изложени съображения за неоснователност на предявения иск. Потвърждава се, че съгласно посочения от ищеца договор, обективиран в нотариален акт от 01.12.2025 г. последният е придобил право на собственост върху процесния имот с идентификатор **** в гр. В.. Сочи се, че към момента ответникът съхранява свои строителни материали и други движими вещи в имота. Техния вид, обем и характер, обаче не позволява незабавното им изнасяне. Твърди се, че това обстоятелство е известно на дружеството собственик и ползването на имота е станало с негово знание и съгласие, поради което той следва да търпи тези действия. Поради това касае се не за самоволно действие от страна на ответника, а за временно и преустановимо такова. Счита се, че в случая не е налице неоснователно държане на вещта, доколкото ищецът, като приобретател на вещта следва да прояви добросъвестност, като съобрази, че вещите на продавача са такива, чието преместване изисква „технологично време", а не незабавно опразване на имота. Моли да бъде отхвърлен иска, евентуално за определяне на срок за доброволно освобождаване на имота. Иска се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат представители. От страна на дружеството ищец е депозирана молба, в която са изложени съображения във връзка с предявения иск. Поддържа се дадената искова молба и се иска признаването на обстоятелството, че ищеца е собственик на процесния поземлен имот, като се иска да бъде осъден ответника да предаде владението на същия. Моли ответника да бъде осъден да заплати и сторените от ищеца разноски в производството.

От страна на представител на ответника преди съдебно заседание е депозирано писмено становище. В него се изтъква ,че ответника не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот. Твърди се, че владението на ответника като фактическо състояние съществува поради договорка между страните. Намира, че, за да се установи основателността на иска с правно основание чл.108 от ЗС следва да не се твърди, както и да не се установи правно основание на което ответника владее имота. Счита, че ако е налице подобно основание искът в частта му за предаване на владението следва да бъде отхвърлен.

Сочи, че владее имота на правно основание, тъй като в самия имот имало строителни материали и строителна техника за наличието на които ищецът знае. Като това фактическо състояние е известно на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Исковата молба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна съдът констатира следното:

Съдът в доклада си приема, че е безспорно установено в производството, че имотът е собственост на ищеца. Това произтича от заетите от страните становища, че имотът е собственост на ищеца. Както може да се установи от твърденията на страните, но и от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.12.2025 г. №41, том IV, рег.

№2366, дело №511, от 2025 г. по описа на Нотариус с №205 на Нотариалната камара и район 2 на действие – района на ВРС, вписан в Сл. по вп. с вх. № 40621, дв. вх. № 40328/01.12.2025 г. (л.6 – 8 от делото) ответника Д. Д. Д. е продал на „Международни превози канотранс" ООД, процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **** по ККР, находящ се в гр. В., р-н ****, отреден за ниско застрояване (до 10 м), в урбанизирана територия, с площ от 1473 кв. м., при граници имоти с идентификатори: № ****, № ****, № ****, № ****. Според НА продажната цена в размер на 62300 лева е била преведена на продавача към момента на сключване на договора.

В Нотариалния акт е налице уговорка, която определя предаването на владението върху имота да стане в срок до една седмица от подписване на същия.

Освен обстоятелството, че имотът е собственост на ищеца, между страните не съществува спор по отношение обстоятелството, че имотът и към момента на завеждане на делото, а и към момента на подаването на писмените становища, преди проведеното съдебно заседание, е във владение на ответника. Това се твърди от самия ответник и в отговора на ИМ и в представените писмени бележки. Страните изтъкват, че причина за това са намиращите се в имота, собственост на ответника, движими вещи – строителни материали и строителна техника. Не е предприето нарочно доказване от страните какво представляват тези вещи, но с оглед установяване на правнорелевантните факти, касаещи доказването в производството, това не е било необходимо.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи:

В настоящото производство е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, с който се цели да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на недвижимия имот обект на претенцията, както и да му бъде предадено владението върху същия.

Доказателствената тежест в това производството е общата съобразно правилата на гражданския процес - всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, въведените от него твърдения, съответно, че е носител на правото на собственост върху процесния имот, както и, че ответникът упражнява фактическа власт върху него - отказва да предаде владението, като не го напуска, не осигурява достъп на новия собственик, поради което последният не е в състояние да упражнява правомощието владение. От своя страна ответникът може да твърди и доказва факти и обстоятелства, които оборват твърденията на ищеца, съответно да установи, че е налице валидно правно основание да упражнява фактическа власт/държане върху имота.

Както бе посочено по-горе между страните не са спорни двата съществени факта за уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС – това, че имотът е собственост на ищеца и че към момента на предявяване на иска се владее от ответника. Тези факти се твърдят от страните – т. .е признават се и от ответника. Доколкото последният признава обстоятелството, че и към момента владее имота, предвид обстоятелството, че това е 3 неизгоден за него факт, съдът намира, че е налице основание това обстоятелство да се приеме за установено, въпреки, че от страна на ответника не е предприето нарочно доказване на това обстоятелство.

Ответникът твърди, че между страните имало договорка да не се предава владението. Подобна уговорка обаче не се установи в производството. Напротив в нотариалния акт, в който е обективирана сделката по покупко-продажба на процесния имот е записано „Владението на имота се предава от продавача на купувача в срок от една седмица от подписването на този нотариален акт.“ (стр.2, абз.3 от НА) Така уговореният срок е покана за изпълнение. Той не е поставен в условие от други обстоятелства, ето защо съдът приема, че възраженията на ответника са напълно неоснователни. Според договорът за покупко-продажба ответникът е имал срок от една седмица да предаде владението, което не е сторено. Не само, че ответника, който носи тежестта да установи факта на предаването на владението, не доказва, че го е предал, но дори напротив – той твърди, че не е сторил това, поради други причини.

Предвид изложеното следва да бъде уважен изцяло така предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца е собственик на процесния имот, както и да бъде осъден последния да предаде владението върху него.

Разноски:

С оглед изходът по делото ответника следва да заплати на ищеца и сторените от последния разноски, представляващи 316.96 евро дължими за държавна такса.

Ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, а в исковата молба не е посочено изрично, че се претендират суми за юрисконсултско възнаграждение, предвид което такива не следва да се присъждат. Поискано е в ИМ и в молбата подадена преди съдебното заседание само присъждане на сторените разноски, а такива се констатират направени само за държавна такса.

Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 316.96 евро като разноски в производството.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Д., ЕГН **********, гр. В., ****, че „Международни превози канотранс" ООД, ЕИК ****, с. И., общ. А., обл. В. Е СОБСТВЕНИК НА недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **** по ККР, находящ се в гр. В., р-н ****, отреден за ниско застрояване (до 10 м), в урбанизирана територия, с площ от 1473 кв. м., при граници имоти с идентификатори: № ****, № ****, № ****, № ****, придобит от дружеството на основание покупко-продажба, отразена в Нотариален акт от 01.12.2025 г. №41, том IV, рег. №2366, дело №511, от 2025 г. по 4 описа на Нотариус с №205 на Нотариалната камара и район на действие – района на ВРС, вписан в Сл. по вп. с вх. № 40621, дв. вх. № 40328/01.12.2025 г. и ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, гр. В. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на посочения недвижим имот на „Международни превози канотранс" ООД, ЕИК ****, с. И., общ. А., обл. В., на основание чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, гр. В. да заплати на „Международни превози канотранс" ООД, ЕИК ****, с. И., общ. А., обл. В. сумата от 316.96 евро (триста и шестнадесет евро и деветдесет и шест евроцента), представляващи направените от ищеца в производството разноски.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________

5