Решение № 903 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330201348 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. П. против Наказателно постановление № 106 от 09.02.2023 г., издадено от Й.С. - зам. - кмет „Обществен ред и сигурност„ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

С жалбата и в допълнителни писмени молби, жалбоподателят, представляван от процесуалния си представител адв. В., излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се аргументира тезата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура, както и за недоказаност на вмененото административно нарушение. Въз основа на изложеното се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от юрк. К. оспорва жалбата, счита за законосъобразно и правилно наказателното постановление поради което пледира за неговото потвърждаване. По същество, с писмена молба по 1 делото, се противопоставя на възраженията, релевирани с въззивната жалба.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Обжалваното НП № 106/ 09.02.2023 г. е посочено, че е издадено въз основа на АУАН № 001546 от 10.10.2022 г. В посочените актове на администрацията е приета за установена следната фактическа обстановка:

При направена проверка на 07.10.2022 г. относно сигнал за стрелба с оръжие в град *** и видно от докладна записка № 444р – 13047/ 10.10.2022 г., е установено, че жалбоподателят П. около 09,30 часа на терасата на своя апартамент употребява газово оръжие пистолет EKOL – P29 , калибър 9 мм с № EPR – 17110194, изразяващо се в произвеждане на 3 броя изстрели, с което застрашава спокойствието и здравето на гражданите. АУАН е връчен на П. без възражения.

Посоченото било квалифицирано като административно нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив, като с процесното НП на основание чл. 30, ал. 3 от цитираната Наредба на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева.

Преди съставянето на АУАН № 001546 от 10.10.2022 г . въз основа на който се сочи да е издадено атакуваното НП, бил съставен АУАН № 034430 също от 10.10.2022 г., с изцяло идентично съдържание на това изложено в АУАН № 001546. Установява се от писмо изх. № 2зВК – 462/ 21.03.2023 г. по описа на Община Пловдив, че по АУАН № 034430 не е издавано НП, нито акта е бил анулиран. Въззиваемата страна сочи, че преписката по АУАН № 034430 постъпила в Община Пловдив с писмо вх.№ 22ПЛ – 1133 от 16.12.2022 г., като АУАН № 034430 бил върнат на актосъставителя, тъй като бил съставен на стара бланка, която не отговаряла на реквизитите на ЗАНН.

Така актосъставителят М., неясно в кой момент след 16.12.2022 г. , съставил АУАН № 001546, в който посочил като дата на съставяне и предявяване на същия на санкционираното лице 10.10.2022 г. Впоследствие на 09.02.2023 г. наказващият орган съставил и обжалваното НП.

Противно на възраженията на жалбоподателя, от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени 2 средства, по безсъмнени и категоричен начин се установява осъществяването както от обективна, така и от субективна страна на вменената му противоправна деятелност.

Въпреки горното обаче, съдът намира, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо основание за отмяна на атакуваното НП. На първо място, АУАН № 001546, който се сочи да съставлява основанието за издаване на процесното НП, е издаден без преди това АУАН № 034430 да е бил анулиран. Отделно от това, съставянето на двата АУАН, видно от събраните в хода на производството доказателства не се е случило в един и същи ден – 10.10.2022 г. Както вече беше посочено от писмо изх. № 23ВК – 462/ 21.03.2023 г. по описа на Община Пловдив, се установява, че по АУАН № 034430 не е издавано НП, нито същият е бил анулиран. Въззиваемата страна акцентира, че преписката по АУАН № 034430 постъпила в Община Пловдив с писмо вх.№ 22ПЛ – 1133 от 16.12.2022 г.

АУАН № 034430 бил върнат на актосъставителя, тъй като бил съставен на стара бланка, която не отговаряла на реквизитите на ЗАНН. Така актосъставителят М., неясно в кой момент, след 16.12.2022 г. , съставил АУАН № 001546, в който посочил като дата на съставяне и предявяване на същия на санкционираното лице - 10.10.2022 г. Очевидно е, че АУАН № 001546 е антидатиран. В тази връзка няма как да се споделят аргументите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че първоначално издадения АУАН няма отношение и същият не следвало да бъде взет предвид, доколкото не отговарял на изискванията на ЗАНН.

Съставяне на втори по ред АУАН с № 001546, след като вече е бил издаден друг АУАН , в случая категорично е било незаконосъобразно.

Съставянето на АУАН № 034430 на стара бланка, не е валидно основание за отказ от страна на наказващия орган да състави НП. В този случай, ако наказващият орган действително е считал, че АУАН не отговаря на изискванията на ЗАНН, тъй като бил съставен на стара бланка, то за него е била налице възможността да издаде наказателно постановление при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Впрочем такива пороци – липса на изискуеми законови реквизити в първоначално издадения АУАН не бяха констатирани от страна на съда.

Съставянето на втори АУАН, в неустановен момент след 16.12.2022 г. с дата 10.10.2022 г., срещу същото лице, по същите факти, е било недопустимо, не само заради антидатирането му, но и защото така на практика се е стигнало до повторно установяване на едно и също поведение, но с нов акт, въз основа на който се развива нова процедура по ангажиране административната отговорност на нарушителя, а в административно наказателния процес, както и в наказателния, е налице забрана за образуване на повече от едно производства спрямо един и същи деец и за едно и също деяние. Аргумент в тази насока е както разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, приложима субсидиарно съобразно с чл. 84 от ЗАНН, така и тази на чл.

33, ал.2 от ЗАНН. Ето защо и при наличието или на висящо производство, както е в случая, или на вече прекратено такова, относно същите факти, второ 3 производство със същия предмет не следва да се образува, а ако бъде образувано, следва да се прекрати. В случая, фактическите положения, на които се основава и първият, и вторият по време акт, са едни и същи, като съставянето на втория АУАН върху нова бланка по никакъв начин не променя установеното и по-рано нито по отношение на конкретното поведение, осъществило нарушение, нито по отношение времето, нито мястото, нито относно субекта на извършването му. Още при първата проверка, приключила със съставянето на първия по време АУАН, се установява да са били налице всички фактически обстоятелства, от които да се направи извод какво именно е било поведението на субекта на административната отговорност. Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитания като свидетел актосъставител, който потвърждава, че вторият акт е съставил „за същото нещо“, единствено с оглед прилагането на коректната /според виждането на наказващия орган/ бланка на АУАН.

Изведеният и от Съда на Европейския съюз критерий за приложение на принципа „nоn bis in idem“ акцентира върху тъждеството на деянието („историческият акт“), разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. СЕС коментира недопустимост същото лице да бъде санкционирано повече от веднъж „за единствен фактически състав на незаконно поведение, предназначен да защити същия правен актив“, като според Съда, отправната точка за преценка на понятието „същото деяние“ е „конкретното незаконно поведение“ и „идентичността на фактическите актове“. В случая, както първият по време, така и вторият акт за установяване на нарушение са основани върху еднакви фактически положения, като единствено разликата се състои в бланката използвана за съставяне на АУАН .

При това положение, недопустимо е било издаването на втория по ред акт, с който отново, за същото деяние, се ангажира административната отговорност на жалбоподателя в нарушение на посочения принцип, заложен в чл.4, §1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС и обсъждан подробно в съдебната практика, включително и в мотивите към ТР № 4/2018 г. на ОСНК на ВКС . Поради изложеното обжалваното НП следва да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно постановено. В тази връзка изцяло безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.34 от съд. дело/. Видно от същия, страните по него са договорили адв. В. да окаже безплатна правна защита и съдействие, като липсва изрично посочване основание за това да е някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Дори и обаче да се приеме, че оказаната професионална помощ от адв. В. да е била на някое от посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗА основания, то 4 по делото липсват доказателства за установяването на която и да било от трите хипотези на цитираната разпоредба, включително, че жалбоподателят е материално затруднен. В този смисъл претенцията за присъждане в полза на адв. В. на адвокатско възнаграждение като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 106 от 09.02.2023 г., издадено от Й.С. - зам. - кмет „Обществен ред и сигурност„ в Община Пловдив, с което на Д. Н. П. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл. 5, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5