Решение № 10996 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10996 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110102370 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „******“ ЕАД, с която срещу Д. Д. Ф. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 273 лв. с равностойност 139,58 лв., представляваща непогасена главница по сключения между страните на 06.03.2023г. договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на сключения на 06.02.2023г. между страните договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия-решение“ №******* предоставил в заем на ответника сумата от 800 лв. Твърди, че сумата била усвоена на каса на „******“ АД в деня на сключване на договора. Ответникът погасил с плащането на сумата от общо 563лв. само част от задължението си за връщане на главницата по договора, като ищецът търси остатъка.

Уточнява, че по силата на влязло в сила съдебно решение клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит била прогаласена за нищожна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява, че сключеният между страните договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл.

19, ал. 4 ЗПК; както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 ЗПК. Твърди, че с плащанията по договора, вкл. на възнаграждението за поръчител, задължението за връщане на чистата стойност на главницата по договора било погасено. С тези съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже твърдяното облигационно правоотношение между страните с източник договор за потребителски кредит, по което да е предоставил в заем на ответника парична сума, а последният да се е задължил да я върне в срок.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяването на дълга.

С доклада по делото, прието без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.

1

3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните е било налице твърдяното облигационно правоотношение с източник договор за потребителски кредит от 06.02.2023г., по което ищецът като кредитор е предоставил на ответника в заем сумата от 800 лв., която последният се е задължил да върне в посочения срок.

Това обстоятелство съдът намира за установено и от обвързващата сила на мотивите към решение № *****/05.07.2025г. по гр.д. № ******/2023г. по описа на СРС, 35 състав, постановено между същите страни, за което от служебно изготвена справка съдът констатира, че се обжалва само в частта за разноските.

С мотивите към горецитораното решение е установено, че между Д. Д. Ф. и „******“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия №*********06.02.2023 г. , съгласно който страните се съгласяват, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия, а кредитополучателят го усвоява при предвидения в договора срок и условия. Прието е, че в чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителството от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „******“ ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уебстраницата https://cashcredit.bg. С решението се установява, че видно от разпечатка-извлечение от централния кредитен регистър на БНБ към 18.05.2023 г., към регистъра на БНБ е подадена информация за наличието на договор между ищцата и „******“ ЕООД №9********** от 12.02.2023 г., посочен като гаранционна сделка, с усвоен размер на договора за кредит, който се обезпечава в размер на 800 лева.

Горецитираното съдебно решение прогласява за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 2 от договор за потребителски кредит №*********06.02.2023 г. и клаузата на чл. 2, ал. 1 от договор за поръчителство №*********12.02.2023 г., предвиждаща задължение за плащане от страна на потребителя на сумата в размер на 620 лева- възнаграждение по договора за поръчителство, като признава за установено по отношение на „******“ ЕООД, ЕИК:

*********** по предявения от ******** Д. Ф., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 620 лева– възнаграждение по договор за поръчителство.

С оглед на така постановеното съдебно решение по предходен спор между същите страни за същото правоотношение съдът намира, че като не е оповестил ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

С оглед горния извод и на основание чл.23 от ЗПК, ответникът – кредитополучател по договора, който съдът приема за недействителен, дължи връщането само на „чистата“ стойност по кредита т. е. на главницата от 800 лв. по процесния договор за кредит.

Ищецът признава, че Д. Д. Ф. е заплатила сумата от общо 563,00 лв. в погашение на задълженията си по процесния договор за кредит.

Ответникът не доказва вмененото в негова доказателствена тежест възражение, че с платеното по договора за кредит, в т.ч. в изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство, задължението за връщане на чистата стойност по кредита е било погасено изцяло. За установяване на това обстоятелство ищецът е поискал на основание чл. 190 ГПК съдът да задължи насрещната страна да представи справка за всички платени суми във връзка с процесния договор за кредит, в т.ч. и възнаграждението за поръчителство. В тази връзка от ищеца е ангажирана счетоводна справка /на л. 13 от делото/, съгласно която се потвърждава твърдения общ размер на платеното по договора на стойност 563 лв.

Установяването на погасяването на дълга е в доказателствена тежест на ответника, поради което съдът намира, че доказателственото искане по чл. 190 ГПК, съпроводено с искане за прилагане на последиците по чл. 161 ГПК при неизпълнение, представляват опит 2 на страната да се освободи от задължението да докаже изгоден факт, от който черпи благоприятни последици, чрез задължаване на насрещната страна да ангажира доказателства за неизгодни факти, при неизпълнение на което задължение страната, неносеща доказателствената тежест за съответния факт, да понесе неблагоприятни последици, т. е. да бъде разместена доказателствената тежест в процеса. С тези съображения съдът намира, че не следва да прилага последиците по чл. 161 ГПК. Наред с изложеното, с диспозитива на постановеното съдебно решение, цитирано по-горе, е прието за установено, че Д. Д. Ф. не дължи възнаграждението по договора за поръчителство. От тук съдът намира, че за платеното по този договор ответницата би могла да има кондикционна претенция спрямо получателя на престацията, но по настоящето дело такова плащане не се доказва пълно и главно, поради което съдът приема този факт за неосъществил се.

При така изложените съображения съдът намира, че дължимата се главница от 800 лв. е погасена с плащането на сумата от 563 лв., при което предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи до сумата от 237 лв. с равностойност от 121,18 евро, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 273,18 лв.

Върху уважената главница в полза на ищеца ще се присъди поисканата законна лихва от датата на исковата молба – 28.08.2026г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Сторените от него разходи по водене на делото са в размер от 50 лева за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при отчитане правната и фактическа сложност на делото. От тези разноски в тежест на ответника с оглед на уважената част от исковете се възлага сумата от 130,13 лв. с равностойност 66,53 евро.

Ответникът е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска му се следват 52,98 лв. или 27,09 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ******** Д. Ф., ЕГН: ********** да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК:

********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 121,18 евро /като равностойност на 237 лв./., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия-решение“ №******* от 06.02.2023 г., ведно със законната лихва от 28.08.2025г. до окончателното плащане, като ОТВХЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 273,18 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******** Д. Ф., ЕГН: ********** да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 66,53 евро за разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „******“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на ******** Д. Ф., ЕГН: ********** сумата от 27,09 евро за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3