Определение № 5540 от 29.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5540 гр. София, 29.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002102054 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. В. В., чрез адвокат Н. К., срещу въззивно решение № 249 от 18.12.2023 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по въззивно гр.д. № 246/2023 г.

Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Окръжен съд-Ловеч не отговаря в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Великотърновски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Габровски окръжен съд, отхвърлил иска на Г. В. В. против Окръжен съдЛовеч за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на действия и бездействия във връзка с Определение № 260085/19.04.2021 г., постановено по гр.д. № 700/2017 г. на Окръжен съд Ловеч, с което ищецът е осъден да заплати на НБПП разноски във връзка с предоставената му правна помощ и администриране на жалбите против това определение, на осн. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че с влязло в сила решение № 158 от 16.07.2019 г. по гр.д. № 700/2017 г. Окръжен съд-Ловеч осъдил Прокуратурата на 1

Република България да заплати на Г. В. В. сумата 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от приложената спрямо В. мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2015 г. до окончателното изплащане. Искът за горницата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 500 000 лв. е отхвърлен. С определение № 260085 от 19.04.2021 г. по гр.д. № 700/2017 г. Окръжен съд - Ловеч осъдил Г. В. В. да заплати по сметка на НБПП сумата от 450 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д. № 56/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Против така постановеното определение е постъпила жалба от Г. В., изпратена до Апелативен съд Велико Търново, където е заведена под № 2421/10.05.2021 г. След събирането на дължимата държавна такса по нея в размер на 15 лв. и размяната на книжа, преписката е изпратена на ВТАС, където с Разпореждане № 79/02.07.2021 г. на заместника на административния ръководител същата е върната за извършване на проверка относно срока за подаване на жалбата. С разпореждане № 260305 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 700/2017 г. на Окръжен съд Ловеч е прието, че срокът за обжалване на определение № 260085 от 19.04.2021 г. изтича на 04.05.2021 г., неприсъствен ден, поради което съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК следва да се счита, че срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а именно 05.05.2021 г.

Същевременно частната жалба е подадена на 07.05.2021 г., според датата на поставеното пощенско клеймо на затвора в [населено място], поради което се явява просрочена. Това е мотивирало съда да я върне като такава с посоченото разпореждане. Против това разпореждане е депозирана частна жалба от Г. В. В., по която е образувано в.ч.гр.д. № 329/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С определение № 407 от 20.08.2021 г. производството пред ВТАС е прекратено, а делото е върнато на Окръжен съд - Ловеч за администриране на частната жалба с оглед на обстоятелството, че по същата не е била внесена дължимата държавна такса за производството пред ВТАС и доколкото от материалите по делото е установено, че жалбоподателят не е бил освободен от това задължение. След изпълнение на горните указания, жалбата е постъпила отново пред ВТАС, като въз основа на нея е образувано производството по въззивно ч.гр.д. № 373/2021 г. по описа на съда. С определение № 474 от 11.10.2021 г. по това дело, апелативният съд е отменил разпореждането, с което администриращият Ловешки окръжен съд е върнал частната жалба на Г. В. В.. По нея е образувано въззивно производство във Великотърновския апелативен съд, който с определение № 494 от 20.10.2021 г. е отменил обжалвания съдебен акт, постановен от Ловешкия окръжен съд и сам се е произнесъл по искането на НБПП за заплащане на разноски в размер на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал правна помощ на Г. В., като го е отхвърлил.

Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила от датата на постановяването му.

При така установеното, с обжалваното въззивно решение, е направен извод, че не е нарушено правото на ищеца на достъп до справедлив и независим съд – определението на 2

Ловешкия окръжен съд е било отменено, а именно развилото се производство по обжалването му и окончателният акт на апелативната инстанция, сочат на гарантирано от законодателя и реално осъществено от В. право на съдебна защита, както и на достъп до съд.

Наред с това, второстепенният съд по делото посочил, че твърдяното в исковата молба нарушение не може да бъде квалифицирано и като „достатъчно съществено“, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

В касационната жалба няма изложени конкретни оплаквания по чл. 281 ГПК, а само общи и бланкетни, с което предметът на касационното производство, очертан с касационната жалба, е до проверка за валидност и допустимост на въззивното решение, както и за приложението на императивни правна норма. Няма и въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито съображения относно допълнителните условия, предвидени в хипотезите на по т. 1 и т. 3 ГПК, т.е. не е налице и обосновано искане за допускане на касационно обжалване.

Позоваването на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, не е достатъчно, за да обоснове извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване – не се установява направо от мотивите на въззивния съдебен акт, че съдът, за да постанови крайния резултат очевидно грубо е нарушил правилата на формалната логика, приложил е несъществуваща или отменена правна норма, или пък е приложил норма със смисъл, противоположен на действителното й съдържание.

Несъгласието с постановеното от съда, не е достатъчно, за да се допусне до разглеждане по същество касационната жоалба.

Върховният касационен съд и сам служебно не намира основания за допускане на касационно обжалване по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 249 от 18.12.2023 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по въззивно гр.д. № 246/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3