Определение № 4989 от 15.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2169/2024
- Вид
- Определение № 4989
- Подписан
- 15.11.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108, ал.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4989 гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Т. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ******, против Определение № 9036/13.08.2024 г. по гр.д. № 12729/2023 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.
Жалбоподателят излага, че твърдения за преки отношения между ищеца и клона на ответника са наведени още в исковата молба, в която подсъдността по чл.108, ал.1, пр.2 от ГПК е обоснована със съдържащото се в получен на 24.08.2023г. отговор от председателя на УС на СКФ „Младост“, чрез адв. Н.Х. от САК, писмено признание на ответника, че наетият имот се ползва от клона на клуба в гр.Варна. Фактическото ползване на имота е осъществявано от клона на СКФ „Младост“, който не е самостоятелен правен субект. По тази причина искът е насочен именно срещу ответника, а не срещу клона му, който не разполага със самостоятелна правосубектност, респ. не е надлежно легитимирана ответна страна. Наличие на преки отношения с клона се признава и твърди от ответника и в жалбата от същия по ч.гр.д. 2199/2023г. на ВОС. Данни за преките отношения с клона са изложени освен това в отговора на исковата молба от ответника, както и в подадения насрещен иск, включително и са представени доказателства за дейността, развивана от клона в имота предмет на спора, като например заявлението от Е.П. до Българската федерация по фектовка, в което се заявява, че въпросният треньор работи в клона на дружеството в гр.Варна, както и пълномощното, издадено на ищеца в качеството му на адвокат, да представлява клона на клуба в гр.Варна.
Правният спор произтича от преки отношения между ищеца и клона на сдружението, което обуславя и подсъдността на ВРС. Клонът на ответника е регистриран за осъществяване на дейност на територията на гр.Варна.
Осъществяването на дейност е свързано с наемане на зала, в която да се 1 провежда тренировъчна дейност.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна с твърдения, че в сключения между страните договор няма данни правоотношението да е между клона на ответника и ищеца. Никъде в договора за наем не се споменава, че същият се сключва с клона на ответното сдружение или че именно клонът ще упражнява дейност в наетия имот. Оспорва автентичността на договора.
Твърди, че отговорът от 24.08.2023г. е подписан от лице без представителна власт, поради което не обвързва ответника. Твърденията в жалбата по ч.гр.д.
2199/2023г. на ВОС и насрещния иск касаят други отношения и не са част от предмета на спора. Заявлението от Е.П. до Българската федерация по фектовка не е подписано от него, а от ищеца в качеството му на адвокат да представлява клона на клуба в гр.Варна. Представителната власт е съвсем различно правоотношение и не може да служи за доказателство, че отношенията са се водили с клона, а не със самото сдружение.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Т. П.
К., ЕГН **********, против Сдружение „Спортен клуб по фехтовка Младост“, ЕИК 176314198, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.367, вх. А, ет.8, ап.22, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2300 лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 20.11.2020 г., за периода от м.02.2021 г. до м.12.2022 г. в размер на 100 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 5600 лева, представляваща договорна неустойка за забава, дължима на основание чл.2, ал.4 от договора, начислена за периода от 20.02.2021 г. до 24.08.2023 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е обективирано възражение за местна неподсъдност на спора, основана на чл.105 от ГПК. Оспорва спорът да е възникнал във връзка с преки отношения с клона на сдружението в гр.Варна.
В срока по чл.211 от ГПК от ответника е предявен насрещен иск с правно основание чл.249 от ЗЗД за връщане на предоставено фектовално оборудване, основан на твърдения, че в собствения си имот ищецът е развивал своя собствена дейност в свой интерес, като е наел треньор по фектовка и е събирал месечните такси от трениращите лица. Свързал се е с ответника и е поиска да му бъде предоставено името на сдружението, под което да развива своята дейност. Спортният клуб се е съгласил, доколкото същият представлява юридическо лице с нестопанска цел – да стимулира постигането на високи спортни резултати в спортната фектовка. За предоставянето на името си спортният клуб по фектовка не е поискал възнаграждение, именно поради причина, че не е търговско дружество и целта му не е реализиране на печалба, а стимулиране развитието на спорта у нас. Ищецът е осъществявал дейност изцяло в своя собствена полза. За да може да провежда тренировките в залата си, ищецът е имал нужда от фектовално оборудване и екипировка, каквото ответникът му осигурил и същото възлиза на стойност от 962.56 лева. Същото счетоводно е записано като собственост на клона на ответника в гр.Варна, регистриран на адреса на кантората на адв. Т. К., именно с цел да се отдели 2 счетоводно предаденото му имущество, от останалото имущество, собственост на самия спортен клуб. Това спорно оборудване е предадено на ищеца само и единствено с цел да обслужи развитието на започнатата от него дейност по предлагане на тренировки по спортна фектовка в притежаваната от него зала за танци и бойни изкуства. На голяма част от предадената на ищеца екипировка има логото на спортния клуб, което отново е израз на постигнатото между страните съгласие ищецът да използва името на спортния клуб, за да развива своята дейност в собствената си зала.
С обжалваното определение отводът за местна подсъдност е приет за основателен, поради което производството е прекратено и изпратено по компетентност на СРС.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл.108, ал.2 от ГПК искове срещу държавни учреждения и юридически лица, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора (освен в случаите по чл.109 и чл.110 от ГПК, сред които не попада предявеният за разглеждане облигационен спор). Приложимостта на чл.108, ал.2, изр. 2 от ГПК при определяне на местната подсъдност на искове срещу юридически лица, когато споровете са възникнали от преки отношения с техни поделения, е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/спорът да е възникнал от преки отношения с поделение или клон на юридическото лице – ответник по иска; 2/поделението или клонът на ответното дружество да съществуват към момента на предявяване на иска.
В разглеждания случай договорът за наем е сключен от принципала, без да е упоменато последният да е действал чрез поделението си в гр. Варна. В договора отсъстват клаузи, от които да може да се направи извод, че същият е сключен за целите на дейността на поделението. В Търговския регистър като адрес на управление на клона на сдружението е посочен друг адрес, различен от този на наетия имот. Посоченото в договора място на сключването му е гр.
София, по седалището на принципала, а не по адреса на управление на клона в гр.Варна. По тези съображения не би могло да се приеме, че процесният договор урежда преки отношения между ищеца и клона на ответното сдружение.
Фактът дали след сключване на договора принципалът от своя страна е предоставил наетия имот за ползване на своето поделение, е без значение за преценката по чл.108 от ГПК, доколкото касае единствено вътрешните организационни отношения помежду им. Нещо повече, този факт е основен спорен въпрос в производството, предвид изложените в насрещния иск твърдения, че ищецът е този, който развива стопанска дейност в наетия имот.
Проведено е оспорване на авторството, представителната власт и доказателствената стойност на писмените доказателства, които според ищеца съдържат признание на ответника за ползване на помещението за целите на неговото поделение. При това положение с оглед ранния етап на производството този факт не би могъл да се приеме за доказан при условията 3 на пряко и главно доказване, за да послужи за основание за приложението на чл.108, ал.2, изр. 2 от ГПК.
Отделно от изложеното преценката дали са налице преки отношения с клона на сдружение се извършва въз основа на съдържанието на договорното правоотношение, а не и въз основа на установеното впоследствие фактическо положение. В случая от съдържанието на договора не може да се направи извод, че договорът е сключен за уреждане на преки отношения между ищеца и клона на сдружението. Липсват еднопосочни доказателства, които по безспорен начин да доказват връзка на процесния договор с упражняваната от клона на сдружението дейност.
В обобщение, своевременно направеният в срока за отговор на исковата молба отвод на ответника за местна неподсъдност на основание чл.108, ал.2, изр. 2 от ГПК се явява основателен, поради което обжалваното определение по чл.121 от ГПК се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9036/13.08.2024 г. по гр.д. № 12729/2023 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4