Решение № 148 от 16.07.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Сандански, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100126 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. Л., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, чрез Еднолично адвокатско дружество”Д. М.”, представлявано от Д. М. М., срещу „Моят кредит“-ЕООД, с ЕИК:203939675, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”А. С.”, № **, ет.*, представлявано от С.И.А., с която е предявен иск за установяване нищожността на сключения между тях договор за потребителски кредит № **** от 14.12.20**г. поради наличие на неравноправна клауза, евентуално поради противоречие със закона-ЗПК, и поради заобикаляне на закона-ЗПК, и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.12 от договор за потребителски кредит № **** от 14.12.20**г., като неравноправна, евентуално поради нарушение на закона-ЗПК и поради заобикаляне на закона-ЗПК.

Правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33 от ЗПК, а на евентуалния иск- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33 от ЗПК.

Сочи се в исковата молба, че на 14.12.2022г.между страните по делото е сключен договор за паричен заем № 79494, по който са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700лв., видът на вноската-двуседмичен, броят на вноските-13, размер на погасителната вноска-52,62лв., като е посочен ГПР в размер на 42,07%. Твърди се, че съгласно чл.12 от договора ищцата следва да заплати неустойка в размер на 472,35лв. поради непредставяне на обезпечение по заема, което задължение е установено за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, което да отговаря на установени от кредитодателя изисквания. Твърди се, че неустойката следва да се плаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като по този начин вместо сумата в размер на 52,62лв. ищцата следва да връща сума в размер на 84,11лв., включваща главница, 1 договорна лихва и част от неустойката. Твърди се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение, още със сключването на договора е начислена неустойка, като същата е включена в погасителния план от самото начало. Твърди се, че уговорената в чл.12 клауза за неустойка е нищожна на няколко основания, а именно: заобикаляне на закона-ЗПК, накърняване на добрите нрави и като неравноправна. Твърди се, че вземането за неустойка формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляване на ГПР, като по този начин се заобиколи предвидения в ЗПК максимален размер на ГПР от 50%. Твърди се, че задължение на кредитора е да оцени кредитоспособността на длъжника преди предоставяне на кредита и изискването за допълнително обезпечение е лишено от смисъл, след като заемната сума е предоставена от кредитора. Твърди се също, че с клаузата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като кумулирането на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо.

Твърди се още, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и нарушава принципите за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор и цели единствено обогатяване на кредитора. На следващо място се твърди, че предвидената в чл.12 от процесния договор клауза за неустойка е неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка-в размер над пет пъти от възнаградителната лихва, а клаузата не е уговорена индивидуално. Твърди се, че не само клаузата на чл.12 от договора, а и целият договор е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като кредиторът не е посочил компонентите, които влизат в ГПР, както и че кредиторът съзнателно погрешно е посочил ГПР с цел заобикаляне ограниченията по ЗПК. По изложените съображения ищцата предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Същият оспорва твърдяната нищожност както на клаузата за неустойка, така и на целия договор. Ответникът твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като ГПР ясно и изрично е посочен в договора, както и са посочени взетите предвид допускания съгласно приложение № 1, а също и че уговорената неустойка не се включва в ГПР, тъй като задължението не е съществувало към момента на сключване на договора и неговото възникване не е сигурно към този момент, защото е зависело от поведението на ищцата, поради което е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ответникът оспорва клаузата за неустойка да е неравноправна, като твърди, че тя е индивидуално уговорена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2022г. между „Моят кредит“-ЕООД, като заемодател, и В. Й. Л., като заемополучател, е сключен договор за заем с код: ****, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 357,90 евро или тяхната левова равностойност, съгласно официалния курс на Българска Народна Банка за еврото спрямо лева, а заемателят се е задължил да върне заемната сума на заемодателя при условията на договора: срок на заема-30 седмици; размер на двуседмичната погасителна вноска-26,90 евро /52,62лева/; брой погасителни вноски-15; срок за плащане на погасителните вноскисъгласно погасителен план посочен/Приложение 1/, който е неразделна част от договора или съгласно погасителен план, посочен в чл.12, ал.6 от договора; общ размер на всички плащания по заема-403,56 евро /789,30лева/; лихвен процент по заема-40,03%; ГПР-42,07%.

В договора е посочено, че при така изчисленият ГПР са взети предвид следните допускания:

1. договорът ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок; 2. всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения, лихви за забава и други неустойки.

В чл.12,ал.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни след 2 сключването на договора, да осигури: 1.действието на трето физическо или търговско юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки;

2.надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението. В чл.12 ал.3 от договора е предвидено, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1.да бъде дееспособно физическо лице; 2.навършена възраст: 25 години; 3.минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора: 1500 лева на месец; 4.валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца, преди сключването на договора;

5.стабилна кредитна история; 6.предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя или 1. да бъде търговско юридическо лице, съгласно ТЗ и регистрирано съгласно ЗТР; 2. да е с изцяло внесен капитал; 3.да има минимална печалба от 10000 лева за последните три години, съгласно годишните финансови отчети; 4.да не е обявено в несъстоятелност и/или ликвидация; 5.да няма задължения към държавата и/или общината. В чл.12, ал.4 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.12 ал.1, за когото да са изпълнени условията на чл.12 ал.3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 241,51 евро /472,35 лева/. Предвидено е, че неустойката се заплаща на части, съгласно погасителния план в чл.12 ал.6 от договора. Съдържащият се в договора погасителен план съдържа вноски, включващи главница, лихва и неустойка. В погасителния план-Приложение № 1 към договора са посочени погасителните вноски с размер на всяка от 52,62лв. и от 84,11лв.-при непредставяне на обезпечение, с падеж на първата погасителна вноска-29.12.2022г., и с падеж на последната погасителна вноска-12.07.2023г.

На 14.12.2022г. В. Л. е получила в брой заемната сума-в размер на 700лв. /представената разписка/.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и ответникът са страни по договор запаричен заем, който е нищожен, респ. съдържа нищожна клауза за неустойка.

По основателността на предявените от ищцата искове:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са страни по договор за паричен заем № 79494 от 14.12.2022г., по който е предоставена заемна сума в размер на 700лв., която следва да бъде върната, ведно с договорна лихва- 34,70лева, на 15 двуседмични погасителни вноски, в срок до 12.07.2023г. Не се спори също, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния договор е предвидено заплащане на неустойка в размер на 472,35 лева при непредоставяне в срок на обезпечение от ищцатазаемополучател.

Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор, като съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на договора не в поредността заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-леките, както и според това дали наведените основания са специални или общи.

Тъй като сключеният между страните договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит (страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), то за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Един от задължителните реквизити на този договор е посочване годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК 3 е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Установи се, че в договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 42,07%, както и че п р и изчисляването му са взети предвид следните допускания: договорът ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок и всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения, лихви за забава и други неустойки. Установи се също, че в договора е предвидено задължение за заемополучателя да осигури в тридневен срок след сключването на договора обезпечение-поръчител, които да отговарят на посочените в договора условия и банкова гаранция или учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на заемополучателя, както и че при неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер на 472,35лева, която се заплаща на части, заедно с погасителната вноска.