Решение № 695 от 08.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Варна, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500004 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1562/20.05.2022 год., постановено по гр. дело № 11248/2020 год. по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 2981/06.10.2022 год., постановено по същото дело, В ЧАСТИТЕ с които са уважени предявени от Б. И. Д. от гр. София против С. Г. Д. искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 34 ЗС, като: е намалено (отменено е изцяло), на основание чл. 30 ЗН, дарствено разпореждане, извършено от наследодателя И.В. Д., починал на 12.07.2018 г., направено с договор за дарение от 12.11.1997 г., обективирано в Нотариален акт № 142, том LXIX, дело № 18614 от 12.11.1997 г. на ВнН, с който е прехвърлено правото на собственост върху 743 / 1443 ид. части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, селищно образувание „Планова“, с площ о т 1443 кв. м . , с пл. № 1882 по плана на селищното образувание, при съседи: ПИ № 1014, 1019, 1022, път и ПИ № 997; намалено е и завещателно разпореждане, извършено от наследодателя И.В. Д., починал на 12.07.2018 г., направено със завет от 24.06.2018 г., обявен на 19.07.2018 г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание, в полза на С. Г. Д. от гр.

Варна, с 4007, 20 / 74800 части от завещания имот, и е възстановена запазената част на ищеца Б. И. Д. от гр. София от наследството на баща му И.В. Д., починал на 12.07.2018 г., в размер на 25 300 л ева (двадесет и пет хиляди и триста лева) и с 4007, 20 / 74800 ид. части от апартамент № 172, 1 представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна в жилищна сграда – многофамилна, с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, ж. к. „Младост“, бл.

144, вх. 11, ет. 4;

С. Г. Д. е осъдена да заплати на Б. И. Д. от гр. София сумата от 25 300 лева за възмездяването му в пари на накърнената му с дарението по Нотариален акт № 142, том LXIX, дело № 18614 от 12.11.1997 г. запазена част от наследството на баща му И.В. Д., починал на 12.07.2018 г. , с оглед невъзможността възстановяването на накърнената на ищеца Б. Д. с горното дарение запазена част да се извърши в натура, предвид извършеното от надарената С. Г. Д. разпореждане с подарения и́ имот; допусната е делба между Б. И. Д. от гр. София и С. Г. Д. от гр. Варна на следните вещи:

1) Апартамент № 172, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГККК, в жилищна сграда – многофамилна с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 144, вх. 11, ет. 4, с площ от 59, 69 кв. м., при граници на този обект: на същия етаж – съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори № ***, № ***, под обекта: № ***, над обекта: №

***, ведно с прилежащото му избено помещение № 5 с площ от 3, 12 кв. м. и 0, 5198 % ид. части от общите части на сградата, при квоти между съделителите: 4007, 20 / 74800 ид. части за Б. И. Д. и 70792, 80 / 74 800 ид. части за С. Г. Д. и

2) Лек Автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № В4013ВВ, цвят: „зелен металик“, номер на двигател № VB91253, номер на рама № WF0AXXGAJAVB91253, при квоти между съделителите: 1 / 2 ид. част за Б.

И. Д. и 1 / 2 ид. част за С. Г. Д. .

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което е и необосновано, като са изложени подробни съображения в тази насока. Неправилно е прието, че апартаментът, описан в саморъчното завещание от 24.06.2018 год. на И.В. Д., починал на 12.07.2018 г., е бил индивидуална собственост на завещателя, в резултат на което неправилно е определена и масата по чл. 31 от ЗН, а оттам и изводите за размера на разполагаемата част на наследодателя, за размера на запазената част на ищеца, съответно и с колко тя е накърнена, както и изводите относно приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН са неправилни, при което и неправилно е прието, че за възстановяването на запазената част на ищеца следва да се намали и завещанието. В резултат на горното неправилно е допусната и делба на апартамента. Въззивницата счита, че за възстановяване на накърнената запазена част на ищеца е достатъчно да се намали дарението 2 по нот. акт № 142/1997 год. с оглед и направения от нея избор по чл. 34 ЗН.

Отправено е искане за отмяна на решението в частта, с която е намалено завещателното разпореждане от 24.06.2018 год. и е възстановена запзената част на ищеца Б. И. Д. от наследството на баща му И.В. Д. в размер на 4007, 20 / 74 800 ид. части от апартамент № 172, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна и в частта, с която апартаментът е допуснат до делба между страните и да се постанови друго, с което искът за делба на апартамента да се отхвърли, а в частта му, с която е намалено дарението по нот. акт № 142/1997 год. на ВнН и е възстановена запазената част на ищеца от наследството на баща му в пари – решението да се измени съобразно действителния размер на накърнената запазена част на ищеца, който според въззивницата е 16 865, 53 лева, т. е., дарението да не се отменя изцяло, както е сторил първоинстанционният съд, а да се намали до размера, необходим за попълване на накърнената запазена част на ищеца от наследството на баща му – с 16 865, 53 / 25 300 ид. части и ищецът да бъде възмезден с пари за накърнената му с горното дарение запазена част, съобразно разпоредбите на ЗН.

По отношение на решението в частта относно делбата на лекия автомобил, жалбоподателката навежда, че неправилно е прието, че същият е съсобствен при равни квоти, като не е съобразено обстоятелството, че вещта е придобита в режим на СИО, прекратена със смъртта на наследодателя – съпруг, при което и квотите в съсобствеността върху автомобила са 3 / 4 ид. части за ответницата С. Д. и 1 / 4 ид. част за ищеца Б. Д., като се настоява решението да бъде изменено в частта му относно квотите, при които е допусната делбата на лекия автомобил.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Б. И. Д. от гр. София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в атакуваните от ответницата части за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

От С. Г. Д. е подадена и въззивна жалба срещу Решението № 2981/06.10.2022 год., с което е поправено, на основание чл. 247 ГПК, Решението № 1562/20.05.2022 год., постановено по гр. дело № 11248/2020 год. по описа на РС-Варна, в която са изложени оплаквания, идентични с тези, наведени в жалбата против първоначалното решение.

Отговор на жалбата против решението за поправка на допусната в първоначалното решение очевидна фактическа грешка не е подаден от насрещната страна.

В съдебно заседание въззивницата С. Д., чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемият Б. Д., оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявени са искове по чл. 30 ЗН и чл. 34 ЗС.

3

В исковата си молба и последвалите я уточняващи молби ищецът Б. И.

Д. от гр. София е навел следните твърдения:

С ответницата С. Г. Д. са наследници по закон на И.В. Д., починал на 12.07.2018 г. в гр. Варна. Ответницата е преживяла съпруга на наследодателя, а ищецът – единствено дете от предишен брак. След смъртта си наследодателят е оставил в наследство лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № В 4013 ВВ и апартамент № 172, находящ се в гр. Варна, рн „Младост“, ж. к. „Младост“, бл. 144, вх. 11, ет. 4, с площ от 59, 69 кв. м.

На 20.07.2018 г. ответницата е обявила , извършено от наследодателя И.В. Д. в нейна полза, саморъчно завещание от 24.06.2018 год., с което той й е завещал, притежаван от тях в режим на СИО недвижим жилищен имот, а именно - апартамент № 172, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, ж. к.

„Младост“, бл. 144, вх. 11, ет. 4, с площ о т 59, 69 кв. м . Ищецът твърди, че независимо, че е придобит от наследодателя И.В. Д. по време на брака му с ответницата, апартаментът представлява лично имущество на наследодателя, тъй като е закупен със средства, получени от продажбата на негов личен, придобит преди брака му с ответницата, имот – апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 1, с площ от 85, 36 кв. м., обективирана в нотариален акт № 169/29.07.2004 г. на ВнН. Описаният апартамент е бил дарен от И.В. Д. на ищеца с договор за дарение , скл. с нот. акт № 106/14.11.1997 г. на ВнН, което дарение впоследствие е отменено с влязло в сила Решение от 25.02.2002 г. по в. гр. дело № 957/2001 г. на Окръжен съд – Варна. Тъй като отмяната на дарението има обратна сила , описаният апартамент не е напускал патримониума на дарителя, поради което не е придобит в режим на СИО, а е останал индивидуална собственост на съпруга И.В. Д.. Поради това и завещаният със саморъчното завещение от 24.06.2018 год. апартамент, находящ се в гр. Варна, кв. „Младост“, бл. 144, вх. 11, ет. 4, ап. 172, е бил изцяло лична собственост на наследодателя при условията на пълна трансформация на лично имущество, тъй като е придобит с парите от продажбата на личен имот на съпруга И. Д.. Ищецът твърди още, че с договор за дарение, скл. с нот. акт № 142/12.11.1997 год. наследодателят И.В. Д. е дарил на ответницата 743/1443 ид. части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, с. о. „Планова“, целият с площ 1443 кв. м., съставляващ имот с пл. № 1882 по плана на селищното образувание, като подарените й идеални части от имота ответницата е отчуждила с договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 86/18.04.2019 год. на ВнН. Твърди още, че с извършените от наследодателя в полза на ответницата два безвъзмездни разпоредителни акта – дарение и завет, е накърнена запазената му част от имуществото на наследодателя му И.В. Д., която е 1 / 3.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – да се намаля т извършените от наследодателя И.В. Д. в полза на ответницата безвъзмездни актове - дарение по нот. акт № 142/12.11.1997 год. на ВнН и завет, извършен със саморъчно завещание от 24.06.2018 год. и да се възстанови запазената част на ищеца от имуществото, останало в наследство от баща му И.В. Д., б. ж. на гр. Варна, починал на 12.07.2018 год., накърнена с горните два безвъзмездни акта, и да се допусне делба между ищеца и 4 ответницата на апартамента, находящ се в гр. Варна, кв. „Младост“, бл. 144, вх. 11, ет. 4, ап. 172, както и на лекия автомобил „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № В 4013 ВВ.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответницата С. Г. Д. оспорва иска по чл. 30 ЗН и обусловения от него иск за делба на апратамента, находящ се в гр. Варна, кв. „Младост“, бл. 144, вх. 11, ет. 4, ап. 172.

Не оспорва, че е преживяла съпруга на И.В. Д., бракът им е сключен на 27.07.1983 г., а двамата са живеели на съпружески начала от 1978 г. Не оспорва и обстоятелствата, че по време на брака са закупени процесните вещи – апартамент в гр. Варна, кв. „Младост“,бл. 144, вх. 11, ет. 4, ап. 172 и лек автомобил марка „Форд“ модел Фиеста“, с рег. № В 4013 ВВ. Не оспорва също, че със саморъчно завещание от 24.06.2018 г. съпругът й И. Д. й е завещал своя дял от апартамента в гр. Варна, кв. „Младост“, както и че с договор за дарение, скл. с нот. акт № 142/1997 год. на ВнН й е дарил 743/1443 ид. части от поземлен имот в м-ст „Планова“ с площ от 1443 кв. м., който имот наследодателят е придобил по договор за дарение, скл. с нот. акт № 100/1996 год. на ВнН. Оспорва, че закупеният от двамата съпрузи апартамент в гр. Варна, кв. „Младост“ е заплатен с лични средства на покойния й съпруг, получени от продажбата на апартамента на бул. „Цар Освободител“ в гр.