Определение № 455 от 10.07.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 455

10.07.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град гр.Перник

Трети граждански състав

На 10.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500346 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Н., Д. Н., К. Н., Г. Н., К. Г., Н. Ж., А. Н., З. М., М. Б., И. И. и З. Г. чрез адв. А. А. против Решение № 1512 от 18.11.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 514 от 2.03.2020 г. на РС – П. постановене по гр. д. № 07683/2017 г. на РС – П. с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от ищците С. Й., И. М., И. Й., Д. К., Б. И., К. Й., Д. Т., Ц. Т., Е. П., Д. П. и Й. Ц. против ответниците-жалбоподатели, че към 1958 г. - момента на образуване на ТКЗС в с. Р., общият наследодател на ищците- Ц. П. Д., е бил изключителен собственик по отношение на общите наследодатели на ответниците- Н., В. и Г. Н. Д., на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Р., а именно: Нива с площ по документ за собственост от около 2 дка в местността "Бански рид", при съседи, съгласно нотариален акт № *** на съдията при тогавашния Димитровски народен съд: братя Н., братя Д., А. С., Л. П. и река, който имот съставлява и образува имот пл. № 245 по отменения кадастрален план на с. Р. от 1946 г. и имот пл. № 60 от отменения КП на с. Р. от 1958 г., който имот понастоящем представлява и попада в УПИ парцел *** поземлен имот ПИ № *** и ПИ № *** в кв. 121 по сега действащия план за регулация и застрояване на с. Р., одобрен със заповед № III-234 от 09.04.1976 г., както и в частта на разноските присъдени в тежест на ответниците.

В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа недопустимост на решението, тъй като е постановено по недопустим иск, поради липсата на правен интерес, като доводите като цяло се свеждат до това, че искът е недопустим за 730 кв.м., които вече са възстановени на ищците от заявения за възстановяване имот, които 730 кв.м. са нанесени в КВС и не съвпадат с имота, възстановен на ответниците, съответно е недопустим и за разликата от 1230 кв.м., за които е постановен отказ от органите на зем. реституция за възстановяване на собствеността поради застрояване. Евентуално в жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на постановеното решение. Оспорват се изводите на РС, че наследодателят на ищците е бил собственик на проц. имот към 1958г. От СТЕ и гл. доказателства е изяснено, че възстановената на ищците част от 730 кв.м. от проц. имот от 2 дка не попадат в площта на имота, който е възстановен на ответниците, тъй като са със съвсем различно местоположение от имота, който е възстановен на ответниците – а един имот е с едно и също местонахождение като площ и граници, поради което няма как част от него да е в различно място от останалата му площ. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло с присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-ищци са подали отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразяват становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция дължи да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението. УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.08.2020 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателите – и препис от отговора на въззиваемите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________