Решение № 31 от 14.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 787/2022
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 14.02.2023
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- Ирина Атанасова Джунева, Красимир Стефанов Комсалов, Кристина Ламбрева Пунтева
Цитирани разпоредби
- чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.271 ал.11 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.3 т.1 , т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.3 т.1 , т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Пазарджик, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирина Ат. Джунева
Членове:
Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600787 по описа за 2022 година С присъда №1 от 19.01.2022г. постановена по НЧХД № 130/2021г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище е признат подсъдимия С. И. Ф. за виновен в това, че на 10.06.2021г. око 24.00ч. в гр. Панагюрище ул. „Захари Стоянов“ ***** е казал нещо унизително за честа и достойнството на Д Р. К. в нейно присъствие като неколкократно я е нарекъл“****“, „*****“, „*****“ като обидата е нанесена публично- престъпление по чл.146 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размера на 1500лв.
Осъден е Ф. да заплати на К. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размера на 5000лв. както и сторени разноски в размера на 1512лв. и държавна такса в размера на 200лв.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Ф. с искането да се отмени изцяло присъдата. Излага доводи за незаконосъобразност на присъдата като сочи, че е осъден за престъпление по чл.146 ал. от НК – цифрово изписано както е и по внесената тъжба, а в словесната част е посочено, в присъдата, че деянието е извършено публично.
Излага доводи за несправедливост на наложеното наказание и за прекомерност на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание жалбата се подържа и доводите се развиват.
Тъжителят, чрез своя процесуален представител, моли да се измени присъдата като само се отмени в частта в която е осъден подсъдимия за обида 1 нанесена публично, като твърди, че няма такова обвинение.
Пред настоящият състав не се представиха нови доказателства.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата и становището на страните в процеса и като провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:
По делото са допуснати съществени процесуални нарушения които не дават възможност на настоящият състав да се произнесе по същество на същото.
Делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия и неговия защитник.
В проведените две съдебни заседание по същество, както подсъдимия така и неговия защитник, са депозирали молби за отлагане на делото. Разпоредбата на чл.94 ал.1 т.8 от НПК е относима за всички видове престъпления. В случай , че делото се разглежда в отсъствието на подсъдим то защитата му е задължителна. Ако съдът е преценил, че се касае за злоупотреба с права е имал опцията да дисциплинира страните като ги санкционира по реда на чл.271 ал.11 от НПК.
По делото с тъжбата е въведено престъплението обида, като не са посочени каквито и да било обстоятелства същата да е нанесена публично.
Съдът в присъдата си е приел, че деянието е обида нанесена публично, което е изписал словом, а в цифровата му част е посочил чл.146 ал.1 предложение първо от НК което е основния, а не квалифицирания състав на престъплението обида. От друга страна в мотивите на съдебния акт липсват каквито и да било обстоятелства, защо съдът приема, че обидата е публична.
Изложените мотиви са препис на теоретичната постановка на престъплението обида нанесена публично, но не и мотиви, защо е прието, че конкретната обида е такава. Това води до липса на мотиви към съдебния акт. Не може да се приеме, че се касае за фактическа грешка, защото както в диспозитива на присъдата е изписано, че престъплението е обида нанесена публично така и в мотиви съдът е разсъждавал над тази правна квалификация.
Не е съществено, но следва да се отбележи, че в мотивите си съдът е посочил, че нормата на чл.78а от НК предвижда глоба от 500лв. до 5000лв.
Посочения минимален размер не отговаря на разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК.
С оглед на изложеното и на основание чл.335 ал.2 във връзка с чл.348 ал.3 т.1 , т.2 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №1 от 19.01.2022г. постановена по НЧХД № 130/2021г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3