Решение № 326 от 25.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Варна, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20253100500229 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

С Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр. дело № ************* по описа на РС-Варна за 2024 год., частично са уважени, предявени от А. И. Я. от гр. Варна срещу И. И. Я. от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове по чл. 144 СК и по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК и ответникът И. И. Я. от гр. Варна е осъден да заплаща на А. И. Я. (негов пълнолетен син), на основание чл. 144 СК, месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, като искът в частта му за разликата над 400 лева до претендираните 700 лева месечна издръжка е отхвърлен; И. И. Я. от гр. Варна е осъден да заплати на А. И. Я. (негов пълнолетен син), на основание чл. 149, вр. чл. 144 СК, сумата от 2800 лева, представляваща дължима издръжка за минало време, а именно – за периода 18.09.2023 год. до 17.04.2024 год. (седем месеца по 400 лева месечно), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до окончателното й изплащане, като искът по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК е отхвърлен за разликата над 2800 лева до пълния предявен размер от 4900 лева.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби, съответно:

I. Въззивна жалба от ищеца А. И. Я., подадена чрез процесуален 1 представител адв. Т. Р. от АК-Варна, срещу горното решение в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над 400 лева месечно до 500 лева месечно, предявеният от него против И. И. Я. иск по чл. 144 СК за осъждането на ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от подаването на исковата молба – 18.04.2024 год. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване;

II. Въззивна жалба от ответника И. И. Я. срещу горното решение, В ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплаща на ищеца А. Я. издръжка за разликата над 200 лева месечно до присъдения размер от 400 лева месечно, считано от подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, както и в ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.

149 СК, вр. чл. 144 СК сумата от 1400 лева, съставляваща разликата над 1400 лева до присъдените от първоинстанционния съд 2800 лева – издръжка за минало време за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год.

В жалбата на ищеца А. Я. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е изводът на относно възможностите на ответника да заплаща издръжка на пълнолетния си учащ син, като неправилно са взети предвид и разходите за погасяване на кредит в размер на 1566 лева месечно. Счита, че при преценката относно възможностите на ответника да доставя издръжка тези разходи не следва да се взимат предвид при определяне на размера на дължимата към ищеца издръжка.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 144 СК да бъде уважен до размера на сумата от 500 лева месечно, считано от подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Претендират се и разноски – присъждане в полза на адв. Т. Р. от АК-Варна адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ответникът по исковете И. И. Я. оспорва подадената от ищеца жалба, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

Излага съображения, в които подробно са анализирани събраните по делото доказателства и въз основа на направения от него анализ ответникът счита, че заплащането на месечна издръжка в размер, надвишаващ сумата от 200 лева, би съставлявало особено затруднение за него.

В жалбата на ответника И. Я. са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че след като съдът е приел, че средномесечният разход, необходим за задоволяване на базисните нужди на едно [пълнолетно] лице за първото тримесечие на 2024 год. е 755 лева, от това следва, че тази сума е размерът на месечната издръжка, която пълнолетният учащ може да претендира общо от двамата си родители. Неправилно обаче са преценени възможностите на 2 ответника, както и на майката на ищеца, като не е съобразено, че ответникът има задължение за издръжка към две свои ненавършили пълнолетие деца, което задължение е безусловно, за разлика от задължението за издръжка към пълнолетно дете, което продължава образованието си, което задължение не е безусловно, а е обусловено от възможността на родителя да я доставя без особено затруднение.

Не е съобразено, че майката на ищеца няма задължения за издръжка към свои ненавършили пълнолетие деца, неправилно са преценени и възможностите й да доставя издръжка, в резултат на което и неправилно е прието, че ответникът е в състояние да заплаща без особени затруднения издръжка на своя пълнолетен учащ син в размер на 400 лева месечно, вкл. и за период от седем месеца преди завеждане на делото – от 18.09.2023 год. до 17.04.2024 год. – датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което искът по чл. 144 СК да бъде отхвърлен за разликата над 200 лева месечно издръжка до присъдените 400 лева месечно, а искът по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК – издръжка за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. да бъде отхвърлен за разликата над 1400 лева до присъдените 2800 лева. Претендира и присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна – ищецът А. Я., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Излага съображения.

В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна.

Първоинстанционното решение в частите, с които искът по чл. 144 СК за заплащане на издръжка за бъдеще време е уважен до размера на сумата от 200 лева месечно и е отхвърлен за разликата над 500 лева месечно до претендираните 700 лева месечно, както и в частите, с които искът по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. е уважен до размера на сумата от 1400 лева (седем месеца по 200 лева месечно) и е отхвърлен за разликата над 2800 лева до претендирания размер от 4900 лева не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 144 СК и по чл. 149, вр. чл. 144 СК.

В исковата си молба ищецът А. И. Я., роден на ******** год., е навел следните твърдения:

Ответникът И. И. Я. е негов баща. До навършване на 18 години ищецът е получавал месечна издръжка от баща си в размер на 210 лева. През 2023 год.

(след навършване на пълнолетие) е приет за студент редовно обучение за учебната ****** год. в УАСГ – гр. София, считано от 18.09.2023 год. Твърди, че като студент има изключително големи текущи разходи. Необходими са му приблизително около 1400 лева месечно за покриване на нуждите му, като 3 сумата следва да се разпредели поравно между двамата му родители. Заявява, че към момента, както и от записването му във ВУЗ, ответникът не участва в издръжката му, която е поета от неговата майка изцяло. Твърди, че баща му И.

Я. има добри доходи – работи по трудово правоотношение трудово правоотношение, освен това има и доходи от реализирани продажби на недвижими имоти. Счита, че ответникът е в състояние без особени затруднения да му осигурява месечна издръжка в размер на 700 лева.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: За осъждането на ответника да му заплаща, на основание чл. 144 СК, месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от подаването на исковата молба (18.04.2024 год.), ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване; за осъждането на ответника да му заплати сумата от 4900 лева, на основание чл.

149, вр. чл. 144 СК – издръжка за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. (по 700 лева месечно), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба (18.04.2024 год.) до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. Я. оспорва исковете. Оспорва размера на твърдяната от ищеца сума, необходима за месечната му издръжка. Твърди, че синът му не живее на свободен наем, а в студентско общежитие, за което заплаща минимална такса; трудово ангажиран е и реализира доходи. Ответникът твърди още, че има две ненавършили пълнолетие деца за които полага грижи и задълженията му за издръжка към тях са безусловни. Отделно от това е задължен по два кредита, които изплаща.

Заявява, че майката на ищеца – В.К.Л., също е в трудоспособна възраст, с добро материално и имотно състояние и същата няма задължения към свои непълнолетни низходящи. Счита, че заплащането на месечна издръжка в полза на пълнолетния му учащ син би съставлявало особено затруднение за него.

Изтъква, че задължението за изплащане на издръжка по чл. 144 СК не е безусловно и зависи от възможността на родителя да я дава без особени затруднения, каквато възможност той няма.

Пред настоящата инстанция искът по чл. 144 СК е висящ за разликата над 200 лева месечно до размера на сумата от 500 лева месечно, а искът по чл.

149, вр. чл. 144 СК – за разликата над 1400 лева до присъдените от първоинстанционния съд 2800 лева – издръжка за минало време за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното:

Не е спорно между страните, а това се установява и от ангажираните писмени доказателства, че ищецът А. И. Я. е роден на ******** г. и негови родители са В.К. Я.а и ответникът И. И. Я..

От удостоверения за раждане № ****************** год. и № **********/******** год., изд. от Община Варна, се установява, че ответникът И. Я. има други две ненавършили пълнолетие деца – В. И.а Я.а, родена на ******** г. и К. И. Я., роден на ******** г. През учебната ****** 4 год. детето В. Я.а е била ученичка в пети клас, а К. Я. – ученик в четвърти клас – двамата в ОУ „П.В.“ – Варна.

Видно от Уверение № 2228/07.02.2024 г., издадено от Университет по архитектура, строителство и геодезия - София, през учебната ****** г. А. И.

Я. е записан като студент – редовна форма на обучение, I курс, по специалност ССС (Строителство на сгради и съоръжения).

От График на УАСГ за учебния процес през учебната ****** г. е видно, че същата започва на 18.09.2023 г.

От фискален бон от дата 12.02.2024 г., издаден от УАСГ, е видно, че с дебитна карта на А. И. Я. е платена семестриална такса за обучение в размер на 350, 00 лева.

Съгласно справка с рег. № 2176/23.08.2024 г. на УАСГ, през учебната ****** г. ищецът А. И. Я. не е получавал стипендии, награди и помощи по постановление № 90/26.05.2000 г. на МС.

От Справка относно трудови договори на А. И. Я., ЕГН **********, издадена от ТД на НАП - Варна, актуална към дата 03.07.2024 г., е видно, че последният му трудов договор е с „Х.М.К.“ ЕООД, сключен на 07.06.3023 г. и прекратен на 01.09.2023 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780, 00 лева.

Няма данни ищецът да е работил през летните месеци на 2024 год.

От справка за осигуряването е видно, че начисленият облагаем доход на А. Я. за периода на трудовия му договор е 2983, 68 лева.

Разпечатката съдържа 48 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab3c4fa4-69a5-4313-81d3-1b42f0001e13