Решение № 396 от 21.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500570 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 261/25.07.2023г., постановено по гр.д. № 20235210100133 по описа за 2023г. на II граждански състав на Районен съд – В. по предявения иск по чл. 422 от ГПК от ЕТ „С.-С. А.“, ЕИК *********, представлявано от С. А. срещу „С. г.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. К., е признато за установено, че ответникът „С. г.“ ЕООД дължи на ищеца ЕТ „С. - С. А.“ сумата от 7 200,00 лева с ДДС, представляващо незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за прахово боядисване на оркестрина, за която е издадена фактура № 8969/10.08.2022 г., ведно със законна лихва за периода 14.12.2022 г. до изплащане на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 580/15.12.2022 г. по ч. гр. д. 1136/2022 г. на Районен съд - В.. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 344,00 лева за първоинстанционното производство, както и разноски по ч. гр. д. 1136/2022 г. на Районен съд - В. в размер на общо 744,00 лева, от които 144,00 лева държавна такса и 600,00 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника адвокат Н., с оплаквания за неправилност на съдебния акт. Излага, че се претендира заплащане за извършена поръчка, касаеща прахово боядисване на специализирана оркестрина, която била извършена в срок, но не били представени техническа документация и не било доказано готово изделие. Счита за преюдициално друго 1 дело – т.д. № 216/2022г. по описа на ОС – Пазарджик, с което друго дружество – „С. СА“ ЕООД претендирало заплащане на същото изделие, изготвено в завършен вид, което следвало да включва и неговото боядисване. Счита, че възложител на праховото боядисване се явявало това друго дружество, което е възложило на ищеца в настоящото производство да извърши праховото боядисване, за да бъде предадено на ответното дружество. Излага, че единственият документ обективиращ наличието на правоотношение е издадената фактура.

Твърди, че представляваното от него дружество не е получавало реално цялостно изготвена конструкция и не е приемало документ, свидетелстващ извършването на СМР или поръчка.

Счита, че експертизата, отразявала правилно осчетоводяване на издадената фактура, доколкото дружеството е изпълнило задълженията си по Закона за счетоводството. Счита, че не е налице реално фактическо извършване на дейности, отразени във фактурата. По другото дело била представена фактура от „С. СА“ ЕООД за завършено изделие „оркестрина“ от същата дата, като се твърди, че в един и същи момент е заявена и фактурирана сума, както за готова оркестрина, така и за извършено прахово боядисване за същата оркестрина от свързано с ищеца дружество. Твърди, че фактурите са издадени преди извършване на изделието и са надлежно осчетоводени от ответника, с идеята изделието да бъде действително завършено и годно за употреба, но това не било направено. Излага, че ищецът не е в състояние да докаже твърдението си за завършена качествено и в срок поръчка. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адвокат Ж., процесуален представител на ищеца. Излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа подадената въззивна жалба и претендира присъждане на разноски. В писмено становище процесуалния представител на въззиваемата страна поддържа подадения отговор срещу въззивната жалба, като претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени от страните и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „И. ш." №**, представлявано от С. А. против „С. г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Х. Б." №*, представлявано от управителя И. Г. К. . Ищецът твърди, че в средата на месец юли 2022 г. ответникът му възложил да извърши прахово боядисване на оркестрина. Уговорено било да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 6 000,00 без ДДС или 7 200,00 лева с включен ДДС. Сочи, че срок за изпълнение на работата не бил 2 уговорен, но същата била изпълнена своевременно и качествено. Излага, че възложителят приел боядисаната оркестрина лично от изпълнителя, без възражения. Сочи, че за извършеното от негова страна била издадена фактура № 8969/10.08.2022 г. на стойност 7 200,00 лева с включен ДДС. Фактурата била изпратена и получена от възложителя „С. г.“ ЕООД, съответно осчетоводена в счетоводството на двете дружества. Твърди, че след получаване на металното изделие, респективно фактурата, която се считала за покана за плащане, ответното дружество не извършило плащане на сумата. Сочи, че въпреки многократно водените разговори с управителя на длъжника, задължението не било погасено.

Излага, че на 14.11.2022 г. на ответното дружество била връчена покана на доброволно плащане, но след получаването й и до момента, плащане не последвало. Твърди, че в негова полза била издадена Заповед № 580/15.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1136/2022 г. по описа на Районен съд - В., с което било разпоредено ответникът „С. г.“ ЕООД да му заплати сумата от 7 200,00 лева по договор за прахово боядисване на оркестрина, ведно със законна лихва за периода 14.12.2022г. до заплащане на вземането.

След постъпило от страна на ответника възражение, в срок предявил настоящия иск. С оглед на това, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „С. г.“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК ********* сумата от 7 200,00 лева с ДДС, представляващо незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за прахово боядисване на оркестрина, за която е издадена фактура № 8969/10.08.2022 г., ведно със законна лихва за периода 14.12.2022 г. до изплащане на вземането по издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 580/15.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1136/2022 г. по описа на Районен съд – В., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита исковата претенция за неясна, доколкото не ставало ясно дали се иска доказването на извършена качествено и доставена в срок поръчка, с което е изпълнено едно облигационно задължение, въз основа на което се претендира дадена сума или се претендира забава в изпълнение на някакво задължение на ответника. Оспорва основателността на иска с доводи, че между страните не било възникнало облигационно правоотношение, от което да произтича процесното задължение. Възразява дружеството „С. г.“ ЕООД пряко, в качеството си на възложител, да е договаряло изготвянето на метална конструкция или прахово боядисване с ищеца ЕТ „С. С. А.“, доколкото липсвали документи, обективиращи наличието на зададена поръчка. Не се оспорва от ответника издаването на фактура за „Прахово боядисване на оркестрина“, но липсвали представени от ищеца доказателства за предаването на изготвена метална конструкция, както и че е извършено самото прахово боядисване. Счита, че изработваното на самото изделие, включвало и задължението, то да е боядисано. Излага, че не било логично да бъде поръчано изделие в неговата цялост и в същото време част от изработката му да бъде третирана като допълнително възложена услуга. Счита, че от исковата молба не ставало ясно ищецът само прахово боядисване ли твърди, че е извършил или и самата оркестрина. С оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено по допустим иск, в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, като служебно следи за нарушение на императивни материално правни разпоредби, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване (Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, както следва:

Видно от приложеното в кориците на делото ч. гр. д. № 1136/2022 г. по описа на Районен съд – В., по заявление по чл. 410 от ГПК от 14.12.2022 г. в полза на ищеца ЕТ „С. С. А.“ ЕИК ********* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 580/15.12.2022 г., въз основа на която е разпоредено длъжникът „С. г.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК ********* сумата от 7 200,00 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за прахово боядисване на метална конструкция - оркестрина, възложено от „С. г.“ ЕООД на ЕТ „С. - С. А.“, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявление - 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и длъжникът е осъден да заплати на ищеца направените в заповедното разноски в размер на 144,00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „С. г.“ ЕООД на 23.12.2022 г. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта с възражение с вх. № 6764/30.12.2022 г. С разпореждане № 8/03.01.2023г. на кредитора ЕТ „С. - С. А.“ са дадени указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от съобщението.

Разпореждането е получено от последния на 25.01.2023г. На 07.02.2023г. кредиторът е предявил пред Районен съд – В. иск за процесната сума, като паричното вземане, предмет на иска, е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, като на същата дата е представил и доказателства за предявяването му пред заповедния съд.

На 10.08.2022 г. ищецът ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК ********* е издал фактура № ********** за извършена услуга „прахово боядисване на оркестрина“ с получател ответникът „С. г.“ ЕООД, ЕИК *********, на стойност 7 200,00 лева с включен ДДС. Във 4 фактурата е отразено, че плащането следва да се извърши по банков път, по посочена в нея банкова сметка.

На 11.11.2022 г. ищецът ЕТ „С. - С. А.“ е изпратил покана до ответника „С. г.“ ЕООД, с която уведомява последния за задължението по процесната фактура, която не е заплатена, макар да е изискуема. С поканата, ответникът е поканен да заплати дължимата сума от 7 200,00 лева в тридневен срок от получаването й. Видно от представената разписка, поканата е получена от ответното дружество на 14.11.2022 г.