Решение № 125 от 20.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Ловеч, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500111 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6/ 10.01.2022 година, постановено по гр.дело № 813/ 2021 година по описа на Ловешкия районен съд, е признато за установено, по отношение на М. В.

Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. ............, че дължи на “Централна кооперативна банка” АД, с ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район “Слатина”, бул. “Цариградско шосе” № 87 сумата от 3 637,04 лв. главница по договор за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до изплащането й, предмет на издадена Заповед № 537 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1021/2020 г. на РС Ловеч, като исковете за установяване на вземания за сумата от 874,03 лв. – договорна лихва за периода 28.02.2018 г. до 16.07.2020 г. и 463,27 лв. – наказателна лихва за периода 21.02.2018 г. до 16.07.2020 г. Са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдени са и следващите се разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Мая Велик Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ловеч, ул. ......., чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл.

„Тодор Кирков" № 1, к-с „Драката", вх. Б, ет. 1, ап. 4, срещу Решение № 6/10.01.2022г., постановено по гр.д.№813/2021г. , в частта му, с която е признато за установено, че 1 дължи на ЦКБ АД сумата от 3 637,04 лева главница по договор за издаване и използване на международна кредитна карта Mastercard/Visa от 12.09.2008г., ведно със законната лихва от 16.07.2020г. до изплащането й, предмет на издадената Заповед № 537 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.07.2020г., издадена по ч.гр.д. № 1021/2020г. на РС-Ловеч, и осъдена да заплати на ищеца сторените разноски според уважената част от исковете. В тази част считат решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и молят да бъде отменено и постановено друго, с което бъдат отхвърлени претенциите, като неоснователни и недоказани и им бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

Не оспорва, че е сключила с ищеца Договор за издаване и използване на международна карта MasterCard с кредитен лимит от 15.09.2008г. Първоначалният срок на договора е бил удължаван неколкократно. Последната издадена кредитна карта е от 06.2015г. с № 5407 5800 4006 6229. Тъй като съгласно т. 44 от Общите условия по договор за издаване и използване на международни кредитни карти MasterCard и Visa договорът се сключва за срок по-дълъг с 2 месеца от срока на валидност на картата, който е две години /т. 45/, считано от последния ден на месеца на издаването й. Посочват, че срокът е изтекъл не на 30.11.2018г., както се твърди в исковата молба, а още на 31.08.2017г. и освен картата от месец юни 2015г. не е получавала друга и такава не й е издавана. Твърденията в исковата молба относно датите на издаване на кредитните карти са неверни.

Поддържат възражението за погасяване по давност на претенцията на ищеца за главница и лихви, което считаме, че доказахме по делото.

Поддържат възражението за недействителност на договора за кредитна карта като противоречащ на ЗПК, а уговорката за договорна възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави, като развиват подробни съображения.

Оспорват мотивите на съда, че извършените от въззивника плащания на вноски по 100 лева по процесния договор в периода 2015 - 2018г. прекъсват давността относно цялото вземане по договора, а освен това представляват извънсъдебно признание на целия дълг, като неправилни. Позовават се на разпоредбите на чл. 116 от ЗЗД, които уреждат изчерпателно основанията за прекъсване на давностните срокове в гражданското право, но сред тях не е предвиден фактът на извършено от длъжника плащане на част от задължението. Освен това, доколкото съгласно нововъведеното правило на чл. 116а от ЗЗД съдебното предявяване на част от дадено вземане прекъсва или спира давността само за тази част, то на още по голямо основание следва да се приеме, че извършеното доброволно и извънсъдебно погасяване на част от дължимо задължение не съставлява основание за спиране или прекъсване на давността относно остатъка от вземането на кредитора. Такова частично плащане не може да се счита и за извънсъдебно признание на дълга, тъй като за да се приеме, че е налице такова признание, същото следва да е ясно, категорично и безусловно изразено и да следва недвусмислено от волята на длъжника. В тази връзка самият факт на извършено плащане на една или няколкото вноски от дължимата сума по договора за кредит не може да се тълкува като волеизявление за признаване на остатъка от дълга, доколкото от това поведение на длъжника (при това длъжник физическо лице) по никакъв начин 2 не може да се изведе негова ясна още по-малко категорична и недвусмислена воля в този смисъл. Позовава се на съдебна практика.

В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт, като бъде отхвърлен предявения срещу въззивника иск изцяло като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от адв. В.Н. - адвокат при Ловешка адвокатска колегия, с адрес за призоваване по делото: гр. Ловеч, ул.

"Търговска" № 2, ет. 3, като пълномощник на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА"АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул.

„Цариградско шосе" № 87, ЕИК 831447150.

Счита, че Решение № 6/10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 813/2021 г. на ЛРС е допустимо, валидно и правилно и моли да бъде потвърдено изцяло. Посочва, че съгласно Договор за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA с кредитен лимит № 55/05.09.2008 г. (реф. № 81000ККК-АА00295/12.09.2008 г.), Банката е предоставила на Кредитополучателя М. В. Й. кредитна карта MasterCard Фаворит по разплащателна сметка IBAN: BG10 СЕСВ 9790 1016 7961 01 с кредитен лимит в размер на 3000.00 лева, който не трябва да бъде превишаван. С Анекс № 81000ККА-АА-00054/26.06.2009 г. към Договор № 81000ККК-АА00295/12.09.2008 г. отпуснатият кредитен лимит е увеличен от 3000.00 лева на 5000.00 лева. Съгласно т. 44 от Общи условия по договор за издаване и използване на международни кредитни карти MasterCard и Visa, договорът за издаване на карта се сключва за срок по-дълъг с 2 месеца от срока на валидност на картата, който съгласно т. 45 е две години, считано от последния ден на месеца на издаването й, и изтича в 24.00 ч. на последния ден от посочения на картата месец-септември 2008 г. Твърди, че картата е преиздадена няколко пъти, за което картодържателката се е подписала. На 02.06.2015 г. е издадена нова кредитна карта от ЦКБ АД, но същата не е получена от ответника, поради наложен запор. Издадената банкова карта е била деактивирана, което е отразено и в протокол № 1/30.04.2019 г. след изтичането на валидността й 30.06.2018 г. Не оспорват факта, че за периода на валидност на последната карта от 06.2015 г. до 06.2018 г. Картодържателят не е теглил суми от банковата сметка.Продължил да заплаща задълженията си към Банката. Последното плащане е на 31.10.2018 г. и след тази дата не са постъпвали суми за погасяване на задълженията.

Многократно Банката е предприемала действия по уведомяване на длъжника за задължението. Изпратено е и писмо с изх. № 85723/05.06.2019 г. на адреса, посочен от ответника по кредитното досие, но същото се е върнало като непотърсено. Поради невъзможността да бъде уведомен е изпратено писмо-покана и чрез кантората на частен съдебен изпълнител с изх. № 193421/19.12.2019 г., което е надлежно връчено на 27.01.2020 г.

Оспорва възражението за настъпила погасителна давност на задълженията, както противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК.

3

Претендират главница и начислените лихви за ползването на сума върху главницата, които суми са установени от вещото лице. Счетоводството на Банката е водено редовно и в този смисъл и съгласно чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ може да служи като доказателство в процеса.

Поради изложените аргументи, моли да бъде постановено решение, с което бъде потвърдено Решение № 6 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 813 по описа за 2021 г. на Ловешки районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендират и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по повод на делото.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. С. Л., моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна „Централна кооперативна банка” АД се представлява от адв. В.Н., която оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 813/ 2021 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 15.09.2008 година между между „Централна кооперативна банка” АД – София, от една страна като кредитор, и М. В. Й., като картодържател, е сключен Договор за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/ VISA с кредитен лимит № 55/ 05.09.2008 година. Съгласно чл.1 от Договора Банката издава на картодържателя международна кредитна карта MasterCard Фаворит с кредитен лимит 3 000 лева. Предвидено е ползваният кредитен лимит да не се олихвява при плащане при търговци в рамките на гратисния период, който е до последното число на месеца, следващ месеца, в който е осчетоводена транзакцията по картата. Ползването на нов гратисен период става само след погасяване на целия размер на задълженията по картата, формирани до края на предходния месец. В случай, че до изтичане на гратисния период картодържателят не погаси всичките си задължения, частта, формирана от плащания при търговци се олихвява с лихва от 14,75 % годишно от датата на осчетоводяване на транзакцията по картата. Частта, формирана от теглене на пари в брой, парични преводи, различни от посочените по-горе и от такси и комисионни, се олихвява с 14,75 % годишно. Уговорена е възможност на кредитора да променя лихвения процент по договора и другите разходи, свързани с ползването на кредита, при конкретни условия и задължение за обявяването им в салоните за работа с клиенти и на интернетстраницата.

В клаузата на чл.10 е предвидено задължение на кредитополучателя да погаси цялото задължение (главница, лихви, такси и комисионни, разноски) преди деня, в който салдото започне да се олихвява с „лихва за неразрешен овърдрафт“, преди деня 4 на изтичане срока за валидност на картата и незабавно при прекратяване на договорните отношения, независимо от основанието за това. При превишаване на кредитния лимит Банката начислява еднократно месечна такса за превишен кредитен лимит, съгласно Общите условия (ОУ), независимо колко пъти кредитният лимит е превишаван в рамките на този период. Уговорената минимална месечна вноска е в размер на 190 лева или ползваната сума, ако същата не я надвишава.

Неразделна част от договора са и подписаните от въззивника ОУ. В тях е посочено, че срокът на договора е два месеца по-дълъг от срока на валидност на картата, а картата с изтекъл срок на валидност подлежат на връщане. Предвидено е още автоматично продължаване срока на действие на договора със същия срок и при същите условия, ако до първи число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата, картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи или ако банката не е взела решение за прекратяване на договора да настъпи в изтичането на неговия срок.