Решение № 6110 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6110 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100504998 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20081439/01.03.2023 г., постановено по гр.д. №12028/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 138 състав съдът е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи по предявени искове с правно основание чл.

187, ал. 7, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86 ЗЗД да заплати на А. Б. Б. сумите както следва: 1968,42 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода 25.02.2017 г. 25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 260,52 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 01.04.2017 г.25.02.2020 г. Първоинстанционният съд е присъдил на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лева, както и е осъдил ответника да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 339,16 лева – разноски в производството.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че непълнотата в специалната нормативна уредба следвало да бъде запълнена по 1 тълкувателен път и приложил по аналогия НСОРЗ. Липсата на специална норма не можело да бъде преодоляна с аналогично приложение на друг акт. Налице била несъвместимост между двете уредби – ЗМВР и КТ. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че заплащането на 0,25 лева на всеки отработен час през нощта не можело да компенсира особената тежест на нощния труд. Навежда доводи също така за неправилно позоваване в мотивите на решението на Решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г.

Неправилно според жалбоподателя първоинстанционният съд се е позовал на чл.

188, ал. 2 ЗМВР относно приложимостта на специална закрила по Кодекса на труда.

Специалната закрила на полагащите нощен труд била уредена в чл. 140 и чл. 140а КТ.

Тя включвала забрана за полагане на нощен труд от определени категории работници и служители, задължения на работодателя да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, предоставяне на информация на инспекцията по труда за полагания нощен труд, заплащане на предварителния медицински преглед при приемане на работа на работници и служители, които ще полагат нощен труд и др. Никъде обаче не било посочено, че специалната закрила включва и преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1,43. Действително част от горепосочената закрила била свързана с ограничаването на нормалната продължителност на работното време през нощта до 7 часа при 5-дневна работна седмица, установено с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 КТ, но според горепосоченото решение на СЕС било допустимо тази продължителност да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите. Този извод на СЕС бил в съответствие с действащата през исковия период разпоредба на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, според която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Законодателят бил посочил горната граница на допустимите часове нощен труд, без да определя изрично каква е нормалната продължителност на нощния труд.

Такъв подход бил възприет и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. И в двата нормативни акта обаче липсвала разпоредба, установяваща преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143. Поради това, както и с оглед обстоятелството, че в действаща понастоящем разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР била установена нормална продължителност на работното време през нощта от 8 часа, то видно било, че през исковия период било налице законодателно решение, при което законодателят имал предвид, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР ще работят при нормална продължителност на работното време през нощта от 8 часа.

За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в която било предвидено, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен 2 труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период, то в последващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсвала аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Липсата на норма, предвиждаща преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, не била законодателен пропуск, а в издадените след това наредби било възприето ново решение при отчитането на часовете нощен труд. НСОРЗ била подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо правилото на чл. 9, ал. 2 от тази наредба не следвало да се разглежда изолирано, а заедно с чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 КТ, предвиждащи различна продължителност на работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица била 40 часа, като работното време през деня било до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта било 35 часа, т. е. нормалната продължителност на работното време през нощта било до 7 часа. От изложеното следвало, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8:7, което налагало при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Съгласно действащата през процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени, какъвто бил настоящият случай, законодателят бил допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. И 06:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Т. е. съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд било 1: 1.

Посоченото законодателно решение било в съответствие и с чл. 8, б "а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работно време, според който нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагали нощен труд, не надвишавало средно осем часа за всеки 24-часов период. В случая, различната уредба на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ била съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Това била причината техните права и задължения да се регламентират от специален закон, като за компенсация на някои по-неблагоприятни условия били предвидени привилегии, с които работещите по трудов договор не се ползвали, подробно изброени в жалбата. В този смисъл не можело да се приеме, че служителите на МВР били в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Следвало да се има 3 предвид приетото в Решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. дело № 786/2019 г., IV г. о., ГК. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата А. Б. Б. не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 7, вр. ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "младши експерт" в 06 РУ-СДВР, полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През периода от 25.02.2017 г. до 25.02.2020 г. ищецът бил отработил 1911 часа нощен труд /239 бр. нощни дежурства/, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0. 25 лв. на час.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. До 6:00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за 4 работещите на 8-, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г., както и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр.