Решение № 4066 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4066 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20251100508299 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8058 от 05.05.2025 г., постановено по гр. д. № 43512/2021 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Юробанк България“ АД /в качеството му на частен правоприемник, придобил търговското предприятие на клона на „БНП Париба Пърсънъл Файнененс С.А., Париж – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ/, срещу Д. И. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д. И. Д. дължи на Юробанк България“ АД сумата 1503,31 лв. – главница по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD – ****, сключен към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX – ****/16.11.2015 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до окончателното плащане; сумата 334,06 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.03.2017 г.-23.10.2020 г., и сумата 431,83 лв. – мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15697/2021 г. на Софийски районен съд. Ищецът „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на адв. В. З. Ц. от САК, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата 400 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на Д. И. Д..

Решението е обжалвано от ищеца „Юробанк България” АД като неправилно и 1 несъобразено с процесуалния и материалния закон. Излага се оплакване, че решението е постановено в противоречие с установените по делото факти и събраните доказателства.

Неоснователно било възражението на ответника, че не е дал съгласието си за сключване на процесния договор. Поддържа се, че съгласието на ответника било изразено чрез подпис върху Приложение № CARD – ****, с оглед на което въззивникът счита за доказано, че Д. Д. е получила приложението, дала е съгласието си и се е запознала с условията и сключването на договора за револвиращ потребителски кредит. Изслушаното заключение на вещото лице безспорно установявало усвояването на сумата и размера на претендираните суми. В хода на производството било установено по безспорен и категоричен начин, че е налице неизпълнение на поетите от кредитополучателя договорни задължения, а размерът на исковата претенция бил потвърден и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Договорът за потребителски кредит отговарял на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Поддържа се, че процесните вземания са валидно възникнали, установени по основание и размер, което обуславя основателността на исковете, респ. неправилността на обжалваното решение. Излага се и възражение, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото, в това число не е указал за кои обстоятелства следва да се представят доказателства, поради което решението било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца исковите суми.

С писмения си отговор въззиваемата Д. И. Д. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, е предявило срещу Д. И. Д. искове за установяване съществуването на вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15697/2021 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 1503,31 лв.- главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-****/16.11.2015 г. и договор за револвиращ потребителски кредит № CARD****/21.04.2016 г. между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата 334,06 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г.; и сумата 431,83 лв. – мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г.

В исковата молба се твърди, че горепосочените вземания се основават на договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-****, сключен на 21.04.2016 г. /дата на първа трансакция/.

Твърди се, че на 16.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като кредитор, и Д. И. Д., като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-****. В този договор било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лв., като било уговорено, че всички произтичащи от договора задължения, 2 свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя с активирането. Сочи се, че доколкото с договора било уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие след усвояването на суми от длъжника по указания от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие, при сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата. С оглед на това ищецът изтъква, че процесният договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-**** бил сключен на 21.04.2016 г. - с първата трансакция по кредитната карта. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателят възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. След издаване на месечното извлечение от кредитора настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. В договора било уговорено задължение на кредитополучателя да заплаща лихва за използването на револвиращия кредит, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, както и такси, предвидени в тарифата, поместена в приложението, а при забава на една или повече месени погасителни вноски същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.

Ищецът твърди, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на Д. И. Д., е в общ размер 2269,20 лв., като на 01.03.2017 г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е била блокирана, като това задължение включва: 1503,31 лв. – главница; 334,06 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г.; 431,83 лв. – мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г., които вземания били предмет на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15697/2021 г. на Софийски районен съд. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по основание и по размер. Излага възражение, че не е налице валидна облигационна връзка между нея е „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, основана на договор за револвиращ потребителски кредит.

Оспорва твърдението на ищеца, че е й е била предоставена кредитна карта, както и че същата е била активирана от нея, респ. тя да е ползвала кредитния ресурс по тази карта.

Ответницата твърди, че ищецът не й е предоставял в държане кредитна карта. Излага и довод за нищожност на подписания договор от 16.11.2015 г. в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите в т. 12 до т. 21 от него, поради липсата на конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори. В договора не били посочени общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент по кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т.н., каквото било изискването на ЗПК. Изтъква се, че тези съществени детайли се съдържали в Приложението по т. 21 от договора, което било подписано единствено от 3 кредитора, като при липсата на подпис на кредитополучателя, се счита, че последният не е изявил воля за приемането им. Поддържа се, че обстоятелството, че кредитната карта, за която се твърди, че е предоставена на ответника, е била активирана, не е достатъчно за установяване на факта, че активирането й е било извършено именно от ответницата, тъй като не са налице доказателства, че въпросната карта е била предадена в нейно държане. С оглед на това ответницата поддържа, че не може да бъде ангажирана отговорността й за връщане на каквито и да било суми, усвоени посредством въпросната кредитна карта.

С протоколно определение от 20.11.2024 г. първоиностанционният съд е конституирал на основание чл. 227 от ГПК „Юробанк България“ АД на мястото на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ. С писмена молба „Юробанк България“ АД е заявило, че поддържа предявените искове, и е изложило доводи за неоснователност на изложените в отговора на исковата молба възражения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника за дължими суми по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD -****, сключен на 21.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и ответницата Д. И. Д. – главница, възнаградителни лихви и лихви за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15697/2021 г. на СРС.

Предвид направените от ответницата оспорвания и възражения ищецът е следвало да докаже, че между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит № CARD -****/204.2016 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по силата на този договор той е предоставил кредитна карта на ответницата и последната е усвоила суми от предоставената й кредитна карта и техния размер. Установяването на тези обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца вземания за дължими суми по твърдения договор за револвиращ потребителски кредит № CARD -****/204.2016 г., е възложено от съда в тежест на ищеца с доклада по делото, т.е. доказателствената тежест е правилно разпределена от съда.

Ищецът е представил сключен на 16.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Д. И. Д. договор № CREX-****, наименуван „договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, подписан от ответницата, като авторството на подписа на последната не е оспорено. Видно от съдържанието на този договор същият има за предмет отпускане на потребителски паричен кредит в размер на 331,76 лв., предназначен за закупуване на стоки – 1 бр. телевизор марка CROWN, модел 32100, при цена от 319 лв., с включена услуга „застраховка на плащанията“ при застрахователна премия от 12,76 лв., срещу задължение на кредотополучателя да върне заетата сума на 6 бр. месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, до 05.05.2016 г.

4

В чл. 12 от горепосочения договор е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лв., като кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя, като издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта, по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. В чл. 21 от договора е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, както и че с кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата.