Определение № 2711 от 20.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2711 гр. София, 20.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502754 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Ес Джи Ви инвест“ ООД и „АК кепитал“ ООД срещу разпореждане № 21 552 от 31.08.2025 г., постановено по в. гр. д.

№ 9 047/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ 1-Б състав, с което съдът е върнал жалба вх. № 100 313 от 26.08.25 г. срещу постановеното по делото решение № 5 443 от 26.08.25 г., в. гр. д. № 9 047/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ 1-Б състав.

В жалбата се твърди, че съдът само формално се е позовал на нормата на чл.

437, ал. 4 от ГПК без да е изложил конкретни мотиви. Твърдят, че с това си действие е лишил жалбодателите от достъп до съдебен контрол, относно законосъобразността на съдебния акт. Развива доводи относно компетентността и дължимата проверка, която следва да се извърши от въззивния съд, като твърдят, че същата е различна от тази за законосъобразност на постановеното решение. Прави аналогия с практиката на ВКС, като твърди, че по аналогия решенията по чл. 437, ал. 4 от ГПК, които фактически препятстват възможността за защита следва да подлежат на контрол за законосъобразност. Молят съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното разпореждане и делото да се върне с указания за администриране на подадената жалба.

Ответниците по частната жалба Г. П. В., В. П. В., С. К. В., М. В. Б., Я. В. П., Н.

В. П. и В. К. В. оспорват подадената жалба. Твърдят, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Твърдят, че за жалбодателите не съществува процесуално право на обжалване. Развива доводи относно характера на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител като контролно-отменително, както и твърди, че на обжалване подлежат само определенията, с които съдът не се е произнесъл по съществото на спора. Моли съда да остави без уважение подадената жалба, както и претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното 1 разпореждане № 21 552 от 31.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 9 047/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ 1-Б състав, с което съдът е върнал жалба вх. № 100 313 от 26.08.25 г. срещу постановеното по делото решение № 5 443 от 26.08.25 г., в. гр. д. № 9 047/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ 1-Б състав.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По отношение на подадената частна жалба съдът намира, че същата е допустима, но неоснователна.

С атакуваното разпореждане съдът е върнал подадената срещу решението жалба, като е приел, че същата е недопустима. Наведените доводи са свързани с твърдението за липса на мотиви, както и че с недопускането до обжалване на постановения акт се засяга достъпа до правосъдие. Така наведените доводи настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:

С атакуваното решение № 5 443 от 26.08.25 г., в. гр. д. № 9 047/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ 1-Б състав съдът е оставил без уважение жалбите на настоящите частни жалбодатели срещу действията на съдебния изпълнител по прекратяването на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК решенията на окръжния съд не подлежат на обжалване.

Спорно пред настоящата инстанция е въпросът за компетентността на окръжния съд относно администрирането и основанията за връщане на подадената жалба.

Липсва спор относно приложението на ясната разпоредба на чл. 437, ал. 4 от ГПК, предвиждаща необжалваемост на решението по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. По спорния в настоящето производство въпрос настоящият състав намира следното:

Законодателят с разпоредбата чл. 262, ал. 2 от ГПК е посочила изрично правомощията на първоинстанционния съд, администриращ подадената въззивна жалба.

Същата може да бъде върната от този съд когато е подадена след изтичането на срока за обжалване и/или не се отстранят в срок допуснатите нередовности. С оглед на изчерпателно посочените правомощия на администриращия съд настоящият състав намира, че липсва такова, даващо основание за връщане на подадената въззивна жалба, когато постановеното първоинстанционно решение не подлежи на обжалване.

С разпоредбата на чл. 286, ал. от ГПК законодателят изрично е посочил правомощията на администриращия въззивен съд, в случаите на касационно обжалване.

Такова правомощия въззивния съд има когато е подадена след изтичането на срока за обжалване; не се отстранят в срок допуснатите нередовности и когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК изчерпателно са посочени актовете, които не подлежат на касационен контрол.

Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че нормите на процесуалното 2 гражданско право имат императивен характер, които лишава съда от възможност за тяхното разширително тълкуване. Такова тълкуване е contra legem. С определи разпоредби законодателят е предвидил необжалваемост на конкретно изброени актове на съдилищата, но това не дава основание към правомощията на администриращия съд да се добавят такива, каквито не са предвидени в закона.

Не може да бъде споделено разбираните на ответниците по частната жалба, че в правомощията на въззивния съд законодателят е предоставил и това да констатира изначална процесуална недопустимост. Дори да се приеме, че при обжалване действията на съдебния изпълнител съдът действа като контролно-отменителна инстанция (такава в действащия ГПК не е предвидена), то това не включва в правомощията на администриращ съд да извършва преценка относно допустимостта на подадената жалба.

Върховният касационен съд е призван да осъществява основната си функция за върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Касационният съд упражнява съдебна функция, обаче той не е трета инстанция по същество. касационният съд е учреден да поддържа еднакво тълкувание и приложение на закона, касационните поводи за отмЯ. на решенията по начало трябва да се основават на нарушение на законите и да имат правно основание, а не фактическо. С оглед на тези функции възложени от закона не може да се приеме, че същият е контролно-отменителна инстанция по същество, каквато функция същият имаше при отменения ГПК, които предвиждаше два извънредни способа за отмЯ. на влезлите в сила съдебни актове – преглед по реда на надзора и отмЯ. на влезли в сила съдебни решения по същество на спора.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че липсва компетентност на съда, поради което атакуваното разпореждане е недопустимо, следва да се обезсили като такова и делото се върне на администриращия съд за изпълнение на задълженията му по проверка на срока и необходимите приложения към подадената жалба.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 21 552 от 31.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 9 047/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ 1-Б състав, като недопустимо.

Връща делото на администриращия съд за изпълнение на указанията дадени с настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4