Решение № 275 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

В. В.ев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000756 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 68714/20.07.2023 год., подадена от „ Би Ейч Еър „ ООД срещу Решение № 775/15.06.2023 год., постановено по т.д.№ 1196/2022год. на СГС, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на Булуингс“ ЕООД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 297250 щатски долара-цена за резервирани 55 единични стаи в хотел „ Кемпински АЛ Отман 5“ гр. Ал Хубар, Саудитска Арабия, с единична цена 137.50 щатски долара за нощувка, дължима съгласно договор № 1881/05.10.2018год., заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 30.06.2022год. до окончателното й погасяване, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 63794.31 щатски долара-обезщетение за забава върху главницата от 297250 щатски долара за периода от 28.07.2020 год.-29.06.2022 год.- деня, предхождащ предявяването на исковата молба, сумата от 85041.55 лева - цена на сключени за служители на ответника застраховки „ Помощ при пътуване в чужбина с осигурен асистанс“ и закупени самолетни билети , за стойността на които на 28.07.2020 год. са издадени 10 броя фактури, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба-30.06.2022 год. до окончателното й погасяване и сумата от 16583.11 лева , обезщетение за забава върху главницата от 85041.55 лева за периода от 28.07.2020 год.- 29.06.2022 год.- деня, предхождащ предявяването на исковата молба, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 56 268.35 лева разноски за производството.

В жалбата се поддържа , че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Сочи се като неправилен извода на първоинстанционния съд за дължимост от ответника на ищеца на суми за хотелско настаняване по издадени от „ Булуингс“ ЕООД фактури. Поддържа се ,че сключеният между страните договор неправилно бил квалифициран от съда като договор за поръчка, уреден в чл. 280 и следв. от ЗЗД и се развиват доводи, че същият е договор за изработка , по който възложителят дължи заплащане само на толкова стаи, колкото са били реално наети в 1 изпълнение на договора в рамките на максимално определените 55 единични стаи. Твърди се ,че договорът не бил безвъзмезден въпреки липсата на договорено възнаграждение,тъй като „Булуингс“ ЕООД реализирал приход, изразяващ се разликата между фактурираните на „ Би Ейч Еър“ ООД суми и заплащаните „ Булуингс“ ЕООД на хотела суми за стая. Такава разлика била установена и от изготвената съдебно-икономическа експертиза и данните за реализираните от дружеството приходи .Всичко това според жалбоподателя опровергавало направения от първоинстанционния съд извод относно вида на сключения между страните договор и безвъзмездния му характер.

Неправилно според жалбоподателя първоинстанционния съд бил приел, че с оглед съдържанието на договора се дължало плащане за определен брой стаи- 55 единични стаи за настаняване на 55 служители , независимо от това дали в тях действително са настанени служители. Този извод бил направен при тълкуване на договорните клаузи в противоречие на съдебната практика и на визираните в чл.20 от ЗЗД критерии. Поддържа, че претендираните суми не били дължими, противно на възприетото от съда, тъй като ищецът не бил доказал ответникът да е използвал в пълен обем услугите , описани в издадените фактури.Последните не били подписани от възложителя, а и като частни свидетелствуващи документи , не доказвали верността на вписаните в тях обстоятелства . Както клаузите на договора и анекса ,така и разписаната процедура по предварително заявяване , потвърждаване и анулиране на нощувките , а и наличието на валидни входни, изходни и транзитни визи за приемащата държава/в случая Саудитска Арабия/, категорично налагало извода, че е била налице договореност за заплащане на възнаграждение само за заетите стаи, но не и за всички стаи независимо от тяхната реална заетост. Като допълнителен аргумент за това сочи и начина на уговаряне на цената като такава за единична стая, а не като фиксирана месечна цена. Противен извод се сочи ,че не би могъл да се направи нито от договореностите между „ Булуингс“ ЕООД и хотела, тъй като те не обвързвали жалбоподателя възложител по процесния договор , нито от поведението на страните след сключване на договора.

Предходното плащане от страна на възложителя за хотелско настаняване на база общ брой 55 стаи, независимо от тяхната заетост, не следвало да се счита за извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти .Дори да се приеме за такова, на същото не следвало да се придава доказателствена стойност, доколкото признатият факт следвало да се преценява съобразно останалите доказателства по делото, а те го опровергавали.

Жалбоподателят твърди , че за да бъде присъдена претендираната сума ищецът е следвало да докаже , че възложителят е използвал в пълен обем услугите , описани в издадените фактури, но това не било сторено. Сочи също така, че първоинстанционният съд не бил съобразил, че фактурите не били подписани от получателя на доставката-възложителя, а и към тях липсвали приемо - предавателни протоколи или каквито и да било други документи, конкретизиращи съдържанието на изпълненото като услуги, ползвани брои стаи, брой конкретни нощувки.

Фактурираните услуги не били включени в дневниците за продажби по ДДС и по тях не бил ползван данъчен кредит, поради което осчетоводяването им не съставлявало признание на задължението и не доказвало неговото съществуване.

Неправилни според жалбоподателя били и изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция касателно претендираните суми, съставляващи цена на сключените застраховки „ Помощ при пътуване в чужбина с осигурен асистанс“ и закупени самолетни билети.

Поддържа , че такива били присъдени въпреки липсата на валидно сключен писмен договор / изрично възлагане / за сключване на застраховки и закупуване на самолетни билети. Дори и да се приемело съществуването на такъв договор/възлагане /, жалбоподателят прави възражение за съдебно прихващане между евентуално дължимите на „ Булуингс“ ООД суми по този иск със стойността на недължимо платеното от „ Би Ейч Еър“ ООД / 97 512.50 щатски долара/ във връзка с фактурираните към него хотелски услуги до размера на по-малката сума.

По изложените съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отхвърляне на предявените искове и акцесорните такива. При уважаване на жалбата- изцяло или частично прави и искане за присъждане изцяло или по съразмерност на разноските за двете съдебни инстанции.

В подаден писмен отговор въззиваемото дружество „ Булуингс“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа и излага съображения за това ,че правилно първоинстанционния съд бил приел процесния договор за близък по съдържание на договора за поръчка и с елементи на договор за изработка и при тази квалификация на договора . Твърди обаче че правната 2 квалификация на договора е ирелевантна, тъй като спора е за дължимост на цената за резервираните стаи и по конкретно дали дължимостта на цената на резервираните стаи е обвързана или не с реалното им ползване.Твърди се че по така спорния по делото въпрос правилно първоинстанционния съд бил приел ,че от договора и от сключените анекси не може да се изведе такава обвързаност и че цената е дължима за всички 55 единични стаи,независимо от настанените в тях. В този смисъл била и приетата от съда воля на страните , изведена от съда при тълкуване на клаузите на процесния договор и анекс в тяхната съвкупност, връзка помежду им и изхождайки поставените целите им, обичаите в практиката и добросъвестността. Така възприетата от съда договорна воля на страните била подкрепена от поведението на страните при изпълнение на договора, от фактурирането на услугите , осчетоводяването им, както и от заплащането на резервираните 55 стаи. Въззиваемото дружество счита, че при тълкуване на клаузите на процесния договор първоинстанционният съд не бил нарушил изведените в практиката на ВКС тълкувателни принципи, като извода за дължимост на претендираната сума като цена за резервираните 55 стаи е направен при в резултат на съвкупна преценка на множество факти и обстоятелства, установени по делото и на извънсъдебното признание на ответника.

Въззиваемото дружество сочи като несъстоятелно виждането на въззивника, че ищецът е следвало да докаже , че възложителят бил използвал в пълен обем услугите , описани в процесните фактири, което обаче не бил сторил. Липсата на подобно задължение дружеството обосновава с фиксирания в процесния договор , а именно „ контингент от 55 единични стаи“. Твърди и излага съображения за това , че сочените от въззивника доказателства не налагат извод за дължимост на сумите за настаняване само за стаите , в които реално е осъществена нощувка и това било правилно преценено от първоинстанционния съд. Довод за това извежда и от значението на употребения в договора термин „ контингент“ , който според даденото определение в тълковния речник имало значение за съвкупност и множественост в цялото, пълнота в количеството.

Уговореният между страните начин на разплащане също според въззиваемото дружество опровергавало твърденията на въззивника за дължащо се възнаграждение , съответно на броя на настаняванията в стаите .

Неоснователни според въззиваемото дружество били и оплакванията във въззивната жалба във връзка с приетото от първоинстанционния съд наличие на възлагане по отношение сключването на застрахователни полици и закупуването на самолетни билети. Твърди и обосновава наличието на такова възлагане чрез отделни и-мейли с посочени в тях имена на лицата ,които ще пътуват до Саудитска Арабия , който начин на възлагане бил част от обичайната търговска дейност в сферата на двете дружество. Доказателства за това били съставените проформа фактури и протоколи , цитирани от въззиваемото дружество , както и данните на изготвената и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно- икономическа експертиза.

С писмения отговор въззиваемото дружество прави възражение за недопустимост направеното с въззивната жалба възражение за прихващане с доводи , че същото е преклудирано . Излагат се доводи и за неговата неоснователност.

По изложените съображения въззиваемото дружество прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, ведно с произтичащите от това последици.

По делото се установява следното :

Пред СГС е предявен иск от „ Булуинс „ ЕООД с искане ответното дружество- „ Би Ейч Еър“ ООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 297 250 долара ,представляваща обща стойност на дължащо се възнаграждение за хотелско настаняване на служители на ответното дружество в 55 броя стаи в град Ал Кобар, Саудитска Арабия,за което са издадени фактури № 1165/28.07.2020год., фактура № 1168 от 28.07.2020год. и фактура №1171/28.07.2020год.,както и сумата от 85 041.55лева ,представляваща стойността на закупени самолетни бели и застраховка „ Помощ при пътуване в чужбина с осигурен асистанс“ по фактури и протоколи както следва / фактура № 1164/28.07.2020год., фактура № 1166/28.07.2020год.,фактура № 1169/28.07.2020год., фактура № 1170/28.07.2020год., фактура № 1172/28.07.2020год, фактура № 1173/28.07.2020год., протокол № 1493/28.07.2020год., протокол № 1495/28.07.2020год., протокол № 1497/28.07.2020год., ведно със законната лихва от датата на падежа на всяка една от фактурите до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че между двете страни бил сключен на 05.10.2028год. договор № 3

1881,по силата на който ответникът,в качеството на възложител е възложил, а ищецът-като изпълнител, бил приел да организира хотелско настаняване на служителите на възложителя в град.