Решение № 543 от 25.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Шумен, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102335 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

Делото е образувано по искова молба подадена от Б. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр.*** срещу „****“ АД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.****, в която се твърди , че на 31.10.2023 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № 4942367, по силата на който ответникът предоставил сума в размер на 2 000 лв., а ищецът се задължил да върне предоставената сума в срок до 06.09.2024 г. на 22 двуседмични вноски, като размерът на всяка вноска е 105,64 лв. Заявява, че не може да предостави на съда копие от сключения между страните договор поради отказ на ответника да му предостави копие. По този повод подал жалба до КЗП, по който имало и образувано административно-наказателно производство за извършено нарушение, състоящо се в отказ на търговеца да предостави копие на Договор за потребителски кредит № 4942367 от 31.10.2023 г. Твърди, че е установена практика на кредитора „****“ АД да използва бланкетни договори с включени в тях неравноправни клаузи. Счита, че въпреки липсата на копие на сключения между страните договор, от съдържанието на погасителния план към него, изпратен до Б. Д., е видно, че и в процесния договор за кредит са налице неравноправни клаузи, което е и причината търговецът да отказва да го представи. В погасителния план, представен по вноски погасителен план е видно, че към вноската по кредит в размер на 105,64 лв. е добавено „възнаграждение за предоставяне на гаранция“ в размер на 73,36 лв., като размерът на общата погасителна вноска е в размер на 179 лв., при което посредством прости математически изчисления, съобразно данните за главница в размер на 2000 лв., 22 двуседмични вноски, всяка по 105.64 лв. следва, че ГПР е в размер на 35.92%, а ГЛП - 31.08%. При изчисление на база същата главница и брой двуседмични вноски, в размер на 179 лева, се получава ГПР в размер на 353.19% и ГЛП в размер на 161.04%.

1

Ищецът редовно обслужвал заема си, плащайки вноски в размер на 179 лв., претендирани от кредитора му и включващи освен главницата, лихва и възнаграждение за гаранция.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото нарушава основни принципи каквито са принципът на добросъвестността в гражданските и търговски отношения, както и принципа на справедливостта, прокарани в чл. 289 от ТЗ и общите правила на ЗЗД - чл. 8, ал. 2, чл. 9 ЗЗД. Счита, че в конкретния случай е налице именно такова несъответствие предвид вмененото на ищеца задължение за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 1613.92 лв., или в размер на 73.36 лв. в двуседмична вноска.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона, а именно, императивната норма на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР, тъй като в погасителния план към задължението за връщане на главницата и възнаградителната лихва по кредита е включено допълнително възнаграждение, което не е включено при изчисляване на ГПР с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал.

4 ЗПК.

Предвид изложеното, а твърденията за недействителност на договора, моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 1 613,92 лева, представляваща сбор от вноски за периода 17.11.2023г. до 06.09.2024г. за възнаграждение за гаранционно поръчителство и сума в размер на 324,08 лева- договорна (възнаградителна) лихва, за периода 17.11.2023г. до 06.09.2026г., начислени по Договор за паричен заем №4942367/31.10.2023 г. сключен между страните.Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро по реда на чл.38 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор, в който счита иска за недопустим и неоснователен. Твърди, че кредиторът няма задължение да предоставя при поискване на договор, тъй като е предоставил при сключване на договора екземпляр на ищеца. Оспорва твърдението, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, доколкото ищецът се е задължил да заплати възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Оспорва и твърденията за нищожност на процесния договор като счита същия за валиден и сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК.

Счита съображенията за противоречие на договора с добрите нрави и заобикаляне на закона за неоснователни. Оспорва и твърденията за неравноправни клаузи, като твърди, че ищецът е имал реална възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор за кредит с друг кредитор.

Категорично оспорва и че ответникът е получавал плащанията по договорите за гаранция.

На следващо място твърди, че в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, представляваща сбор от общия размер на кредита и общите разходи по същия за потребителя като оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Заявява, че „****“ няма основание да включва 2 възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, доколкото то не е част от общия разход по кредита за потребителя.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът твърди, че искът е недопустим, защото ответникът не енадлежно пасивно легитимираната страна, защото вземането по процесния договор вече е погасено от гаранта „****“ ЕООД, който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, а впоследствие вземането е прехвърлено (цедирано) на „*****“ ЕАД. В определението по чл.140 от ГПК съдът е изложил мотиви по това възражение и е приел, че същото е неоснователно. В тези мотиви е допусната неточност, а именно, съдът е посочил, че вземането на ответника по процесния договор е цедирано на „****“ ЕООД, което дружество всъщност е гаранта, който е изпълнил задълженията на ищеца. Впоследствие гаранта, встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор е прехвърлил вземането на „*****“ ЕАД. Грешката в изложената фактология не променя правните изводи, напротив в този му вариант становището на настоящия съдебен състав е застъпено и в Решение №127/30.07.2018г. на ВКС по т.д.№1103/2017г. , II т.о.

ТК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 4942367/31.10.2023 г. Договорът не е представен по делото, но доколкото между страните не е налице спор по този въпрос , съдът приема за доказано, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на визирания договор, с посочените от ищеца параметри , а именно : заемна сума в размер на 2 000 лева, която следва да бъде върната чрез 22 седмични вноски, всяка от 105,64 лева, включваща главница и договорна лихва. Заявява, че според прости изчисления, базирани на главницата и лихвата, размерът на ГПР следва да е 35,92%.С изключение на размера на ГПР, тези клаузи на договора са възпроизведени в представени от ищеца погасителен план към договора.

Ищецът твърди, че договорът е недействителен поради противоречие със закона и накърнение на добрите нрави. Аргументира тези твърдения с обстоятелството, че освен главница и договорна лихва, с договора е уговорено заплащането на възнаграждение за гаранционно поръчителство, платимо разсрочено заедно с погасителната вноски, като размера на всяко плащане е 73,36 лева. По този начин общият размер на вноската става 179 лева. Твърди, че сумата за гаранционно възнаграждение не е включена при изчисление на ГПР и това се явява нарушение на ЗПК.

Съдът намира, че поради множество заявените възражения на ищеца за недействителност на договора за кредит е необходимо да се конкретизира следното:

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, респективно наведени твърдения за такава, начинът на съединяването на исковете или твърденията (репликите) не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и твърдения са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички 3 случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави.

Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани твърденията за нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл.26, ал.1 , предл първо от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК , а впоследствие тези за недействителност поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл.трето от ЗЗД .

Сключеният между ищеца и ответника договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , съгласно който договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

Ищецът твърди, че съгласно договора за кредит е въведено задължение да заплаща такса за предоставяне на поръчителство, което се установява и от погасителния план – към всяка вноска формирана от главница и договорна лихва е прибавена и сума в размер на 73,36 лева.

Тази сума, не е спорно между страните , че не е включена при изчисление на ГПР.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".

От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че "годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит".

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на 4 договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".