Решение № 406 от 26.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Благоевград, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500020 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.251 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 8412/19.06.2024г. от адвокат Г. К., в качеството на пълномощник на С. М. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с. П., община П., ул.“***“ № *.

Иска се тълкуване на Решение № 207/13.04.2023г., постановено по в.гр.д.№ 20/2023г. по описа на ОС Благоевград, в частта, с която е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието (с предишно наименование Министерство на земеделието, храните и горите), със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „хр. Ботев" N° 55, с код по БУЛСТАТ 831909905, че С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „***" N° * е собственик, на основание наследствено правоприемство от родителите му М. и Т. Ч. на реална част от недвижим имот, представляващ нерегулирано дворно място в с. Долна Рибница, общ. П., с площ от 1000 кв. м., с ширина 25 метра и дължина 50 метра, намираща се изцяло в югоизточната част на поземлен имот с посочения идентификатор *** с площ на целия 1 поземлен имот от 3 276 кв.м. намиращ се в местността „Богов слон", в землището на село Долна Рибница, община П., трайно предназначение на територията: горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, вид на гората: широколистни, високостеблени/поляна, отдел 142, подотдел 11, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 574/27.10.2017г. на ИД на АГКК, при съседи на целия поземлен имот: имоти с пл.№ ***.;

***.; ***.; ***, както и при съседи на реално обособената част: от изток и от югоизток - поземлен имот с пл.№ ***; от юг - поземлен имот с пл. N° ***.; от запад поземлен имот с пл. N ***.

; от север - останалата част от поземлен имот с пл. № ***, която площ е тонирана в сиво на комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към писменото заключение от 13.03.2023г. изготвено от вещото лице инж. В. Ю. на лист 42 от в.гр.д. № 20/2023г. на ОС Благоевград, като съдът разясни дали приема за установено, че С. М. Ч. е собственик върху ПИ или върху УПИ, както и дали приема за установено че е собственик върху 1000.00 кв.м. или върху 1070.77 кв.м., както е посочено в приетата от съда допълнителна експертиза.

Със същата молба е поискано и допълните Решение № 207/13.04.2023г.г., постановено по в.гр.д. № 20 по описа за 2023 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта му, относно разноските.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна, която в срока по чл.251, ал.3 ГПК – едноседмичен , считано от получаване на молбата, е изразила становище. Оспорва се допустимостта на искането за тълкуване по изложени аргументи. По същество искането се определя като неоснователно. Сочи се, че изразената от съда воля в диспозитива на акта е ясна и не е налице основание за тълкуване.

По допустимостта:

Съгласно чл.251, ал.1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил, а съгласно ал.2 – тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. Тълкуване на съдебен акт може да иска страната по спора, като това е допустимо след влизане в сила на акта и преди решението да е изпълнено. Следователно искането по реда на чл.251, ал.1 ГПК следва да се счете за процесуално 2 допустимо – подадено е от главна страна по делото, след влизане в сила на акта, който се иска да се тълкува и при липса на доказателства, че влязлото в сила решение е било изпълнено.

По същество:

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени, и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл, предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. С тълкуването не може да се иска от страната пререшаване на спора по същество.

Иска се тълкуване в две насоки –съдът да разясни дали е приел, че се касае до УПИ или ПИ, както и относно площта. По отношение и на двете обстоятелства в петитума на решението изрично е отразено и посочено, на първо място, че се касае до присъдена част от ПИ, както и обема на площта на тази част, която се признава за собствена на физическото лице – от 1000 кв.м.

Ето защо не е налице неяснота по отношение на обстоятелствата, за които се иска тълкуване и съответно разясняване.

Самият ищец е посочил в молбата си с искането за тълкуване, че искането му за защита е за ПИ, а не за УПИ. Искането на ищеца /петитума/ в исковата молба е за признаване правото на собственост върху реална ЧАСТ от недвижим имот, с площ от 1000 кв.м., с ширина 25 метра и дължина 50 метра, намираща се изцяло в югоизточната част на поземлен имот с посочения идентификатор ***, с площ на целия поземлен имот от 3 276 кв.м., намиращ се в местността „Богов слон“, в землището на село Долна Рибница, община П., трайно предназначение на територията: горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, вид на гората: широколистни, високостъблени/поляна, отдел 142, подотдел 11, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 574/27.10.2017г. на ИД на АГКК, при съседи на целия поземлен имот: имоти с пл.№ ***.;

***.; ***.; ***, както и при съседи на реално обособената част: от изток и от югоизток - поземлен имот с пл.№ ***; от юг - поземлен имот с пл. № ***.; от запад 3 поземлен имот с пл. № ***.; от север - останалата част от поземлен имот с пл. № ***.

Следователно, самият ищец е определил спорния предмет като реална част от вещ, реална част от недвижим имот, с достатъчно посочени и индивидуализиращи белези на частта, а не на вещ като кадастрална или регулационна единица. Спорната част е индивидуализирана и изрично посочена, че е част от ПИ с описани площ, съседи и местоположение, поради коте предмет на спора не е конкретно обособен недвижим имот. След приемане на допуснатите, както от първата, така и от въззивната инстанция експертизи и въпреки установеното в тях, касаещо промяната на данните, по отношение на процесния имот, от ищеца не е направено изменение на иска, нито по отношение на площта, нито по отношение промяна на предмета.

Искането /петитума/ е продължило да се поддържа за реална част от вещ /част от ПИ/, а не за вещ, в която спорната част да е включена с оглед на промяна и прилагане на последващи планове, които засягат статута на имота и съответно засягат и площта му. С оглед диспозитивното начало съдът се е произнесъл именно и само в рамките на сезирането и по начина, по който самият ищец е описал и индивидуализирал спорното право, като 1000 кв.м., които ищецът сам е посочил, че са част от ПИ, който към настоящия момент е заснет като имот с идентификатор ***, в землището на село Долна Рибница, община П.. Площта не би имала значение ако се претендираше собственост върху конкретно обособен имот, като въпрос по същество е проследяване промяната на имота по последващите планове, преценка какви са били предвижданията на имота по тях и дали тези планове са били приложени. При претендиране на реална част от вещ описанието на площта е съществена част от индивидуализиране на предмета на спора. Поради липсата на изменение на иска и предвид диспозитивното начало, съдът не може да присъдени нещо различно от това, което страна е поискала и до обема права, като част от вещ, които е поискала да й се присъдят. В петитума на иска ищецът е поискал присъждане на част от ПИ от 1000 кв.м. и в диспозитива на решението е присъдено точно това и толкова, което е поискано. След изслушване и приемане на експертизите от ищеца не е поискано изменение на иска или се на изтъкнати твърдения, че настъпила промяна на поисканата част и обособяването й в самостоятелен обект на право на собственост, спрямо което площта не били имала съществено значение за индивидуализацията на 4 вещта, ако се претендираше право на собственост по отношение на самостоятелен имот, а не на част от недвижим имот с точно посочена площ, местоположение и съседи. Ето защо не е налице неяснота по отношение на това за каква част и по отношение на кой имот съдът се е произнесъл, тъй като произнасянето е в рамките на това, което е било искането за защита на страната. Поискано е признаване на право на собственост не на ПИ, а на реална част от ПИ , която част е определена на 1000 кв.м. и описана по местоположение и съседи.

По изложеното, молбата за тълкуване на решението следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.251 и сл. ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата с вх.№ 8412/19.06.2024г. от адвокат Г. К., в качеството на пълномощник на С. М. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с. П., община П., ул.“***“ № *, в частта, с която се иска тълкуване на Решение № 207/13.04.2023г., постановено по в.гр.д.№ 20/2023г. по описа на ОС Благоевград.

Решение може да се обжалва от страните в 1- месечен срок от получаване на препис пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5