Решение № 332 от 17.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно гражданско дело № 20261800500220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 109 от 27.05.2025 г., постановено по гр. д. № 595/2023 г. по описа на Районен съд – Самоков, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е осъдена на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД сумата в размер на 276,07 лева – главница, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по регресна претенция за настъпило на 27.03.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда – 17.07.2023 г., до датата на окончателното изплащане на вземането.

Присъдени са и разноски в производството в размер на 815,00 лева.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Агенция „Пътна инфраструктура“, като във въззивната жалба по същество са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неговата необоснованост.

В жалбата се поддържа, че ищецът не е представил по делото действащи към датата на ПТП – 27.03.2022 г., и сключване на застраховката – 30.08.2021 г., Общи условия за застраховка на МПС „Каско“ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД (ОУ), доколкото представените такива били бланкетни н и са били изменяни през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и др., поради което са и неотносими, като не съдържали подпис на страните и дата. Това от своя страна водело до недоказан застрахователен риск, като решението в тази си част било немотивирано, който порок следвало да бъде отстранен чрез отмяна на 1 решението или връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че липсва протокол за ПТП, който да бъде издаден от компетентен държавен орган, както и ч е от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени вреди на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ от 28.03.2022 г. се установява, че лицето, управлявало МПС, не е уведомило КАТ – Пътна полиция, което е в нарушение на гл. Трета от ОУ – „Изплащане на обезщетение при частични повреди “, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя в срок от 3 дни от узнаването, както и компетентните органи (полиция, служба „Пожарна и аварийна безопасност“ и др.). Сочи се, че не е описан или посочен размерът на евентуалното препятствие, станало причина за настъпването на застрахователното събитие, както и местонахождението му, което наред с липсата на липсата на дата на съставяне на декларацията за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт” на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, според жалбоподателя води и до недоказаност на претенцията. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал представените с исковата молба частни документи, чието съдържание е било своевременно оспорено и които не могат да допринесат за извода на съда, че произшествието е настъпило при твърдените обстоятелства, доколкото са налице съществени противоречия между показанията на свидетеля и описаното в документите. Твърди се, че длъжностно лице не е направило снимков материал, което от своя страна възпрепятства установяването на причините за настъпване на евентуалното ПТП, а процесните снимки са изготвени от самия застраховател, който е заинтересована страна в процеса и в тази връзка се налага изводът, че ищецът не доказва твърденията си в исковата молба, въз основа на което да се реализира фактическият състав на чл. 410 КЗ. Навеждат се доводи, че ищецът не е изпълнил задължението си да извърши проверка относно обстоятелствата, при които е възникнало евентуално застрахователното събитие и настъпилите от него вреди. Поддържа се, че по делото не е установено и с каква скорост се е движел водачът, поради което не би могло да се изключи и съпричиняването на вредоносния резултат поради управление с несъобразена скорост, като се има предвид, че твърдяното произшествие е възникнало по време на зимен сезон (27.03.2022 г.).

С оглед на горното жалбоподателят с чита, че произнасянето на съда е формално, като в производството не е установена обективната истина за настъпилото евентуално ПТП. Твърди, че дори и да са настъпили описаните вреди, те не произтичат от преминаването през необозначена и необезопасена дупка, а се дължат на поведението на водача, който се е движил в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вр. с чл. 179 ЗДвП, като не е съобразил атмосферните условия, конкретните условия на видимост, състоянието на пътя и на превозното средство и др., което е причинило настъпването на ПТП.

Твърди, че описаните щети могат да се получат от удар в бордюр или попадане в отводнителна шахта, поради което се явява недоказана причинноследствената връзка между инцидента и настъпилите вреди. Освен това изтъква, че съгласно изготвеното по делото заключение на вещото лице по допуснатата САТЕ описаният от ищеца механизъм е само „възможен“, но не и категорично установен.

2

В тази връзка поддържа, че заключението на вещото лице не би могло категорично да служи за доказателство за механизма и причинно-следствената връзка. Намира за недоказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Твърди, че от изготвения опис – заключение по претенцията от 13.05.2022 г. е видно, че липсват задължителните реквизити – вписване на имената на застрахования и полагане на удостоверителен подпис като част от процедурата по одобряване и изплащане на обезщетението. Допълва и че представената застрахователна полица от 30.08.2021 г. сама по себе си не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, поради което не следва да бъде кредитирана.

Развива съображения относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като твърди още че процесното ПТП не е настъпило, а щетите са недоказани и със силно завишен размер. Заявява, че не става ясна причината за настъпване на евентуалното ПТП, както и местонахождението му. Релевира възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на водача към причиняването на вредите, който може да се е осъществил чрез действие или бездействие, изразяващо се в рисково поведение, което е подлежало на установяване по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск. При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ищец е подал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Твърди, че по делото е безспорно установено, че на стопанисвания от жалбоподателя пътен участък се е намирала дупка, при преминаването през която са нанесени щети на застрахованото МПС. Подчертава, че горното се установява и от изслушаното и прието заключение на вещото лице по изготвената САТЕ, което не е било оспорено. С оглед изложеното моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят , редовно призован, се представлява от юрк. Николов, който поддържа въззивната жалба.

Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна , редовно призована, се представлява от адв. Добролюбова, която поддържа подадения отговор и оспорва жалбата. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата 3

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата цялост.

Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, респ. такива, които не са били приобщени поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение (доколкото такова не е било релевирано), като не се установиха и основания за служебно събиране на доказателства, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства и доказателствени средства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Районен съд – Самоков, първи състав, е бил сезиран с първоначално, кумулативно, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Тази квалификация е възприета и от районния съд и не се оспорва от жалбоподателя във въззивната му жалба, като от текста на последната може да се направи извод, че и се споделя от него. Настоящият съдебен състав я намира за правилна, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, като също така следва да се отбележи, че никоя от страните не се е противопоставила срещу нея в първото по делото открито съдебно заседание, в което е изготвен доклад по делото, а възражения не са постъпили и впоследствие. Поради това няма основание за упражняване на служебните правомощия на въззивния съд по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 по т. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно 4 обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.

Съобразявайки релевираните в исковата молба твърдения, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, покриващо процесния застрахователен риск; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, да са в причинно-следствена връзка с неговото виновно (при съобразяване на оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и противоправно поведение, в случая във връзка с бездействието му, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, на което е настъпило ПТП, представляващо част от републиканската пътна мрежа; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената от Агенция „Пътна инфраструктура“ работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.