Решение № 5152 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5152 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МариА. Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от МариА. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100501109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 23.10.2023г., постановено по гр.дело № 66619/2022г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, е уважен предявеният от Г. А. Л. срещу „К.-К.

Х.Б.К.Б.“ АД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 9 355, 15 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 08.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане – 08.01.2021г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 9 355, 15 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „К.-К.

Х.Б.К.Б.“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че определеният процент на съпричиняване на вредоносния резултат от стрА. на пострадалата 1 поради допусната груба небрежност, е занижен. Сочи, че съдът не е съобразил извършените от ищцата многобройни нарушения на здравословните и безопасни условия на труд, с които тя е допринесла за настъпването на вредите. Така например не било обсъдено обстоятелството, че трудовата злополука е настъпила пред административната сграда на ПЦ Банкя /паркинг зона/, което място не е определеното за ищцата работно място, напротив мястото на злополуката е разположено извън зоните за пешеходци и придвижването им в рамките на ПЦ Банкя /доказано от св. показания на св.

В.Д./. Неправилен бил и изводът, че работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудовата злополука, тъй като според първоинстанционният съд на ищцата не били осигурени работни защитни обувки и/или тя не е носела такива по вина на работодателя. Твърди, че на територията на производствения център по време на работа служителите следва да носят предоставените им лични предпазни средства - светлоотразителна жилетка и предпазни работни обувки, каквито били осигурени на ищцата безвъзмездно от работодателя. От събраните по делото доказателства се установявало, че служителката не е ползвала предпазните защитни обувки по време на инцидента, което обстоятелство според заключението на съдебно-медицинската експертиза се намира в причинно-следствена връзка с получената рани в предната част на ходилото. Другото нарушение на ищцата е свързано с факта, че същата е говорила по мобилния си телефон, което отнемало значителна част от вниманието . В нарушение на правилата за безопасност, служителката се движила зад мотокара, но най-голямото нарушение е, че след като информирала мотокариста, че ще тръгне в посока входа на административната сграда, тя внезапно се върнала назад, говорейки по мобилния си телефон, без да предупреди мотокариста за това си движение и при подаден ход назад на мотокара настъпила трудовата злополука. С оглед изложеното е мотивирано становище, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като конкретния принос е по-висок от определения от СРС, а именно – следва да се приеме, че този принос е над 66 % до 75 %.

На следващо място, развити са подробни съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че е нарушен установеният в нормата на чл. 52 от ЗЗД принцип на 2 справедливост, като не са взети предвид характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, липсата на усложнения на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, перспективата и трайните последици, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия.

По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалвА.та му част и постановяване на друго, с което претенцията да се отхвърли изцяло.

Насрещната стрА. в производството – Г. А. Л. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване. Поддържа, че по делото не е установена причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и обстоятелството, че не е носила предпазни работни обувки, като се позовава на заключението на съдебномедицинската експертиза. Излага, че трудовата злополука е настъпила единствено по вина на водача на мотокара, като сочи, че за пешеходците на съществува забрА. да ползват мобилните си телефони при придвижването си.

Оспорват се и наведените от въззивника-ответник оплаквания относно присъдения размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалвА.та му част.

По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата Г. А. Л. срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ГПК. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост на формираните изводи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в условията на груба небрежност от стрА. на пострадалата. Поддържа, че трудовата злополука е настъпила в резултат на неправомерното поведение на водача на мотокара, който не е изпълнил задължението си да се убеди, че преди да предприеме движение назад, няма да създаде опасност или затруднения за остА.лите участници в движението, както и непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Изложени са доводи, че при определяне на базовото обезщетение 3 първоинстанционният съд неправилно е преценил характера и вида на получените телесни увреждания, като не е А.лизирал в достатьчна степен поотделно всяко едно от претърпените увреждания, както и в тяхната съвкупност. Не били обсъдени и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите, от показанията на които се установява, че и към настоящия момент при стоене по-дълго време права и при натоварване Г. Л. продължава да изпитва болки, а по време на възстановителния период от 4-5 месеца не можела да се самообслужва, променила се - стА.ла по-изнервена, приемала антидепресанти. Сочи, че лечебният и възстановителен период продължава и към настоящия момент, като ищцата все още изпитва болки и страдания и със сигурност ще изпитва негативните последици от събитието през целия си живот. В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на изводите на СРС, че от така определеното обезщетение следва да се приспадне сумата от 654, 85 лева. Твърди, че тази сума не представлява застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за процесната трудова злополука, като същата е изплатена на различно правно основание - обезщетение за временна загуба на трудоспособност за периода, през който ищцата не е имала възможност да изпълнява трудовите си задължения. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалвА.та му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния предявен размер от 18 000 лева.

Въззиваемото дружество „К.-К. Х.Б.К.Б.“ АД оспорва насрещната въззивната жалба по подробно изложени съображения. Поддържа наведените възражения за допусната груба небрежност, довела да съпричиняване на вредоносния резултат, както и доводите срещу размера на претендираното обезщетение, което не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че от определеното обезщетение следва да се приспадне получената сума по сключената застраховка, като се аргументира с изричното правило, установено в нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалвА.та от ищцата част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната стрА., намира за установено следното:

4

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 08.01.2021г. трудова злополука.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По наведените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:

Безспорно е във въззивното производство, че в периода 19.09.2018г. – 29.11.2021г. между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което Г. А. Л. е заемала длъжността „магазинер, суровини и материали“ при ответното дружество. В срока на действие на трудовия договор – на 08.11.2021г., е настъпила трудова злополука със следния механизъм: на процесната дата през време и по повод на извършвА.та работа – приемане на материали, пострадалата е бутната от мотокар, вследствие на което получава счупване на метатарзалната кост, закрито на десен крак.

ДекларирА.та злополука с вх. № 28/18.01.2021г. е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО с разпореждане № 30210/19.01.2021г. на НОИ - ТП – София град. Според посочената норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, стА.ло през време и във връзка или по повод на извършвА.та работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.

Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в представеното разпореждане на НОИ - ТП – София град /за което няма спор, че е влязло в сила/, съставено въз основа на протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 1 от 08.01.2021г. на НОИ – Териториално поделение – София-град.

Конкретният механизъм на трудовата злополука е установен въз основа на приетото в първоистанционното производство заключение на съдебнотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно, обективно и обосновано.

Същото е изготвено въз основа на представен видеофайл от охранителна 5 камера, чието съдържание не е оспорено, а вещото лице е направило извод, че този файл не е манипулиран. Съдържанието на видеофайла е подробно описано в заключението на експертизата и от същото се установява, че злополуката е настъпила във вътрешния двор на промишлена /производствена/ сграда, зад която има асфалтирано пространство. Част от това пространство е разграфено за паркинг, а другата за маневриране, като непосредствено до сградата има пешеходен тротоар. На 08.01.2021г. в тази вътрешна част на двора е бил паркиран електрокар, в който се намирал неговият водач на шофьорското място. Към електрокара се приближила ищцата и започнала да разговаря с водача на мотокара, като около 14, 57 часа същата отговорила на телефонно обаждане и започнала да води разговор в непосредствена близост до машината. След това тръгнала да се движи около електрокара, подминала задната му стрА., започнала да се отдалечава, но в този момент променила посоката си на движение и се насочила отново към изходна позиция - застА.ла непосредствено зад електрокара, като се скрила от погледа на водача. В същото време водачът на електрокара също държал мобилен телефон в ръцете си, като предприел рязко, без да се огледа, маневра движение назад, държейки в дясната си ръка волА., а в лявата мобилен телефон, при което преминал със задната лява гума през крака на Г. Л..