Решение № 90 от 15.04.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№

2019 год. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 06.03.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ

ХРИСТОВА при секретаря Десислава

Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 1 по описа за

2019 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 725/11.10.2018год. постановено по т.д. №2/2018год. по описа на ВОС, съдът е:

Осъдил

Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Георги Петков Стоянов, сумата от 15942.99 щ.д. представляваща частичен иск от общо дължимата главница в размер на 150500 щ.д., получена по Договор за паричен заем от 29.07.2003г. и сумата от 606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата неустойка от 32850 щ.д., в размер на 0.02 % на ден върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.12.2014г. до 31.12.2017г., както и сумата 2831.40лв., представляваща деловодни разноски:

Отхвърлил е иска на “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Георги Петков Стоянов, за осъждане на Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати сумата от 613.19 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата договорна лихва възлизаща на 45639.73 щ.д., в размер на 3% годишно, формира от сбора от лихвите върху всеки транш от заемната сума за периода от датата на заверяване сметката на заемополучателя по конкретния транш до датата на падежа-31.07.2013г., а имено върху сумата от 50500 щ.д. за периода от 31.07.2003г. до 31.07.2013г., върху сумата от 50000 щ.д. за периода от 13.08.2003г. до 31.07.2013г. и върху сумата от 50000 щ.д. за периода от 01.09.2003г. до 31.07.2013г., като погасен по давност и иска за сумата от 606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата мораторна лихва в размер на 61038.63 щ.д., върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.07.2013г. от 31.12.2017г., като неоснователен:

Осъдил е“Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Георги Петков Стоянов, да заплати на Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 136.21лв., представляващи деловодни разноски.

Недоволни от решението са останали страните по делото, респективно производството е образувано по въззивни жалби от: адв.И.А. като пълномощник на „Трейдмейкърс“ЕООД гр.Варна-ищец по т.д. № 2/2018год. на ВОС, срещу постановеното решение №725/11.10.2018год., в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователен частичния иск за присъждане на мораторна лихва върху дължимата главница. Счита решението в тази част за неправилно, по изложени съображения, основаващи се на разпоредбата на чл.92 ЗЗД, според която е предвидено кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, когато същата е недостатъчна да обезпечи вредите. За това счита, че искът за мораторна лихва следва да се уважи.

Срещу решението в неговите осъдителни части е постъпила въззивна жалба от адв.Н.С.-пълномощник на ответника Х.Г.И..

Счита решението за неправилно-същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Оспорва извода на съда, че възраженията на ответника за привидност на договора за заем са останали недоказани, чрез показанията на допуснатия свидетел Д.Михайлов. Излага, че съдът не е коментирал събраните по делото писмени доказателства, удостоверяващи отписване на задължението по договора за заем към края на 2013год.-годината на падежа на същия. За това счита, че показанията на свидетеля Михайлов, разглеждани с писмените доказателства, налагат извода за привидност на договора за заем.

Излага също, че през 2008год. страните са подписали споразумение, че ответникът е уредил отношенията си с дружеството и то няма никакви претенции към него, като това споразумение е останали в държане на ищцовото дружество, което се установява и от показанията на свидетелите Михайлов и Григоров. За това счита, че е налице хипотезата на чл.165 ал.1 ГПК и свидетелските показания, които сочат че ответникът И. е освободен от ангажиментите по заема са допустими. От това се прави извод, че оформените като заем правоотношения са погасени чрез опрощаването му. За това ответникът не дължи на дружеството ищец сумата от 150 000 щ. долара предявени частично, както не се дължи и присъдената неустойка, респективно решението се явява неправилно и се иска неговата отмяна.

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

С писмени отговори на процесуален представител, жалбите се оспорват като неоснователни от насрещната страна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбите се поддържат чрез процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.79