Протокол № 282 от 28.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 282 гр. Пловдив, 28.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Ив. Хр. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20225000600304 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) ИВ. Д. Д. се явява лично и с адв. А.А. – служебен защитник, назначен на ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Д.: Да се гледа делото.

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото с прочитане на частната жалба на адв. А.А. – служебен защитник на ИВ. Д. Д. - обвиняем по досъдебно производство № *********** г. на ІІ РУ на МВР С. З. срещу определение № 476 от 20.07.2022 г., постановено по ЧНД № 599/2022 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Д. за изменение на мярката му за неотклонение “задържане под стража” в по-лека такава, като неоснователно.

Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Иска 1 се неговата отмяна и вземане на по-лека мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Д., а именно „подписка“.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.

Адв. А.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

Обвиняемият Д.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото за мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата на защитника ми.

С оглед изявленията на страните, съдът, след съвещание, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Старозагорски окръжен съд като правилно и законосъобразно. Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия в по-лека, тъй като не са настъпили каквито и да е причини тя да бъде променена.

Установява се, че въпросното лице е извършило деянието при условията на опасен рецидив. Видно от свидетелството му за съдимост е разнообразна престъпната му дейност в миналото. Осъждан е многократно за престъпления по чл. 124 от НК, за сходни деяния. В един от случаите е оправдан по чл. 115 от НК като престъплението е преквалифицирано по чл. 124 от НК, какъвто е настоящият случай. По чл. 196 от НК също е многократно осъждан - за квалифицирани кражби при условията на опасен рецидив. Осъждан е за причиняване на телесни повреди по хулигански подбуди, осъждан е за хулиганство, т.е. считам, че не са налице каквито и да е основания да се променя мярката за неотклонение, тъй като очевидно наложените ефективни наказания не са изиграли своята роля и се е стигнало до настоящето наказателно производство.

2

В тази връзка моля, предвид, че ще се приключва досъдебното производство, на основание чл. 65, ал. 6 от НПК да постановите срок, в който той да не може да предяви ново искане за разглеждане на мярката му за неотклонение, тъй като е възможно да се допусне злоупотреба с правото и да не може да приключи делото в неговата досъдебна фаза своевременно, което е в крайна сметка и в негов интерес.

Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии , считаме частната жалба за основателна. Накратко ще изложа съображенията. Повечето са обективирани в жалбата.

В конкретния случай обвинението на подзащитния ми е за непредпазливо деяние и в този смисъл трябва да се направи преценка какъв е срокът за провеждане на ДП и съответната мярка за неотклонение. Да, действително според държавното обвинение той е извършил умишлено нанасяне на тежка телесна повреда, но от събраните на ДП доказателства съществено се разколебава обоснованото предположение към този момент за извършване на това деяние от негова страна. Напротив, според нас е обективно невъзможно да е извършил деянието, а именно тежката телесна повреда. С постановлението на прокуратурата ни е отказано събиране на доказателства. След първите два месеца не се извършват никакви процесуални действия, освен едно запитване от наша страна за записи от камерите и отговорът е, че те не се пазят.

Както сме посочили в жалбата, той е призован по телефона 2 месеца след деянието и доброволно се явява в съответното РПУ, където го привличат като обвиняем и му вземат най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Може би най-тежката мярка за неотклонение е наложена преди всичко заради неговото тежко съдебно минало, което представителят на обвинението много подробно посочи. В конкретния случай искаме „подписка“, защото няма постоянен адрес, на който да се изпълнява „домашен арест“. Наличието на едно заключение от страна на разследващия полицай за предаване на съд не означава, че от страна на прокуратурата ще се изготви и внесе своевременно обвинителен акт, за да започне съдебната фаза по делото. В този смисъл е и максималният срок от 8 месеца на разследването. Моля да уважите жалбата.

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

3

Обвиняемият ИВ. Д. Д.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Няма какво да добавя.

В гр. С. З., ул. З. К., № *** ще изпълнявам мярка за неотклонение „подписка“.

Съдът след съвещание

О П Р Е Д Е Л И:

Дава последна дума на обвиняемия.

Обвиняемият ИВ. Д. Д.: Моля за по-лека мярка.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А. А., служебен защитник на ИВ. Д. Д., обвиняем по досъдебно производство № ***********г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР гр. С. З., срещу протоколно определение № 476/20.07.2022 г. на Окръжен съд гр. С. З., постановено по ЧНД № 599/2022г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо неговия подзащитен. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази мярка на процесуална принуда. Поддържа тезата, че целите на чл. 57 от НПК могат да се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“, а именно „подписка“.

Обвиняемият Д. се присъединява към казаното от неговия защитник и иска мярката му за неотклонение да се измени в по-лека.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди.

Счита, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия.

4

Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си Окръжен съд гр.С. З. е приел, че първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното изменение.

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”.

При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени и веществени, заключенията на изготвените експертизи, първоинстанционният съд правилно е заключил, че не може да се направи извод, различен от първоначално направения, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият Д. е съпричастен към вмененото му престъпление по чл. 124, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 128, ал. 2 вр. чл. 29, ал.

1, б. „а“ и „б“ от НК.

Касае се за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Не е отпаднала реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление с оглед съдебното му минало. Той е осъждан петнадесет пъти, включително за престъпление по чл. 124 от НК и други, засягащи обществените отношения, свързани с личността. Последното наказание лишаване от свобода е изтърпяно на 02.04.2021 г., т.е. няколко месеца преди инкриминираното деяние.