Определение № 2607 от 17.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2607 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901454 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по молба вх. № 13618/05.08.2024г. на „Юробанк България“ АД. С молбата се иска изменение на определение № 1933 от 09.07.2024г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещната страна С. П. Б. разноски за адвокат за подаване на отговор на касационната жалба се намалят от 5 500 лева на сума под минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, евентуално на 1 026. 98 лева или на 2 862. 56 лева съответно на редакцията на наредбата към 31.07.2020г.

Според страната присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно съответно на обема и сложността на извършената дейност и на защитавания материален интерес. Сумата е по-висока от присъдените възнаграждения в първоинстанционното и въззивното производство (3 848. 09 лева и 4 000 лева). Страната се позовава на решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71).

С отговор вх. № 16589 от 02.10.2024г. С. П. Б. оспорва молбата като неоснователна. Излага, че в случая не е направено изрично възражение за 1 прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, което не може да се извежда по тълкувателен път, както и има позоваване на изгубила своето действие редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. Относно фактическата и правна сложност на делото е изложено, че по делото са предявени три иска и дължимото адвокатско възнаграждение по действащата редакция на наредбата е 7 703. 14 лева. Същевременно обемът на касационната жалба е 21 страници, а поставените въпроси са 15 на брой, с допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Имало е оплакване и за очевидна неправилност. В изготвения отговор е даден отговор на касационната жалба. В действащия ГПК са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност при подготовката и водене на делото в касационната инстанция. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител и съответно възможността да се присъждат адекватни адвокатски възнаграждения.

Подадената молба за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването.

По същество на молбата настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 09.07.2024г. по делото не е допуснато касационно обжалване на решение № 50 от 13.04.2023г. по в.гр.д.

№ 4/2023г. на Апелативен съд – Бургас по касационната жалба на „Юробанк България“ АД. С въззивното решение е било потвърдено решение № 558 от 09.06.2022г. по гр.д. № 1365/2021г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение, по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, е установено по отношение на банката, че С. П. Б. не дължи сумата от 74 938 лева поради това, че клаузата на чл. 22, ал. 1 от Договор за кредит № НL36899 от 09.05.2008г., рефинансиран с Договор за банков кредит № НL82974 от 29.05.2017г., е нищожна. Със същото решение банката е осъдена да заплати на С. П. Б., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, 2 814 лева, платена без 2 основание договорна лихва върху сумата от 74 938 лева за периода от 20.07.2020г. до 20.07.2021г., със законната лихва за забава от датата на искова молба (10.08.2021г.) до окончателното плащане.

С оглед изхода на касационното производство по реда на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на насрещната страна С. П. Б. са присъдени направените разноски – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба от 5 500 лева.

Относно тези разноски касаторът възразява, че са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК).

Направеното възражение е своевременно. За търсения размер на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, при което е подадена молбата по чл. 248 от ГПК.

По същество възражението е неоснователно.

Адвокатско възнаграждение от 5 500 лева съответства на интереса по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на С. П. Б. в касационното производство съдопроизводствени действия, без да е прекомерно.

По-конкретно материалният интерес в касационното производство е сравнително висок – общо 77 742 лева. Подадената касационна жалба от „Юробанк България“ АД е в голям обем (22 страници), при формулирани петнадесет материалноправни и процесуалноправни въпроси в подробно изложение. Въпросите са свързани с всяко едно от основанията по чл. 280, ал.

1 от ГПК, при допълнително оплакване за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Фактическата и правна сложност на спора по исковете е немалка и тя е предпоставена от сключените между страните за времето от 2008г. няколко потребителски договори и допълнения към тях, съдържащи множество клаузи, към които е приложимо правото на ЕС. По тези договори е имало частично изпълнение, но при възражение на потребителя – ищец за нищожност на отделни клаузи, обосноваващо недължимост на вече платеното. Индикация за фактическата и правна сложност на делото са събраните по него множество доказателства, включително експертизи. Съответен на касационната жалба и изложението е бил и подаденият от насрещната страна отговор, съдържащ също становище по правилността на въззивното решение. За размера на присъжданото 3 адвокатско възнаграждение в касационното производство сам по себе си не е решаващ по-ниският размер на присъдените в полза на страната възнаграждения в първоинстанционното и въззивното производство и този довод на касатора също е неоснователен.

Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както се посочи обаче, относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 13618/05.08.2024г. на „Юробанк България“ АД за изменение на определение № 1933 от 09.07.2024г. по т.д. № 1454/2023г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в частта на разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4