Решение № 235 от 07.07.2021, Апелативен съд - София

Мотиви по в.н.д. №452/2021 година на Апелативен съд гр.София Производството пред въззивния съд е проведено по реда на чл.48 и сл.вр.чл.44 ЗЕЕЗА,като е било образувано по частен протест,подаден от прокурор от Окръжна прокуратура гр. Благоевград,против решение №69/14.04.2021 година на Окръжен съд гр.Благоевград,постановено по н.ч.д.772/2020 година по описа на съда.

С атакуваното решение състав на съда е отказал изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр.Мадрид,Кралство Испания с искане за предаване на българския гражданин А. Л. Т.,роден на *** година в гр.***,осъждан,с ЕГН ********** на компетентните съдебни власти в Кралство Испания за провеждане на наказателно преследване срещу него по досъдебно производство №2/2019 година.

С решението си съдът е отменил изпълняваната против А. Л. Т. мярка за неотклонение „парична гаранция“.

В подадения незаконосъобразно. частен протест се сочи,че атакуваното съдебно решение е

Възраженията са развити в няколко насоки:

Сочи,че необосновано първият съд е приел да са налице условията на чл.39 ал.2 ЗЕЕЗА спрямо исканото за предаване лице А. Л. Т..Оспорва обосноваността на доводите на първия съд в тази насока,като твърди,че не е налице визираната хипотеза на Закона.В мотивите към подадения протест е посочено,че действително спрямо исканото за предаване лице А.Т. е налице влязло в сила-на 09.10.2019 година определение ,постановено от Специализиран наказателен съд по нохд№1630/2019 година по описа на съда,с което Т. е признат за виновен в това,че от неустановена дата от началото на 2016 година до 21.08.2017 година на територията на Република България и Кралство Испания ,участвал в организирана престъпна група/ОПГ/ по смисъла на чл.93,т.20 НК, структурирано трайно сдружение на три лица с участие и на Д. М. В. и К. Г. Н. ,с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина /в Република България и Кралство Испания/ престъпления по чл.244 ал.1 и ал.2 НК-прокарване в обръщение и държане на подправени парични знаци,за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години,като групата е създадена с користна цел-да извлича противозаконно облаги от прокараните в обръщение подправени парични знаципрестъпление по чл.321 ал.3,пр.2,т.2 вр. ал.2 НК,за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години,а на основание чл.66 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 4/четири/ години.

В мотивите на частния протест се твърди,че получената за изпълнение ЕЗА е издадена на 16.10.2020 година на основание съдебно решение за издирване и арест от 23.04.2019 година,постановено по досъдебно производство 2/2019 година-за провеждане на наказателно преследване.Сторен е сравнителен анализ между описаните фактически обстоятелства в цитирания съдебен акт на българския съд и описанието на обстоятелствата,при които се твърди престъпна деятелност на Т. в издадената ЕЗА-„….че разследването лице е участвало активно в предполагаема престъпна организация,занимаваща се с подправяне и разпространение на фалшиви пари,главно банкноти от 500 евро,продажба на продукти, получени в резултат от разпространяването на фалшиви пари и пране на получените капитали.Акцентира на отделните описани фактически обстоятелства в цитираната Европейска заповед за арест.

1

На първо място са посочени описаните обстоятелства във връзка с твърдението за придобиване на фалшивите банкноти,като се акцентира на водещата роля на Българския гражданин В.,който „….поръчва фалшивите пари в България на съдружника си и доверено лице…“Т.,отношенията на Т. с българския гражданин К. Н. и уреждането на финансовите отношения помежду им.

На второ място се акцентира на извършването на превоз и вкарване /по шосе и по въздух/ на „фалшивите пари“ в Кралство Испания и съхраняването им на „сигурно място“ до вкарването им в обръщение„….във финансовата мрежа банкнота по банкнота по системата

„капкомер“,която система се състои в покупки в търговски заведения,неразполагащи с технически средства за проверка на истинността на банкнотите.Към описание на релевантни обстоятелства в ЕЗА е посочено поведението на българския гражданин К. Н., задържан на летище в Република България при опит да отпътува за Кралство Испания,държал „…няколко фалшиви банкноти,които да предаде на шефа на организацията В.“.Акцентира се на документирани три пътувания на Н. със самолет от Република България до Валенсия /на 20.06.2017 година,на 08.07.2017 година и на 03.08.2017 година/ за среща с българския гражданин В. ,комуто да предаде неопределено количество фалшиви банкноти от 500/петстотин/ евро,като се твърди наличие в отделните случаи на 15 000 фалшиви евро,на 30 000 фалшиви евро и 30 000 фалшиви евро.

На трето място в частния протест се акцентира на престъпна деятелност,определена като „Укривателство“,доколкото се сочи,че с неистинските парични знаци са купувани стоки ,а след придобиването им стоките са продавани на„…..други членове на организацията,които знаят,че артикулите са незаконно придобити и които на свой ред ги продават на трети лица и по този начин пускат в оборот тези артикули,закупени с фалшиви банкноти“.

На четвърто място,държавното обвинение сочи в подадения частен протест,че издадената ЕЗА касае и престъпна деятелност,свързана с „пране на пари“,доколкото получени от продажба,на купени с фалшиви банкноти артикули,пари се превеждат в брой чрез „Western Union“ и „MoneyGram“ с основна цел да се заплати „….покупката на фалшиви банкноти,които вече са били разпределени в Испания,както и придобиване на нови пратки“.

Сочи се,че описаните деяния са квалифицирани от испанските съдебни власти като престъпления:

-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс,по раздела за вкарване в страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари, -престъпна организация по член 570 от Наказателния кодекс,

-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс и

-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс.

На тази основа е обобщено,че не е налице сходство между престъпната деятелност,за която Т. е осъден в Република България и фактическите обстоятелства /констатации/,описана от испанските власти.В подкрепа на този свой извод представителят на държавното обвинение сочи,че докато исканото за предаване лице А.Т. лице изтърпява присъда в Република България за участие в ОПГ,създадена с цел да върши съгласувано в страната и чужбина,в Република България и Кралство Испания,престъпления по чл.244 ал.1 и ал.2 НК-прокарване в обръщение и държане на подправени парични знаци, докато престъпната деятелност и конкретните деяния,за които се иска предаването на А.Т. на 2 съдебните власти в Кралство Испания,за да бъде наказателно преследван,включват „….довършени престъпления,част от които не обхващат осъждането му,а именно укривателство и изпиране на капитали“.

На основание чл.48 ал.1 и чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА е направено искане за отмяна на Решение №69/14.04.2021 година на Окръжен съд гр.Благоевград,постановено по ч.н.д. № 772/2020 година по описа на съда и постановяване на нов съдебен акт,с който се ДОПУСНЕ изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен следствен съд №5 към Националния съд Мадрид,Кралство Испания по отношение на българския гражданин А. Л. Т.,с установена самоличност,ЕГН ********** за провеждане на наказателно преследване.Направено е искане за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо исканото за предаване лице А. Л. Т.,до фактическото му предаване на съдебните власти в Кралство Испания.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест по основанията,изложени в него.Намира,че първият съд не е дал задълбочен и обоснован отговор на всички въпроси,които Закона поставя за решаване в това съдебно производство,като сочи,че твърдяната престъпна деятелност на исканото за предаване лице е различна от тази,за която Т. е осъден с влязъл в сила съдебен акт в Р.България.Акцентира,че периода на участие в ОПГ за Т. е различен по описание и срок в ЕЗА и в съдебния акт,влязъл в законна сила ,като излага съображения по твърденията на съдебните власти на молещата държава,че Т. се иска за предаване и провеждане на наказателно разследване за „…усложнена престъпна дейност с висока степен на обществена опасност….“.

Пред въззивния съд защитата оспорва обосноваността на подадения протест.намира,че постановеният съдебен акт е законосъобразен,като съдът се е съобразил с идентичността на фактическите обстоятелства,описани в ЕЗА с фактите,за които Т. вече е осъден в Р.България.Намира,че са налице условията на чл.39 ал.2 ЗЕЕЗА,както е приел и първият съд, доколкото се касае за „….същите деяния,за същият период от време…“ и за тези факти Т. вече е осъден.

Исканото за предаване лице А.Т. поддържа възраженията на защитата си, включително при осигурена последна дума.

Въззивният съд,като прецени доводите на страните по делото,въз основа на събраните доказателства намери,че постановеният първоинстанционен съдебен акт е незаконосъобразен.

Поради това,с Решение №235/07.07.2021 година е ОТМЕНИЛ като незаконосъобразно решение №69/14.04.2021 година на Окръжен съд гр.Благоевград,постановено по н.ч.д.772/2020 година по описа на съда и вместо това е ПРИЕЛ за изпълнение Европейска заповед за арест ,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр. Мадрид,Кралство Испания и е ПРЕДАЛ българския гражданин А. Л.

Т. ,роден на *** година в гр. ***,осъждан,ЕГН ********** на компетентните съдебни власти в Кралство Испания за провеждане на наказателно преследване срещу него по досъдебно производство №2/2019 година за престъпления:

-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс на Кралство Испания,по раздела за вкарване в страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари, -укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс на Кралство Испания и -изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.

3

С решението си съдът е ОТКАЗАЛ изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр.Мадрид ,Кралство Испания в частта,в която се иска предаване на българския гражданин А. Л. Т.,с установена самоличност,ЕГН ********** за провеждане на наказателно преследване срещу него за участие в престъпна организация по член 570 В18 от Наказателния кодекс на Кралство Испания.

Взета е мярка за неотклонение „Задържане под стража“,на основание чл.48 ал.2 вр.чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА,на българския гражданин А. Л. Т.,ЕГН ********** до фактическото му предаване на компетентните съдебни власти в Кралство Испания,като е постановено след задържане А. Л. Т.,ЕГН ********** да се преведе в Затвора гр.***.

За да постанови решението си въззивният съд,на първо място дефинира предмета на правния спор в настоящото съдебно производство,като поставя на разглеждане няколко отделни групи въпроси,свързани със законосъобразността и обосноваността на издадената в Кралство Испания ЕЗА,наличието на абсолютни и/или факултативни основания за отказ да се изпълни издадената ЕЗА и основанията,при които от страна на първоинстанционния съд е отказано изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 16.10.2020 година от съдия в Централен Следствен съд №5 към Националния съд гр.Мадрид ,Кралство Испания.

Стореният анализ на издадената ЕЗА от страна на въззивния съд сочи,че задържането и предаването на българския гражданин А. Л. Т. е поискано с цел провеждане на наказателно разследване срещу него за деяния,квалифицирани от испанските съдебни власти като престъпления:

-фалшифициране на пари по член 386 от Наказателния кодекс,по раздела за вкарване в страната,разпространение и пускане в обръщение на фалшиви пари, -престъпна организация по член 570 от Наказателния кодекс,

-укривателство по чл.298 от Наказателния кодекс и

-изпиране на капитали по чл.301 от Наказателния кодекс.

Внимателният анализ на фактическите и правни основания,поставени в издадената ЕЗА от съдебните власти на Кралство Испания е от изключително значение за правилното решаване на наказателно-правния спор.