Определение № 2525 от 02.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2525 гр. София, 02.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20231110210917 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.

Съдът е сезиран с молба от жалбоподателя Г. Д. М. с искане за изменение на решение №198/12.01.2024г. постановено по нахд №10917/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 130 състав в частта относно разноските и присъждане на разноски на процесуалния представител на жалбопдателя по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК административнонаказващия орган - СДВР не е депозирал отговор на молбата .

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът счита следното:

С ъ гл а с н о чл. 63д ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби, касаещи допълването или изменението на съдебен акт в частта относно разноските. Такива няма и в АПК, към който препраща чл. 63д ал. 1 ЗАНН. Поради това и на основание чл. 144 АПК, за процесния случай са приложими разпоредбите на ГПК.

Съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съобразявайки горното, настоящият състав счита, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за касационно обжалване на същото, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

1

Молбата на упълномощения представител на жалбоподателя М. е депозирана в срок и е допустима по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Разгледана по същество- молбата е основателна.

С решение №198/12.01.2024г. постановено по нахд №10917/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 130 състав, съдът е изменил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от СДВР на Г. Д. М., като вместо глоба в размер на 100 лева, наложена на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е определил глоба в размер на 50,00 лева, като не е присъдил разноски на страните.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка и по силата на препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следователно, на жалбоподателя се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата.

В настоящият случай се претендират единствено разноски за адвокатско възнаграждение.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, в производството по нахд №10917/2023г. на СРС,НО, 130 състав жалбоподателят е бил представляван от адвокат, като същия е предоставил безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Следователно с оглед изхода на делото пред първоинстанционният съд и частичното уважане на жалбата, на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Д. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, размерът на което се определя по преценка съда.

Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 18 ал.2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като следва да съобрази разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 , както и решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС /задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а именно:

Съгласно решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС съдът е извел задължение на националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка 2 разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред, както и че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС,

С оглед изложените съображения, съдебния състав намира, че в конкретния случай следва да се присъди възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 198/12.01.2024г. постановено по нахд №10917/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 130 състав, в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ да заплати на адв.

Д. Г. М. от АК –Сливен с личен № ........... и адрес: ......................... адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от връчването му на страните пред Административен Съд – София-град

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3