Определение № 17591 от 23.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17591 гр. С., 23.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110105927 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. М., ул. (АДРЕС), против „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, ап. 7 представлявано от управителя И. П. П..

В исковата молба се твърди, че ответното дружество е предоставило паричен заем на ищцата, за обезпечението на който е бил сключен договор за продажба на наследството на ищцата заемополучател, оставено от починалия баща. Навеждат се твърдения, че сключеният договор за наследство е бил изцяло привиден, но въпреки това ответното дружество се е разпоредило с имоти, които са били част от наследствената маса на ищцата.

Във връзка с изложените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен договор за продажба на наследство от 16.03.2018 г., рег.№ 3191, том 1, № 177 на нотариус С. Т., сключен между С. И. Ц., ЕГН ********** и „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П., поради привидност (абсолютна симулация), а при условията на евентуалност, в случай, че привидност не бъде установена, да прогласи нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави.

Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, е счел, че в производството следва да бъде конституиран задължителен другар на ответника, че се касае за искова претенция за недвижими имоти, които следва да бъдат индивидуализирани в исковата молба, като същата подлежи на вписване в Агенция по вписванията.

С оглед на констатираните нередовности съдът е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ГПК е разпоредил същата да бъде оставена без движение. На ищцата са дадени указания за отстраняване на нередовностите.

В дадения от съда срок е постъпила уточнителна молба за изпълнение на дадените указания. Предявена е и нова искова молба от С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. М., ул. (АДРЕС), чрез адвокат К. М., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул.

(АДРЕС), против „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, ап. 7 представлявано от управителя И. П. П., и Д. М. К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, 1 ал. 1 и чл. 128 от ГПК, както и че на основание чл. 228, ал. 3 ГПК в производството по делото следва да бъде конституиран нов ответник - Д. М. К., ЕГН **********, наред с първоначалния ответник - „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, и е разпоредил препис от подадените от ищеца молби да се изпратят на двамата ответници и да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответниците срок по делото са постъпили отговори на исковата молба от всеки от ответниците, с които се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

По отношение на заявените искови претенции и с оглед горното, съдът, като приема, че исковите претенции са допустими, като заявени от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че в началото на 2018 г. със сестра си - Д. И. Ц., са имали финансови проблеми, поради което чрез свой познат са се свързали с управителя на ответното дружество - И. П. П., за предоставяне на паричен заем. Същият се е съгласил да им предостави такъв в размер на по 3000 лева за всяка от тях, като е поискал ищцата и сестра да прехвърлят в полза на дружеството му имущество като обезпечение на заема. Твърди се, че ищцата и сестра са обяснили на И. П., че притежават по наследство от баща им И. В. П. по 1/3 идеални части от двуетажна жилищна сграда и по 1/6 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, находящи се в с. М., ул. (АДРЕС), по 1/6 идеални части от друг поземлен имот, също находящ се в с. М. и идеални части от ниви, находящи се в землището на с. М..

Ищцата твърди, че са предложили на И. П. да ипотекират в полза на дружеството някаква част от имотите, като обезпечение на заема, но той е поискал прехвърляне на наследството. От ищцовата страна са били направени възражения за многократно повисоката стойност на наследството в сравнение с търсения заем, в отговор на което са получили уверения, че страните ще сключат фиктивен договор за продажба на наследство и след връщането на заема ответникът ще прехвърли наследството обратно, отново с договор за продажба на наследство.

Ищцата и сестра са имали спешна нужда от парични средства, поради което са се съгласили с изложените условия. На 16.03.2018 г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за продажба на наследство с рег.№ 3191, том 1, № 177 на нотариус С. Т., в който е било записано, че продава на „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя И. П., наследството оставено от баща И. В. П., ЕГН **********, бивш жител на с. М., починал на 07.11.2017 г., съгласно акт за смърт № 0040/07.11.2017 г., за сумата от 3000 лева. След заверката на договорите, ищцата е подписала нотариално заверена декларация, в която се съдържа изявление, че ищцата е собственик на двуетажна жилищна сграда и поземлен имот, находящи се в с. М., ул. (АДРЕС).

Ищцата твърди, че в момента на подписване на договорите И. П. е предоставил на нея и сестра уговорения заем в размер на по 3000 лева, като се договорили, че всяка от тях ще го връща на 15 вноски от по 400 лева, като след връщането на пълните суми ще сключат нови договори, с които ответното дружество да продаде обратно наследството за същата сума, като са щели да запишат, че са му я изплатили изцяло. За посочените обстоятелства са били подписани разписки с по един екземпляр за всяка страна.

Ищцата сочи, че до края на месец юни 2019 г. заемите са били изцяло изплатени и са 2 поискали от И. П. да прехвърли обратно наследството, но той не го е сторил, като не е отговарял на обажданията на ищцата. Ищцата и сестра са направили опити да се видят с управителя на ответното дружество и да го убедят да им върне имотите съгласно уговорката им, като на проведените срещи той обявявал различни суми, многократно надвишаващи предоставения им заем, срещу които би им прехвърлил обратно имотите, след което отново спрял да отговаря на обажданията им.

Междувременно ищцата е разбрала, че ответното дружество е образувало дело за делба на имотите срещу майка

- гр.д.№ 56623/2019 г. по описа на СРС, 81-ви състав, и е прехвърлил имотите на трето лице - вторият ответник Д. М. К..

Поради горното ищцата счита, че има правен интерес да поиска от съда прогласяването на нищожността на договора за продажба на наследство, като се позовава на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД. Сочи, че страните изначално не са имали намерение да бъдат обвързани от договора, а са го сключили с цел да създадат привидни правни последици, поради което е налице абсолютна симулация.

Ищцата посочва, че в случая не е съставено обратно писмо, доказващо директно симулативността на привидната сделка, но са съставени непълни обратни документи, които съдържат изявления на страна по сделката относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно, поради което е налице основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията да бъде доказана (чл. 165, ал. 2 ТПК).

Ищцата още навежда твърдения за нищожност поради накърняване на добрите нрави, като излага съображенията, че съгласно сключения договор ищцата продава цялото си наследство, останало от покойния баща за сумата от 3000 лева, а пазарната стойност на имотите, включени в него и подробно описани във втората искова молба, надвишава десетки пъти посочената продажна цена. Счита, че престациите са значително и явно нееквивалентни, което обуславя нищожността на договора.

С оглед гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за продажба на наследство от 16.03.2018 г., рег.№ 3191, том 1, № 177 на нотариус С. Т., в който е записано, че С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. М., ул.

(АДРЕС), продава на „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя И. П., наследството, оставено от баща - И. В. П., ЕГН **********, бивш жител на с. М., починал на 07.11.2017 г., съгласно акт за смърт № 0040/07.11.2017 г., за сумата от 3000 лева, поради привидност (абсолютна симулация).

При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че не са налице основанията за нищожност поради привидност, моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за продажба на наследство от 16.03.2018 г., рег.№ 3191, том 1, № 177 на нотариус С. Т., в който е записано, че С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. М., ул. (АДРЕС), продава на „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя И. П., наследството, оставено от баща - И. В. П., ЕГН **********, бивш жител на с. М., починал на 07.11.2017 г., съгласно акт за смърт № 0040/07.11.2017 г., за сумата от 3000 лева, поради накърняване на добрите нрави.

Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.

В постъпилия от ответника „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД отговор на исковата молба се оспорва допустимостта на иска, като се твърди, че изложеното в исковата молба не кореспондира с основанието, на което се претендира нищожността. Навежда твърдения, че по този начин ищцата се опитва да заобиколи установената от закона недопустимост на свидетелските показания по смисъла на чл.164 ГПК.

Ответното дружество оспорва изцяло верността на всички изложени в исковата молба твърдения.

Оспорва се истинността на представената от ищцовата страна разписка за получаване 3 на сумата от 3000 лв., издадена от С. И. Ц., относно нейното съдържание и дата, място на издаване. Отправено е искане за откриване на производство по оспорване истинността на писмен документ – разписка.

Ответникът излага твърдения, че в началото на месец март на 2018г. С. С. А. от гр. С., представя на управителя на дружеството информация, че ищцата и нейната сестра искат и предлагат за продажба недвижими имоти, находящи се в с. М., Софийска община.

Дружеството “Фип Инвест“ ЕООД по занятие осъществява дейност по покупко-продажба и управление на недвижими имоти.

Била е проведена среща, на която ищцата и сестра са заявили, че търсят заемни средства, както и че продават свое имущество, а И. П. им е посочил, че “Фип Инвест“ ЕООД не се занимава с даване на заемни средства, а само с покупко-продажба и управление на недвижим имоти.

Твърди се, че ищцата и сестра са предложили на дружеството да му продадат наследството, което двете сестри са получили от баща им, като наследствените има права били по 1/3/една трета/ идеална част от наследството, а другата една трета се припаднала на майка им. П. е задал въпроси на сестрите за това дали знаят какво е съдържанието на наследството оставено от баща им. Те заявили, че знаят за два етажа от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. М., С. област, Столична община, район “Н. И.“, ул. “(АДРЕС), построена в урегулиран поземлен имот, върху който наследствените права на баща им били идеални части, и е в съсобственост с техни братовчеди и съседи по имот, както и че знаят за наследствени права на баща им върху възстановени в собственост на наследниците на наследодатели на баща им 5¬6 ниви, които се намирали в землищата на с. М., Н. И. и Филиповци, но не знаели какво представляват тези земеделски имоти, и какви са характеристиките им, а само че има много наследници и правото на собственост на баща им е малко по размер.