Решение № 16223 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16223 гр. С., 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110100626 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „.....” ЕАД срещу Ю. Д. Д., като наследник на починалия Д. Й. Д., и К. С. Д., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва:

1441,03 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.

05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, 332,81 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 06.12.2023 г., 23,77 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 6,61 лв. – мораторна лихва за периода от 15.06.2021 г. – 06.12.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

- Ю. Д. Д. ½ - сумата от 720,51 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 166,41 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г.

– 06.12.2023 г., сумата от 11,89 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата от 3,31 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 01.02.2021 г. – 06.12.2023 г.;

- К. С. Д. ½ - сумата от 720,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 166,40 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г.

– 06.12.2023 г., сумата от 11,88 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и 1 сумата от 3,30 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 01.02.2021 г. – 06.12.2023 г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж.к. ..., аб. № .., инсталация № ... за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците като собственици на топлоснабдения имот, имат качеството на потребител на услугите на ищеца съобразно наследствените квоти, а именно по 1/2. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.

Ответницата К. С. Д. не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът Ю. Д. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител адв. С., с който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е бил клиент на ищеца за ТЕ през исковия период, съответно не е потребител на ТЕ за исковия период, както не е бил неговият наследодател – Д. Й. Д., доколкото липсва молба-декларация, в която да е заявено, че желае да му бъде открита партида на адреса. Поддържа ответникът да не е бил собственик на имота за исковия период. Оспорва за процесния период да е имало сключен договор за топлинно счетоводство, редовно проведено общо събрание на етажната собственост, по решение на което да е избран топлинен счетоводител. Сочи, че не са налични доказателства за публикуването на ОУ на ищеца от 2016 г., поради което счита, че същите не са породили правни последици. Не се установява през исковия период до процесния имот да е реално доставена топлинна енергия в претендирания размер. Излага доводи за недължимост на процесните суми, поради погасяването им по давност. Оспорва на ищеца да се дължи сумата за дялово разпределение. Поддържа лихви да не се дължат изобщо, тъй като чл. 32 и чл. 33 от ОУ са неравноправни. Наред с горното заявява, че липсват доказателства редовно посещение и отчитане на евентуално изразходваната топлина енергия. При горните съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „.....” ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификациячл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, 2 правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция като писмени доказателства е представен - договор за продажба държавен недвижим имот от 19.01.1988 г., от който се установява, че Й. Д. Й. и Ц. Й. Й. придобиват собствеността върху апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. Н. II част, в бл. ..... От приетите по делото три удостоверения за наследници е видно, че наследници на починалите Й. Д.

Й. и Ц. Й. Й. са Д. Й. Д. (починал на 05.12.2022 г.), който от своя страна е наследен от своя син ответника Ю. Д. Д. и С. Й. Д. (починал на 16.06.2012 г.) – наследен от своята дъщеря ответницата К. С. Д..

По делото е представена и искова молба от 26.11.2012 г., с която К. Д. предявява иск за делба срещу Д. Й. Д. на апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. Н. II част, в бл. ...., по която е образувано гр. д. № 55891/2012 г. по описа на СРС. С влязло в сила на 22.05.2015 г. решение № II-63-68/23.07.2014 г., постановено по гр.д. № 55891/2012 г. съдът е поставил в дял на съделителя Д. Й. Д. на апартамент № 8, находящ се в гр. С., 3 ж.к. Н. II част, в бл. ...., при условие, че в шестмесечен срок от датата на влизане в сила Д. Д. заплати на К. Д. сумата 18875 лв. за уравнение на дяловете. По делото, въпреки предоставената, не са ангажирани доказателства от страните горното решение за възлагане да не е породило правните си последици, поради неизплащане на уравнението, съответно имотът да е изнесен на публична продан, съгласно чл. 349, ал.

6 ГПК. Ето защо с оглед доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав приема, че собственик на процесния имот е единствено наследодателят на ответника Ю. Д. - Д. Й. Д., починал преди предявяване на иска. Ищецът не е ангажирал други доказателства, от които да се установява, че ответницата К. С. Д. е собственик на процесния имот при твърдяната квота в съсобствеността – 1/2, поради което съдът приема, че през процесния период последната не е била нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот, съответно не е потребител на топлинна енергия, доколкото не се установява и да е ползвала имота на друго основание и да е сключила с ищеца договор за доставка на топлинна енергия, поради което и исковете за заплащане цената на топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение по отношение на К. Д. са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Страните по делото не са формирали спор, а и от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № .., съобщения към фактури и неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период е била топлоснабдена. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „.....“ ООД.