Решение № 188 от 26.05.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221800500029 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 152531 от 27.06.2019 г., постановено по гр.д. № 61124/2018 г. на Софийски районен съд, Софийски районен съд е осъден на основание чл. 2б, ал. 1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, да заплати на „И. Т.” АД сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатена законна лихва вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 57694/2010 г. на СРС, като е отхвърлен иска за сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 7370,59 лв. С решението е отхвърлен предявения от „И. Т.” АД срещу Софийски градски съд иск със същото правно основание за заплащане на сумата 4011,22 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатена законна лихва, вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на т.д. № 2985/2014 г. по описа на СГС, както и предявения от „И. Т.” АД срещу Софийски апелативен съд за заплащане на сумата 2961,45 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се изплатена законна лихва вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на т.д. № 2191/2015 г. по описа на САС.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „И. Т.” АД във всичките му отхвърлителни части. В жалбата се излагат пространни възражения срещу изводите на районния съд, обусловили приетата частична основателност само на иска срещу 1

Софийски районен съд и респ. извода за неоснователност на предявените искове срещу останалите ответници. Сочи се в жалбата, че съдът не се е съобразил с констатациите на Инспектората на ВСС в административната фаза на делото относно наличието на правопораждащите факти на спорното право, а ги е пререшил. Поддържа се, че съдът не е съобразил посочените в исковата молба и релевантни за спора факти относно конкретните закъснения на отделните съдебни инстанции при разглеждане на делото. Сочи се, че сложността на делото, както и натовареността на съда и съдебните ваканции не оправдават прекомерната продължителност на производството. Излага се довод, че изходът на делото, във връзка с което е нарушено правото на разглеждане в разумен срок, не е условие пострадалото лице да се ползва от правото по чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, поради което неправилно съдът се е позовал на обстоятелството, че ищецът е бил загубилата страна в спора, „неоснователно поддържан от нея”. Сочи се в тази връзка, че ищецът може да има качеството на потърпевша страна /жертва/ единствено при осъдително решение срещу него, а в обратната хипотеза не би могло да има засягане на имуществената му сфера в резултат на късното произнасяне по иска. Поддържа се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявените искове по чл. 2б от ЗОДОВ. Забавянето на съда като обективен факт било установено от доказателствата по делото, както и от констативния протокол на ИВСС, като в резултат на това забавяне ищецът бил принуден да заплати допълнително обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което не би се наложило при разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Вредата се изразявала именно в това намаляване на имуществото на ищеца, а причинно-следствената връзка между незаконосъобразното забавяне на делото и вредата била пряка и непосредствена. В тази връзка се излага довод за неправилно смесване на отговорността на държавата със задължението на ищеца за заплащане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Според жалбоподателя, правопораждащият отговорността на държавата факт е реализираното от правораздавателните органи закъснение, и той е различен от правопораждащия отговорността на ищеца факт по спорното дело за заплащане на допълнително възнаграждение по договора за строителство. Поддържа се и довод за неправилно приложение от съда на критерия „залог на делото” при определянето на размера на обезщетението. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло предявените срещу всички ответници искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

С писмените си отговори ответниците по въззивната жалба Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд оспорват същата.

Срещу решението е подадена и въззивна жалба от ответника Софийски районен съд в частта му, с която този ответник е осъден да заплати на ищеца сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди за нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 57694/2010 г. на СРС в разумен срок. В жалбата се излага оплакване, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното от ответника СРС възражение за липса на причинно-следствена връзка между 2 продължителността на производството и претендираните от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатената от него мораторна лихва. Поддържа се в тази връзка, че решение на страната е дали да заплати едно свое парично задължение, независимо дали то е предмет на съдебно производство или не. Сочи се, че ищецът е имал възможност да заплати своевременно своето парично задължение, т.е. да предотврати възникването на акцесорното задължение за заплащане на мораторна лихва. Излага се и довод, че присъденото обезщетение е в завишен размер, който не е съобразен с различията в претенциите на ищеца в административното и в съдебното производство.

Ответникът по въззивната жалба на СРС не е представил писмен отговор.

Пред въззивния съд жалбоподателят „И. Т.” АД, чрез пълномощника си адв.

Тодорова-Черноколева, поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на СРС.

Жалбоподателят Софийски районен съд в писмена молба пред съда поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на „И. Т.” АД.

Ответникът по жалба Софийски градски съд, чрез пълномощника си съдебен помощник Рулинска, оспорва жалбата на „И. Т.” АД.

Контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура, чрез прокурор Дерменджиев, оспорва двете въззивни жалби и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 61124/2018 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на „И. Т.” АД, гр. София, с която са предявени искове с правно основание чл.

2б от ЗОДОВ /след допуснато увеличение на размера на исковете/, както следва:

1. Срещу Софийски районен съд – за заплащане на сумата 7 370,59 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д. № 57694/2010 г. на СРС в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

2. Срещу Софийски градски съд - за заплащане на сумата 4011,22 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на т.д. № 2985/2014 г. на СГС в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

3. Срещу Софийски апелативен съд - за заплащане на сумата 2961,45 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на т.д. № 2192/2015 г. на САС в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;.

В исковата молба се твърди, че ищецът „И. Т.” АД е бил страна по гражданско дело с ищеца „Е.” ЕООД, образувано пред Софийски районен съд през 2010 г. и окончателно приключило с определение от 27.09.2017 г. на ВКС. С решението по делото ищецът бил осъден на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 163 от ЗУТ да заплати на ищеца сумата 73 500 лв. главница, ведно със законната лихва, която лихва за периода от 3

20.10.2010 г. до 05.11.2017 г. възлиза на сумата 52 897 лв. Твърди се, че целият съдебен процес по делото и неговото администриране се проточило във времето без основателна причина, което довело до натрупването и заплащането от ищцовото дружество на огромна законна лихва в размер на 5 897 лв. Ищецът сочи, че липсва фактическа и правна сложност на делото и същото е забавено поради неефективното водене на процеса, закъснелите действия на съда по докладване на делото и подготовката му, множеството проведени заседания, в които били допускани закъснели и не необходими доказателствени искания, липса на вещи лица, едностранно толериране на ищеца, късно постановяване на решенията и късно изпращане на делото на по-горестоящия съд. Според ищеца, производството пред всички инстанции можело да приключи в рамките на 3 или 4 години, а на отнелите почти двойно повече години. Твърди, че в срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ ищецът подал заявление пред ИВСС, като в проведената процедура по глава трета „а” от ЗСВ било констатирано нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, във връзка с което на основание чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ на ищеца било предложено споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв., с което той не се съгласил.

Ищецът сочи, че в производството по гр.д. № 57694/2010 г. на Софийски районен съд, продължило 3 години, 5 месеца и 10 дни, поради неоправдани отлагания на съдебните заседания е забавено с 316 дни, което е довело да начисляване на допълнителна законна лихва за тези дни, възлизаща на исковата сума от 7370,59 лв. В производството по т.д. № 2985/2014 г. на СГС, продължило 1 година и 12 дни, е налице забава от 75 дни от образуването до насрочването на делото и 97 дни в постановяването на решението. В производството по т.д. № 2192/2915 г. на САС, продължило 1 година, 6 месеца и 8 дни, е налице забава от 71 дни от образуването до насрочването на делото и 89 дни поради предоставената от съда два пъти възможност на жалбоподателя да уточни жалбата си, което е довело да заплащане на допълнителни лихви от ищеца за периода от 19.01.2016 г. до 19.04.2016 г.

Ищецът твърди, че в резултат на проточилото се незаконосъобразно дълго във времето дело ищецът трябвало да заплати на „Е.” ЕООД допълнително обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което иначе щяло да бъде спестено. Сочи се, че като пряка и непосредствена последица от установеното забавено правосъдие ищецът е претърпял вреди в размер 15 998,88 лв., представляваща общ размер на законната лихва върху сумата от 83 779,17 лв., която е бил осъден да заплати на ищеца по решението на САС за всеки от посочените от него периоди на забава в разглеждането на делото в съответните съдебни инстанции.

С писмените си отговори ответниците Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд оспорват исковете. Всички ответници излагат възражение, че не е налице неоправдано продължително производство извън разумния срок в съответната съдебна инстанция предвид фактическата и правна сложност на делото, необходимостта от събиране на голям обем доказателствен материал, процесуалното поведение на страните и др. обстоятелства. Ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд навеждат и 4 възражение за липса на причинна връзка между претендираните от ищеца имуществени вреди, съизмеряващи се с обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл. 86 , ал.

1 от ЗЗД върху главницата, за която ищецът е бил осъден, с продължителността на съдебното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 57694/2010 г. на СРС е образувано /след изпращането му по подсъдност от СГС/ по искова молба на „Е.” ООД, с която срещу „И. Т.” АД е предявен иск за заплащане на сумата 25 000 лв., предявен като частичен от сумата 244 787 лв., представляваща общ размер на главница, лихви за забава до предявяване на иска, неустойки и вреди, дължими поради неизпълнение на задълженията на ответното дружество по сключен с ищеца договор за проектиране и строителство. След допуснато увеличение на размера на исковете на основание чл. 118 от ГПК делото е прекратено и изпратено по подсъдност на родово компетентния Софийски градски съд, пред който е образувано т.д. № 2985/1014 г. На 18.03.2015 г. е постановено решение по делото, с което „И. Т.” АД е осъдено да заплати на „Е.” ООД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 4 970,83 лв. – лихви за забава, изтекли върху задължения за плащане на аванси по договор за проектиране и строителство от 16.06.2006 г. за периода от 19.06.2008 г. до 24.09.2008 г., като е отхвърлен иска разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 15 250 лв. за лихви за забава, изтекли за периода от 16.06.2008 г. до 19.10.2020 г.; отхвърлени са изцяло предявените от „Е.” ООД срещу „И. Т.” АД искове за заплащане на сумата 73 500 лв. – възнаграждение, дължимо по договора за проектиране и строителство, и за сумата 11 000 лв. – неустойка по договора в периода от 31.07.2008 г. до 30.07.2010 г., и за сумата 250 лв. – обезщетение за вреди, настъпили поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора. По жалба на ищеца е образувано т.д. № 2192/2015 г. на САС, по което е постановено решение от 17.08.2016 г., с което е отменено първоинстанционното решение на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Е.” ООД срещу „И. Т.” АД искове за заплащане на сумата 73 500 лв. – възнаграждение по договор за проектиране и строителство от 16.06.2008 г., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 4 970,83 лв. до 15 250 лв., и вместо това е постановено друго, с което „И. Т.” АД е осъдено да заплати на „Е.” ООД сумата 73 500 лв., част от възнаграждение по договор за проектиране и строителство от 16.06.2008 г. за извършени СМР, ведно със законната лихва от 20.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 10 279,17 лв., представляваща разлика от претендирания размер от 15 250 лв. до уважения размер от 4 970,83 лв., като решението е оставено в сила в останалата му част. По касационна жалба на ответника „И. Т.” АД срещу горепосоченото решение е образувано т.д. № 2549/2016 г. на ВКС, по което е постановено определение от 27.09.2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението на САС.