Решение № 16061 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16061 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря *** **. **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251110123913 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „*******“ АД да заплати на Я. А. Г. сумата от 2045.17 евро (4000.00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от Я. Г. в качеството му на пострадал пътник при ПТП, настъпило на 30.05.2024г. на автомагистрала „****“, км 45, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „**“ с рег. № СТ **** РТ, чиято гражданска отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със „*******“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 30.05.2024г. в качеството си на пътник на предна дясна седалка в управлявания от **** Г.а лек автомобил „**“ с рег. № СВ *** КХ претърпял ПТП, при което последният, движейки се в дясната лента на автомагистрала „****“ бил ударен при 45 км от лек автомобил „**“ с рег. № СТ **** РТ, чийто водач М. *** изгубил контрол над управлявания от него и движещ се в лявата лента за движение автомобил и ударил отстрани лек автомобил „**“, при което и двете МПС се завъртели и се ударили в мантинелата.

Ищецът изяснява, че първоначално нямал оплаквания, но известно време след инцидента започнал да усеща подуване и болка в четвърти пръст на лявата си ръка, както и в кръста, поради което отишъл на преглед в *** „***“, където било установено, че има счупване на четвърти пръст на лявата ръка, поради което било назначено поставянето на ортеза за период от четири седмици. С оглед на това и поддържайки, че възстановителният период от посоченото травматично увреждане продължил около два месеца, през които изпитвал затруднения дори при най- елементарните си ежедневни дейности, отправил до ответника като застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач писмена покана да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, което ответното дружество отказало да стори. При тези съображения претендира процесното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на вредоносното събитие, както и разноските за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, оспорвайки механизма 1 на ПТП и в тази връзка- доказателствената стойност на представения с исковата молба протокол за ПТП. Поддържа, че водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована в „*******“ АД, не е отговорен за настъпване на ПТП, тъй като произшествието настъпило по независещи от него обстоятелства, които не бил могъл и не бил длъжен да предвидиавтомобилът му изгубил устойчивост поради воден филм на пътното платно, довел до аквапланинг. В условията на евентуалност- в случай че се установи, че причина за ПТП е поведението на водача на лек автомобил „БМВ“, релевира възражение за съпричиняване на вредоносните последици от пострадалия. Оспорва да е налице причинна връзка между ПТП и твърдените от ищеца вреди, а в условията на евентуалност спрямо така изложените доводи оспорва претенцията и по размер, считайки я за силно завишена. Като самостоятелно основание за неоснователност на иска за обезщетение за забава сочи обстоятелството, че ищецът не бил представил на ответното дружество всички документи, необходими за определяне на обезщетението, изискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което и последният не бил допуснал неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението си. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат пълно и главно установени от ищеца.

Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „**“ с рег. № СТ **** РТ е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че процесният пътен инцидент е настъпил на сочените от ищеца време и място. Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че наличието на действащ към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „**“ с рег. № СТ **** РТ се установява и въз основа на представената от името на ответника в първото по делото открито съдебно заседание застрахователна полица № BG/02/124001183177.

Съгласно съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол, вкл. съставената от тях схема на ПТП, процесното произшествие настъпило на 30.05.2024г., на автомагистрала „****“, км 46, като лек автомобил „**“ с рег. № СВ *** КХ се движил в 2 дясната лента за движение, а лек автомобил „**“ с рег. № СТ **** РТ- в лявата, при което последният, изпреварвайки лек автомобил „**“ се завъртял, навлязъл в съседната лента за движение, ударил се мантинелата, а след това и в движещия се вдясно от него лек автомобил „**“.

Свидетелят М. М.- водач на лек автомобил „**“ с рег. № СТ **** РТ към момента на произшествието, потвърждава, че си спомня за ПТП, което претърпял, управлявайки този автомобил по автомагистрала „****“, км 46 в посока към гр. ***, като изяснява, че се движил в лявата лента за движение, когато на ляв завой, който самият път извършвал, колата му поднесла неконтролируемо, твърдейки, че последното било резултат от т. нар. аквапланинг. След това автомобилът се завъртял, ударил се в мантинелата вляво, а след товав автомобил вдясно от него, за който си спомня, че бил марка „***“. Изяснява, че първоначално се движел с около 140 км/час, но впоследствие- доста преди ПТП, намалил скоростта до 110- 120 км/час, тъй като видял, че има вода на пътя. Уточнява, че към момента на ПТП не валяло, но пътят бил мокър, тъй като преди това било валяло.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за правдиви, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, като освен това, изложеното от свидетеля се потвърждава от данните в съставения от двамата водачи двустранен констативен протокол за ПТП, както и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл.

202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и в което експертът е потвърдил правдоподобността от техническа гледна точка на установения в писмените и гласните доказателствени средства механизъм на ПТП.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че от така възпроизведената доказателствена съвкупност безпротиворечиво, по идентичен начин се установяват мястото и времето на настъпване на ПТП, участниците в него, разположението им един спрямо друг непосредствено преди инцидента, както и поведението на всеки от водачите при ПТПводачът на лек автомобил „**“ е управлявал автомобила си в своята лента да движениедясната, а водачът на лек автомобил „БМВ“, управлявайки МПС в лявата лента за движение, е изгубил контрол над своя автомобил, в резултат от което се е ударил в мантинелата, а впоследствие и в движещия се в съседната пътна лента автомобил, в който ищецът е бил пътник на предна дясна седалка- обстоятелство, което не е спорно между страните, а и се установява от неоспорените показания на свидетелката **** Г.а, управлявала лек автомобил „**“. С това водачът на лек автомобил „БМВ“ е станал причина за инцидента, като е действал в противоречие с правно дължимото, в частност нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

В тази връзка, тук следва да се изясни, че настъпването на т. нар. явление аквапланинг, довело до загубата на контрол върху автомобила му съобразно твърденията на свидетеля М.

М., не е от естество да освободи същия от отговорност за настъпване на ПТП, тъй като, както бе изяснено, задължение на водачите на МПС е да следват пътната обстановка, вкл. за наличие на вода на пътя, и съобразно същата да избират скоростта си на движение. В случая 3 сам водачът твърди в показанията си пред съда, че преди настъпване на инцидента било валяло, че настилката била мокра. Освен това, съгласно неоспорените и в тази им част доказателствени изводи в заключението на съдебно- автотехническата експертиза на около 50 метра преди мястото на ПТП бил разположен знак „А15- Опасност от хлъзгане“, както и допълнителни табели, както следва: „****“ и „***, т.е. били са поставени и изрични предупредителни знаци за опасността от поднасяне, хлъзгане на автомобила при мокра настилка, с които водачът на лек автомобил „БМВ“ обективно не се е съобразил, избирайки скоростта си на движение. А последната, съгласно заключението на САТЕ, е определящ фактор за настъпване на явлението аквапланинг.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в резултат от процесния инцидент на ищеца е причинено закрито счупване на четвърти пръст на лявата ръка, в частност в областта на средната фаланга в базалната й част. Подробно в писменото си заключение вещото лице е изяснило възможните начини за получаване на подобрно травматично увреждане- директно или индиректно, обосновавайки по този начин, че при така установения в писмените доказателства механизъм на ПТП е възможно получаването му от ищеца като пътник на предна дясна седалка и по двата начина, поради което и доколкото травмата е установена в деня на ПТП, е приел, че същата се намира в причинна връзка с процесния инцидент.