Решение № 505 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300500408 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Н. П. П., с ЕГН ********** чрез адвокат В. В. против Решение №5689 от 22.12.2025 г., постановено по гр. дело № 5774/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI гр.с., в частите, с които е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №336/18.01.2023 г., издадена по частно гр. дело № 637/ 2023 г. на ПРС, VIII гр. с-в, Н. П. П., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ж. к. „***“, бл. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. К., следните суми: главница в размер на 689,33 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.04.2019 г.- 30.12.2022 г., за обект, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. „***“, бл. *** и обезщетение за забава в размер на 87,91 лева за периода 30.06.2019 г.- 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2023 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното производство в размер на 66,62 лева.

В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на първоинстнационното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че исковата молба по делото е просрочена, като не била депозирана в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението на заповедния съд на заявителя по ч.гр.д.

№673/2023 г. на РС-Пловдив. Във въззивната жалба се сочи, че исковата 1 молба не е депозирана по пощата, както твърди ищецът, а депозирана директно в съда, което било видно от входящия номер. Към исковата молба липсвал оригинал на приложен пощенски/куриерски плик, който да доказва депозиране чрез поща или куриер на исковата молба, като имало единствено копие на пощенски плик с ксерокопирано клеймо към исковата молба. Счита, че произнасянето на Окръжен съд-Пловдив с определение, че исковата молба е редовна - няма сила на пресъдено нещо и моли настоящия въззивен състав да преразгледа въпроса за допустимостта на исковете по делото. Във въззивната жалба се сочи, ответницата е оспорила с отговора на исковата молба предявените искове по основание и размер. Поддържа се, че за процесния период не дължи сумата за предоставена от ищцовото дружество услуга по доставка на питейна вода в размер на 783,73 лв. и мораторна лихва 91,26 лв. Сочи се във въззивната жалба, че жалбоподателката е придобила процесния имот в началото на 2019 г. и от тогава до сега винаги осигурявала достъп до имота за визуален отчет на водомерите за питейна студена вода. За процесния период никой не посетил жилището й за отчет, нито била уведомявана от ищеца за осигуряване на достъп. Излагат се подробни доводи във въззивната жалба, като се поддържа, че служебното отчитане на водомерите било незаконосъобразно сторено през процесния период 2019 г. 2022 г. Посочва се, че не са представени от ищеца платежни документи, доказващи заплащане на студена вода от страна на предходния собственик до месец февруари 2019 г., като жалбоподателката не желаела да заплаща потребена вода от предходния собственик. Отправя се искане до въззивния съд за обезсилване на първоинстнационното решение в обжалваните части или да бъде отменено същото и да бъдат отхвърлени на исковите претенции.

Претендира направените разноски по делото в първоинстанционното, въззивното и заповедното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670 чрез пълномощника ст. юрк. Х.Х., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Поддържа се, че направените във въззивната жалба възражения за недопустимост на исковата молба са изцяло неоснователни, като се излагат доводи в тази насока, че искът е подаден в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В отговора на въззивната жалба се излагат подробни аргументи за неоснователност на наведените във въззивната жалба възражения, че ответницата не е неосигурявала достъп за отчет и че са начислени количества потребена вода от предходния собственик.

Въззиваемото дружество счита, че от приетите по делото СТЕ и ССчЕ се установяват основанието на иска и размерът на начислените количества вода, като всичко това правилно било прието в първоинстанционното решение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Въззивният състав приема, че така постановеното въззивно решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на разноските по заповедното производство в размер на 66,62 лева.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК приетото разрешение по т. 10.в, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 415, ал. 1 или по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство.

По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес.

С постановеното по делото решение в обжалваната част първоинстанционният съд е признал за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № № 336/ 18.01.2023 г., издадена по частно гр. дело № 637/ 2023 г. на ПРС, VIII гр. с-в, Н. П. П., ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 разноските по заповедното производство в размер на 66, 62 лева. Решението в тази част е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съдът не е следвало да признава за установено, че ответницата дължи на ищеца разноските по заповедното производство в размер на 66, 62 лева, тъй като съобразно посоченото ТР присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, както правилно всъщност е направил и първоинстанционният съд във втория диспозитив на решението.

Решение №5689 от 22.12.2025 г., постановено по гр. дело № 5774/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI гр.с., в останалата обжалвана част, с която е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №336/18.01.2023 г., издадена по частно гр. дело № 637/ 2023 г. на ПРС, VIII гр. с-в, Н. П. П. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, следните суми: главница в размер на 689,33 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.04.2019 г.- 30.12.2022 г., за обект, находящ се в гр. Пловдив, ж. к.

„***“, бл. *** и обезщетение за забава в размер на 87,91 лева за периода 30.06.2019 г.- 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2023 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане е допустимо.

Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, противно на изложените във въззивната жалба доводи. Производството е образувано по подадена в срока по чл. 415 ГПК искова молба за установяване вземането на ищеца по Заповед 3 за изпълнение по чл. 410 от ГПК №336/18.01.2023 г., издадена по частно гр. дело № 637/ 2023 г. на ПРС, VIII гр. с-в,, след постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника. Това е така, тъй като видно от съобщението на л. 21 от ч.гр.д.№637/2023 г. на РС-Пловдив - на 24.03.2023 г. е съобщено заявителя-ищец „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжницата-ответница. От тази дата е започнал да тече за заявителя предвиденият в чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок за предявяване на иска. По приложеното ч.гр.д.№637/2023 г. на РС-Пловдив, по което е издадена процесната заповед на л. 29, както и по първоинстанционното гр.д.№5774/2023 г. на РС-Пловдив на л. 18 е представен снетият електронен образ на пощенския плик, с който заявителят „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е изпратил в РС-Пловдив в исковата молба за установяване на вземането си. Видно от представения плик на същия е поставено пощенско клеймо с дата 24.04.2023г. Предвид това, искът е подаден в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 62, ал.2, изр. първо от ГПК. За пълнота на изложението и във връзка с изричните оспорвания на жалбоподателката, следва да се посочи и че по приложеното по делото в.ч.гр.д.№1507/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, X гр.с. е представен на л. 5 системен бон /касова бележка/, издадена от „Български пощи“ ЕАД, видно от който на 24.04.2023 г. подателят-заявител е заплатил сумата от 2,20 лв. за изпращане на пратка РС-Пловдив. Предвид всичко това въззивният съд намира, че исковата молба е подадена в законоустановения срок, предвид което доводите във въззивната жалба за недопустимост на установителните искове за главница и лихва са неоснователни.

Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в останалата обжалвана част, с която е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №336/18.01.2023 г., издадена по частно гр. дело № 637/ 2023 г. на ПРС, VIII гр. с-в, Н. П. П. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, следните суми: главница в размер на 689,33 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.04.2019 г.- 30.12.2022 г., за обект, находящ се в гр. Пловдив, ж. к.

„***“, бл. *** и обезщетение за забава в размер на 87,91 лева за периода 30.06.2019 г.- 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2023 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив против Н. П. П., с ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата в размер на 783,73 лева - главница, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 04.04.2019 г.- 30.12.2022 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. „***“, бл.

Разпечатката съдържа 28 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab340854-72e9-45cb-b0c8-d9b72a36526b