Решение № 6281 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6281 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110154513 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу „С. А. Г. Груп“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК, по ч. гр. д. № 4567/2025г. по описа на РС-Враца, а именно: 85,33 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 31.03.2024г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2025 г. до окончателното й изплащане; 19,16 л е в а - мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.07.2023г. до 06.11.2025г.; 15,72 лева – стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г., с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2025г. до окончателното й изплащане; и 4,10 лева мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.07.2023г. до 06.11.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в

************************************************************, аб. № *******, но същият е ползвал такава, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и следва да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Посочва, че същото важи и за услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Посочва, че между страните не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, като самият имот не е свързан с топлопреносната мрежа. Поддържа, че не се полза топлинна енергия в имота, който е с отделен вход, както и че ответното дружество не е ползвало магазинът през процесния период, тъй 1 като е бил отдаден под наем на трето лице. Оспорва и иска за акцесорното вземане.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че през процесния период между тях не е имало сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, както и че имотът е собственост на ответника.

С оглед предмета на заявената претенция по чл. 59 ЗЗД обаче, не е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на имота. По делото следва да се докаже, че ответникът чрез физически лица (работници, служители, представители и т. н.) фактически /действително/ е ползвал имота през процесния период, потребил е твърдяното количество топлинна енергия и е ползвал услугата дялово разпределение, извършена от самото ищцово дружетво (което не се установява), за да се е обогатил с тяхната стойност за негова сметка. Доказателства в тази насока не са ангажирани.

Напротив, представен е договор за наем от 01.02.2022г., който не е оспорен от ищеца относно неговата достоверност, от който се установява, че процесният имот е предоставен за временно и възмездно ползване на трето лице за срок от 3 години, считано от 01.04.2022г., тоест от 01.04.2022г. до 01.04.2025г. – период, който попада в процесния. Ето защо, съдът намира, че през процесния период фактическа власт върху имота не е упражнява от ответника, а от друго лице, като дори да се приеме, че е доставена топлинна енергия, то тя не е потребена от ответника, а от наемателя и именно той би се обогатил за сметка на ищеца. В тази връзка, следва да се посочи, че общите условия към договорите за доставка на топлинна енергия са неприложими, тъй като същите биха имали действие само при облигационни (договорни) отношения, но не и при извъндоговорни такива. В случая и двете страни признават, че не съществува договор между тях (този факт е отделен и за безспорен с доклада по чл. 146 ГПК). За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено и от установяване на факта на упражняване на фактическа власт върху имота от ответника чрез конкретни физически лица, предвид че същият е юридическо лице. При процесуалното бездействие на ищеца и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеното за установяване субективно право не е възникнало в патримониума на ищеца.

2

По изложените съображения, предявените искове за главните вземания подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който е доказал такива в размер от 206 евро за адв. възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец” №23Б, срещу „С. А. Г. Груп“ ЕООД, ЕИК: 130159276, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "РАЛЕВИЦА" № 84, искове с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК, по ч. гр. д. № 4567/2025г. по описа на РС-Враца, а именно:

85,33 лева

(43,63 евро) - стойност на топлинна енергия за периода

01.05.2023г.-31.03.2024г. до имот, находящ се в

************************************************************, аб. № *******, с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2025г. до окончателното й изплащане; 19,16 лева (9,80 евро) - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2023г.-06.11.2025г.; 15,72 лева (8,04 евро) – стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2023г.-30.04.2024г., с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2025г. до окончателното й изплащане; и 4,10 лева (2,10 евро) - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.07.2023г.-06.11.2025г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да заплати на „С. А. Г. Груп“ ЕООД, ЕИК: 130159276, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "РАЛЕВИЦА" № 84, сумата от 206 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3