Решение № 382 от 07.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Плевен, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500502 по описа за 2025 година Производство по чл.258 ГПК .

С решение на Районен съд Левски №61 от 20.03.2025г., постановено по гр.д.№347/2024г.по описа на същия съд на основание чл.439 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че С. Д. С., ЕГН **********,с адрес: гр.Л., ул.“Ал. С.“ № *, като наследник на Д. С. Л., ЕГН:********** и М. И. Л., ЕГН:**********, б.ж. на гр.Л. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, ½ от сумата в общ размер на 36 783,65 лева, включваща: 16 890 лв.главница; 2 341,33 лева- лихва за забава за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; 1073,86 лв. санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г., 16 478,46 лв. законна лихва за периода 26.10.2011г. до 17.02.2025г.,предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на действие ОС – Плевен, поради настъпила погасителна давност.

Със същото решение на Районен съд Левски на основание чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено,че П. Д. С.,ЕГН **********, с адрес: гр.Л., ул.„Л.” №**, като наследник на Д. С. Л., ЕГН:********** и М. И.

Л., ЕГН:**********, б.ж. на гр.Л.,НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4, 1

½ от сумата в общ размер на 36 783,65 лева, включваща: 16 890 лв. главница; 2 341,33 лева- лихва за забава за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г.; 1073,86 лв. санкционираща лихва за периода 24.11.2010г. до 25.10.2011г., 16 478,46 лв. законна лихва за периода 26.10.2011г. до 17.02.2025г., предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20127550400061 по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755, район на действие ОС – Плевен, поради настъпила погасителна давност.

С решението на РС Левски на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4 е осъдено да заплати на С. Д. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.Л., ул.“Ал. С.“ № *, разноски в общ размер на 1 012,50 лв.

С решението на РС Левски на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4 е осъдено да заплати на П. Д. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.Л., ул.„Л.” №**, разноски в общ размер на 1012,50 лв.

Със същото решение на Районен съд Левски на основание чл.38, ал.2 ЗА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4 е осъдено да заплати на адв.Р. Р. от ПлАК, ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Левски, ул.“П.К.Яворов“№3, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство в размер на 3592,64 лв. и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ВЧГД №784/2024г. по описа на ОС – Плевен в размер на 500 лева.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София ,представлявано от управителя Т.

В. ,чрез главен юрисконсулт М. М.,с която същото се обжалва като неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон ,както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила .Изложени са доводи, че изводите на първоинстанционния съд за погасяване на вземането по давност са неправилни,с оглед установените по делото факти.Районният съд е приел, че последното изпълнително действие , годно да прекъсне давността , е от 15.11.2017г.,когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника М. И. Л. - наследодател на ищците.На тази дата е наложен запор на трудовото възнаграждение и на длъжника Г. О. Г.. Съдът е приел , че след тази дата , на 27.05.2021 г. е депозирана молба за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото , в която е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен способ - запор върху банкова сметка,но това искане не е прекъснало погасителната давност, тъй като молбата е подадена след влизане в сила на разпореждането за прекратяване на изпълнителното 2 производство.Съдът е счел,че изпълнителното производство следва да се счита перемирано на 15.11.2019г., като извършените след това изпълнителни действия по прекратеното изп. производство не прекъсват давността.Въззивникът счита,че този извод, е неправилен и противоречи на т.3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2023 г., съгласно което“ „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция".Дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент ,то същата е без правно значение за прекъсването на давността.В тази насока са изложени подробни съображения,цитирана е и практика на ВКС.Изложени са доводи,че депозираната молба за конституиране , входирана на 27.05.2021 г., с искане да бъде наложен запор върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД е прекъснала давността.По изп.дело № 61/2012г. липсват данни съдебният изпълнител да е дал указания на кредитора и те да не са изпълнени, а изпълнителният лист е приложен по делото.В жалбата въззивникът посочва,че следва да се съобрази и разпоредбата на чл.3,ал.1,т.2 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение ,като за периода 13.03.2020г. до 14.05.2020г.давностните срокове не текат.Сроковете,спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в ДВ,следователно давност не е текла от 13.03.2020г.до 21.05.2020г.Въззивникът счита,че изводът на първоинстанционния съд ,че процесното везамене е погасено по давност е неоснователен и необоснован.

Решението на РС Левски се обжалва и в частта за разноските,като са изложени доводи,че съдът не е обсъдил направеното от ответника с отговора на ИМ възражение за прекомерност с искане за намаляване на адв.възнаграждение по реда на чл.78,ал.5 ГПК.

Твърди се,че РС Левски неправилно е присъдил адв.възнаграждение за адвокат Р. в размер на 500лв.за процесуално представителство по въззивно ч.гр.д.№784/2025г.,че това възнаграждение вече е присъдено от ОС Плевен и дружеството два пъти е осъдено за тези разноски.

В заключение въззивното дружество моли съда да постанови решение ,с което да се отмени обжалваното решение на РС Левски и спорът да бъде пререшен. В условията на евентуалност,в случай,че решението бъде потвърдено, е направено искане за намаляване на адв.възнаграждение на пълномощника на въззиваемите на осн.чл.78 ,ал.5 ГПК и присъждане на възнаграждение в минимален размер .

В съдебното заседание на 17.09.2025г.пред ОС Плевен не се е явил представител на въззивното дружество.

Въззиваемите С. Д. С. и П. Д. С., чрез своя пълномощник адвокат Р. Р. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна.Изложени са доводи,че правилно PC-Левски е приел, че последното изпълнително действие, годно да 3 прекъсне давността е от 15.11.2017г.,когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на М. И. Л. и правилно е приел,че изпълнителното производство е перемирано на 15.11.2019г.РC Левски правилно е приел че депозираната на 27.05.2021г. молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател по изп. дело, на основание сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който, процесното вземане е цедирано в полза на ответника, не е валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността,доколкото длъжниците по делото не са били надлежно уведомени за извършената цесия.Излагат се доводи,че в молбата е посочена банкова сметка за превеждане на постъпилите суми и е поискан запор на банкова сметка на длъжника/длъжниците, без същите да са уточнени,посочена е само банкова сметка в „Юробанк“ АД,в която никой от въззиваемите няма банкова сметка.Към този момент те не са били уведомени за цесията, не са били и конституирани като длъжници по делото,не са представени доказателства за заплатени такси за образуване на ново изпълнително дело, тъй като предходното вече е било прекратено от съдебния изпълнител.Правилно PC Левски е приел, че депозираната на 27.05.2021г. молба от ответника не е прекъснала погасителната давност и същата е изтекла на 15.11.2022г.В заключение въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното решение на РС Левски.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл38,ал.2 ЗА в минималния размер, определен в Наредба 1/2004г.

В съдебното заседание на 17.09.2025г.въззиваемите чрез своя пълномощник адвокат Р. Р. от ПАК поддържат изложените в отговора съображения и молят съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на РС Левски.

Срещу определение на Районен съд Левски №376/23.04.2025г.по реда на чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София , представлявано от управителя Т. В., чрез пълномощника на дружеството главен юрисконсулт М. М.,с която същото се обжалва като неправилно.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от С. Д. С. и П. Д. С. от гр. Левски, чрез пълномощника им адвокат Р. Р. от ПАК,в който е взето становище,че частната жалба е неоснователна.

Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба,както и в частната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени субективно искове от С. Д. С. и П. Д. С. чрез пълномощника им адвокат Р. Р. от ПАК срещу “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София с правно основание чл.439 ал.1 ГПК във вр.чл.124,ал.1 ГПК с искане да се признае за установено,че 4 ищците като наследници на починалите длъжници Д. С. Л. и М. И. Л. по изп.д.№61/2012г.по описа на ЧСИ П. Д., рег.№755 и район на действие ОС Плевен не дължат на ответника сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№61/2012г.,съгласно изпълнителен лист от

27.10.2011г.,издаден от РС Левски по ч.гр.д. №766/2011г.,които наследодателите са осъдени да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ЕАД, заместен от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.София,поради погасяване по давност на вземането на взискателя по изп.дело.С оглед направените уточнения и влезлите в сила определения относно родовата подсъдност на двата субективно съединени иска,всеки от ищците претендира недължимост на сумите по процесното изп.дело,съобразно своя наследствен дял,респ.за ½ ид.ч. от общо дължимата сума в размер на 36 783,65лв., влючваща главница и лихви.

Така предявените искове са допустими.Ищците като наследници на починалите длъжници в изпълнителното производство имат интерес да установят,че не дължат сумите по изпълнителния лист.В конкретния случай правният интерес произтича от твърдението,че след издаване на изпълнителния лист срещу длъжниците,с изтичане на давностния срок, вземането на взискателя е погасено.

Безспорно по делото е,че ищците С. Д. С. и П. Д. С. са наследници на М. И. Л. ,починала на 19.11.2021г.и на Д. С. Л., починал на 20.06.2023г.,съответно син и дъщеря на наследодателите.

От приложеното заверено копие на изп. дело №61/2012 по описа на ЧСИ П. Д.,рег.№755 КЧСИ, район на действие ОС Плевен, се установява,че същото е образувано на 06.03.2012г.по молба на взискателя „Банка ДСК“ЕАД и на основание изпълнителен лист от 27.10.2011г.,издаден от Районен съд Левски по ч.гр.д.766/2011г. по описа на същия съд,въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №96/27.10.2011г. Съгласно изпълнителния лист М. И. Л., Д. С. Л., Д. И. Д. и Г. О. Г. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ЕАД следните суми: 16 890 лв.