Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 20.10.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Търговско дело 1/2026
Вид
Решение № 38
Подписан
20.10.2026
Състав
Константин Георгиев Моллов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Шумен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20263600900001 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Булагро“ АД, ЕИК 040206054 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Железник“, Административна сграда „Булагро Център“, представлявано от изп. директор Х.Г.Б. действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Ж. Ж. против Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК 127512595 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Макак. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор № 314/09.05.2025 г. за избор на изпълнител и възлагане на обществена поръчка, чрез публично състезание по реда на чл.18, ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП за доставка на препарати за растителна защита. Към договора е подписано и допълнително споразумение № 1 от 26.06.2025 г. За всяка конкретна доставка е съставен двустранно подписан приемопредавателен протокол и ищецът е издавал съответната фактура. Поради неплащане цената на доставените му стоки, ищецът е иницирал заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на подаденото от него заявление е образувано ч.г.д. № 17/2026 г. по описа на РС – Левски. С Разпореждане № 15/09.01.2026 г., съдът е отхвърлил заявлението, поради липса на родова компетентност, като е указал на заявителя, възможността за предявяване на осъдителен иск в едномесечен срок, на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 190 029.00 лв.

(97 160.28 евро), представляваща дължима цена на доставени но незаплатени от ответника стоки по сключен между страните договор № 314/09.05.2025 г. и допълнително споразумение №1 от 26.06.2025 г. съгласно издадените фактури №№ 9000013393, 9000013516 и 1000084923, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.01.2026 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК) до окончателното й 1 погасяване. Моли съда да му присъди направените разноски в настоящото и заповедното производство.

В своевременно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените срещу него искове. Признава наличието на облигационни отношения между страните, възникнали въз основа на сключен между тях договор, представен от ищеца, ще вземе становище по същество

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст съдът приема за установено следното:

Между ДП „Кабиюк“ в качеството му на възложител и „Булагро“ АД в качеството на изпълнител на основание чл.112, ал.1 от ЗОП е сключен договор № 314/09.05.2025 г. за доставка на препарати за растителна защита за нуждите на държавното предприятие през 2025 г. Уговореният срок за плащане е 60 дни, определени съгл. чл.303а от ТЗ, считано от датата на издаване на фактура –чл.3, ал.2 от договора. За извършените доставки са съставени фактури № 9000013393/ 30.05.2025 г., № 9000013516/30.06.2025 г. и № 1000084923/03.10.2025 г. На 30.10. 2025 г. Ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно плащане от 30.10 .2025 г. за дължимите суми по извършените доставки в общ размер на 175 773.00 лв. Поканата е получена на 03.11.2025 г. Поради неплащане от страна на ответника на дължимите суми на падежите, по отделните фактури, ищецът е предприел действия за събиране на вземанията си по реда на заповедното производство – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 106/08. 01.2026 г. на Районен съд – Левски. С Разпореждане № 15/09.01.2026 г. по ч.г.д. № 17/2026 г. по описа на районен съд – Левски заявлението на ищеца е отхвърлено, предвид цената на иска, която е над 25 000 лв., поради което искът е подсъден на окръжния съд. На заявителя е указано, че в едномесечен срок има право да предяви осъдителен иск на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Ищецът е предявил осъдителния иск на 22.01.2026 г., т.е. в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на страните и записванията в тях досежно процесните фактури са водени редовно и съобразно ЗСч, избраната приложима рамка на счетоводна отчетност, както и другите действащи нормативни актове. „Булагро“ АД е осчетоводило всички фактури, описани в исковата молба, като вземания от клиенти срещу отчитане на приходи от продажби, както и начислен ДДС за продажби. Всички фактури, описани в исковата молба са включени в дневниците за продажба. ДП „Кабиюк“ е осчетоводило всички фактури, описани в исковата молба с право на ползване на данъчен кредит. Фактурите са включени в дневниците за покупки за съответните периоди, за които се отнасят. Ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури.

ДП „Кабиюк“ няма извършени плащания към „Булагро“ АД. Общият размер на неплатеното задължение на ответника към ищеца по процесния договор и издадените във връзка с изпълнението му фактури възлиза на 190 029.00 лв. или превалутирана сума в 2 размер на 97 160.28 евро.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плащане на цената, за закупената от него стока по сключен договор за търговска продажба. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирано заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 02.07.2026 г. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.

Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради следните съображения:

Налице са валидно сключен между страните договор за търговска продажба на родово определени вещи, по силата който ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество стоки. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение продавачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки приемо-предавателни протоколи и фактури. В протоколите изрично е отразено, че стоката е предадена от представител на ищеца и съответно получена от представител на ответника, който е подписал протоколите за получател. Приложените към исковата молба фактури са отразени в счетоводните регистри на ответника за целите на ЗДДС и начисления ДДС по тях е посочен с право на данъчен кредит в месечните справки декларации за съответните месеци и ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС.

Т.е. ответникът е получил и приел доставените му от ище- ца стоки. С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задълже- нието да заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ. Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице прегледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счетоводството на ответника, безспорно установи, че той не е заплатил доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счетоводната документация, неиздължените суми по сключените сделки е в общ размер на 190 029.00 лв. (97 160.28 евро). Ответникът не е ангажирал доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасил задължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание 415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.327, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.

Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. Съгласно разпоредбата 3 на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай са налице изрични уговорки относно сроковете за плащане на продадените стоки. С оглед на това към тези дати съответните задължения са били изискуеми и ответникът е изпаднал в забава. Следователно същия дължи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока, но и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Следователно претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.01.2026 г. до окончателното й заплащане е основателна, поради наличие на виновно неизпълнение на парични задължения от ответника, по договора между страните.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него в заповедното (т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и исковото производство разноски в общ размер на 10 738.13 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Държавно предприятие „Кабиюк”, ЕИК 127512595, със седалище и адрес на управление гр. Шумен 9700, ж. к. Макак, представлявано от директора И.Р.А. да заплати на от „Булагро“ АД, ЕИК 040206054 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.

„Железник“, Административна сграда „Булагро Център“, представлявано от изп. директор Х.Г.Б. сумата от 97 160.28 евро, представляваща дължима цена на доставени но незаплатени от ответника стоки по договор № 314/ 09.05.2025 г. за доставка на препарати за растителна защита за нуждите на държавното предприятие през 2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2026 г. до датата на нейното окончателно плащане, както и да заплати сумата от 10 738.13 евро, представляваща направените в заповедното и исковото производство разноски.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4