Решение № 960 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501042 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №5171/20.12.2023г. по гр.д.№7948/2023г. по описа на РСПловдив,VIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД и е осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 744,39лв.,представляваща главница,недължимо платена ,без правно основание по изп.д.

№1046/2008г. по описа на ЧСИ П.И.,като недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли исковата претенция.Претендира за разноски.

Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира за разноски за настоящото производство.

Постъпила е частна жалба в частта за разноските,с която се иска изменение на решението в частта за разноските от ищеца по делото и присъждане на такива за въззивната инстанция при обезсилване на решението.

Постъпил е отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Не се спори по делото,че при ЧСИ П.И. е имало висящо изп.д.№1046/2008г.,което е било заведено от жалбоподателя против въззиваемата страна.Това е станало с изпълнителен титул през 2008г.При ЧСИ са постъпили следните плащания-на 21.07.2014г. сумата от 2,21лв. от наложен запор;на 12.10.2015г. доброволно заплатена сума в размер на 200лв.;на 12.09.2015г. сумата от 700,91лв. от наложен запор и на 14.07.2017г. сумата от 207,10лв. от наложен запор,като общата сума на постъпилите по сметка на ЧСИ средства възлиза на 1110,22лв.С влязло в сила решение по гр.д.№1788/2017г. по описа на ПРС е било установено,че въззиваемият не дължи на жалбоподателя сумата в размер на 5230,52лв.,представляваща главница по изп.д.№1046/2008г. по описа на ЧСИ П.И. стойност на неплатена топлинна енергия като погасена по давност.С влязло в сила решение по гр.д.

№13103/2019г. по описа на РС-Пловдив е било признато за установено по отношение на жалбоподателя,че дължи на въззиваемия сумата от 170,34лв.,недължима,без правно основание по изп.д.№1046/2008г. по описа на ЧСИ П.И..Спорът към момента е за останалата сума в размер на 744,39лв.,като се твърди,че същата е платена без правно основание и се иска осъждането на ответника да я заплати на ищеца.

Настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:На взискателя е било разпределено вземане в размер на 914,73лв.Признато е с влязло в сила решение,че въззиваемата страна не дължи на жалбоподателя сумата от 170,34лв. главница.По отношение на останалата сума от 744,39лв. става ясно,че същата е погасена по давност,тъй като вземането е с петгодишен давностен срок и същото се е погасило още през 2017г.Жалбоподателя счита,че спорът се преразглежда,тъй като вече веднъж има произнасяне на съда по отношение на сумата от 170,34лв.,но това е частично вземане от цялото и само по отношение на него е разгледан спора и има произнесено решение от съда,а по отношение на останалата част от сумата 744,39лв. няма произнасяне,поради което няма пречка да се води настоящото производство.Ответникът е направил възражение за давност,но такава не е изтекла,тъй като разпределението на сумите е станало през 2017г.,а датата на завеждане на настоящото производство е през 2021г.Следователно към момента на получаване на сумата жалбоподателя не е имал основание за получаването й,тъй като има решения на районния съд,влезли в сила,по отношение на които сумата не се дължи.При това положение решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно., Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за производството и такива са направени в размер на 480лв. за адвокатско възнаграждение,а съобразно обжалваното определение на районния съд в частта за разноските,настоящата инстанция намира,че такива са присъдени в първоинстанционното производство, поради което не следва да се присъждат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5171/20.12.2023г. по гр.д.№7948/2023г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК-***със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В. Д. И. с ЕГН-********** от *** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 480лв./четиристотин и осемдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3