Решение № 626 от 11.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110119699 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от [фирма], ЕИК ****, срещу В. Н. А., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че на 09.12.2021 г. В. Н. А. издала в негова полза запис на заповед, чрез който се задължила безусловно и неотменимо да заплати на поемателя сумата от 2186.57 лв. Съгласно записа на заповед, същият е платим на предявяване и без протест, с място за плащане [адрес]. Ищецът твърди, че записът на заповед бил надлежно предявен за плащане на ответницата на 03.11.2022 г., като предвид частичното погасяване на сумата по записа от страна на задълженото по него лице, при предявяването му ищецът претендирал остатъка от стойността, за която бил издаден, в размер от 1321.57 лв. Длъжницата не изплатила посочената сума на датата на предявяване, като и до момента задължението не било платено.

Ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 67080/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, но тъй като длъжницата подала възражение срещу издадената заповед, се предявява и настоящият установителен иск за съществуване на вземанията. Моли същият да бъде уважен, както и да се присъди законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимото. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответницата. Оспорва предявения с исковата молба иск, както по основание, така и 1 по размер. Твърди, че процесният запис на заповед е издаден, за да обезпечи изпълнението на задълженията на ответницата по Договор за заем № 60692/09.12.2021 г., както и по договор за предоставяне на допълнителни услуги от същата дата, като сумата по издадения запис на заповед се формира от общия размер на всички погасителни вноски на обща стойност от 1173.24 лв., съгласно чл. 3, ал. 6 от договора за заем, и сумата в размер на 1012.61 лв., представляваща размер на начислената неустойка – чл. 7, ал. 1 от договора за допълнителни услуги. Поддържа, че е погасила изцяло и предсрочно задълженията си по договора за заем от 09.12.2021 г., но въпреки това ищецът не е върнал на ответницата подписания при сключването му запис на заповед нито е издал документи за извършените плащания. Твърди, че претендираната сума е недължима поради извършено от страните извънсъдебно прихващане на задълженията на ответницата по договора за заем от 09.12.2021 г. със задължението на ищеца да й предостави за временно възмездно ползване сума по договор за заем № 60692/07.03.2022 г. с идентично съдържание с договора, във връзка с който бил издаден процесният запис на заповед. Счита, че уговорената неустоечна клауза в чл. 12, ал. 4 от договора за заем от 09.12.2021 г. в размер на 1012.61 лв. е нищожна, доколкото противоречи на добрите нрави, като едновременно с това има характер на неравноправна клауза, излиза от присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се намира в противоречие с изискванията за добросъвестност в гражданските правоотношения, уговарянето й имало за цел да бъде увеличено възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като в резултат от това била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради обстоятелството, че действителният размер на приложимия по договора за заем ГПР надвишава допустимите стойности. Излага твърдения за нищожност на договора за допълнителни услуги към договора за заем от 09.12.2021 г., тъй като уговарянето на цени за посочените в договора допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, без оглед на техния конкретен размер.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Правната квалификация на иска е: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.

На 08.12.2022 г. ищецът подал в Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. По образуваното ч. гр. д.

67080/2022 г. по описа на СРС, 88 състав е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответницата по настоящото производство е подала в срок възражение против заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което е довело до предявяването на настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

Представен е в оригинал /в заповедното производство/ запис на заповед от 09.12.2021 2 г. издаден от В. Н. А. в полза на [фирма]. Ответницата не оспорва, че е подписала процесния запис на заповед. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.

В представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от 2186.57 лева. В менителничния ефект като място на издаване е определен ***, като място на плащане – [адрес], като процесният запис на заповед е издаден на 09.12.2021 г. и е положен подпис от издателя В. Н. А.. Ценната книга е платима на предявяване в срок до пет години от издаването й. Видно от изрично посочената в документа дата записът на заповед е предявен за плащане на ответницата на 03.11.2022 г., като падежът е определен по реда на чл. 486, т. 1 ТЗ – на предявяване.

Следователно, налице е редовна ценна книга, с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити.

Предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, предвид което основанието не е елемент от фактическия състав на сделката и не обуславя нейната действителност. Записът на заповед може да служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало в резултат от проявлението на различни юридически факти. Именно каузална сделка обикновено е непосредствената причина за менителничното задължаване. Ето защо при надлежно въведени от страните в производството твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка /виж решение № 127/12.07.2013 г. по търг. д. № 274/2012 г.,II т. о., ВКС/.

Относно възможната връзка между записа на заповед и каузално заемно правоотношение съдебната практика разграничава три хипотези – твърдения за налично заемно правоотношение, твърдения за обещание за заем, при което сумата не е предадена и твърдение за преддоговорни отношение по бъдещо, несключено заемно правоотношение.

Когато се твърди наличието на каузално заемно правоотношение следва страната, която твърди наличието на каузалното правоотношение, да докаже предаването на сумата.

Заемът е реален договор, който се сключва с предаването на сумата. Твърдението на 3 ответника, че не е получавал сумата, изключва възражението за наличие на валидно каузално правоотношение между страните по договор за заем. При това положение следва да се приеме, че представеният по делото редовен запис на заповед като абстрактна сделка, представлява годно основание за присъждане в полза на поемателя на сумата, с която издателят се е обогатил за сметка на поемателя, без да е необходимо да бъдат изследвани евентуалните каузални правоотношения между страните /виж решение № 45 от 31.03.2016 г. по т. д. № 1029/2015 г. на II т. о. на ВКС, oпределение № 60342 от 8.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1330/2020 г., II т. о./.

При направено от издателя на менителничния ефект възражение обаче, че записът на заповед е издаден във връзка с постигнато съгласие за сключване на договор за заем, по който сумата не е предадена, се твърди наличие на т. нар. „обещание за заем“ по чл. 241 ЗЗД. В тази хипотеза ответникът не дължи сумата по записа на заповед, ако докаже постигане на съгласие за сключване на заема и връзка между обещанието за заем и издаването на ценната книга в полза на поемателя - ищец, установяването на която може да стане включително и с гласни доказателства, поради липсата на законова забрана за това.

Подобно е разрешението относно разпределението на доказателствената тежест при възражение на длъжника по записа на заповед, че ценната книга обезпечава задължение по бъдещ договор за заем /липса на постигнато съгласие за сключване на договора/ и наличие единствено на преддоговорно отношение. В този случай издателят следва да докаже преддоговорното отношение за заем, както и че именно по повод на него е издадена ценната книга, като за тези обстоятелства са допустими свидетелски показания. Установяването от ответника на посочените факти води до неоснователност на претенцията по прекия менителничен иск /виж решение № 38/07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г.,I т. о. на ВКС, решение № 20 от 19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., I т. о. на ВКС/.

Предвид релевираното с отговора на исковата молба възражение от ответницата, че процесният запис на заповед бил издаден, за да обезпечи изпълнението на задълженията на ответницата по Договор за заем № 60692/09.12.2021 г., както и по договор за предоставяне на допълнителни услуги от същата дата, то за настоящия съдебен състав е възникнало задължение за изследване на наличието на посоченото каузално правоотношение, служещо за основание на менителничния ефект. Ответницата не дължи сумата по записа на заповед, ако докаже че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията, поети с Договор за заем № 60692/09.12.2021 г., както и по договор за предоставяне на допълнителни услуги от същата дата, както и, че е погасила задълженията си по каузалните правоотношения, във връзка с които е издаден процесният запис на заповед /по който начин е разпределена и доказателствената тежест с определение от 19.07.2023 г./.

Не е предмет на спор между страните, поради което и с определение на съда от 19.07.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е издала в полза на ищеца запис на заповед от 09.12.2021 г.

Ищецът не оспорва, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с 4 изпълнението, съответно неизпълнението на договор за заем № 60692 от 09.12.2021 г. и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем № 60692 от 09.12.2021 г. Същото е видно и при съпоставката на трите документа, доколкото са издадени между едни и същи страни, на една дата и при идентичен размер на дължимите суми. Тук следва да се посочи, че представените с отговора на исковата молба договор за заем и сключен във връзка с него договор за предоставяне на допълнителни услуги, макар и с посочена в тях друга дата на сключване, представляват преписи на първоначалните договори от 09.12.2021 г. Това е така, доколкото същите не носят подписи на страните, които се твърди да са ги сключили, имат идентичен номер - 60692, а вместо подпис на ищеца в качеството му на кредитор е налице отбелязване, че договорът е копие с печат на дружеството и подпис на негов представител. С оглед липсата на доказателства, от които да се установи сключването на последващ процесния договор за заем, неоснователно се явява и възражението на ответницата за погасяване на сумите по каузалното правоотношение, чието изпълнение, респ. неизпълнение обезпечава процесният запис на заповед чрез извършване на извънсъдебно прихващане с отпуснати средства по договор за заем сключен между страните на 07.03.2022 г.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab3142ad-5f1b-4fd1-b024-39a71965bcca