Определение № 593 от 15.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Стара Загора, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500315 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.267- 273 от ГПК във вр. с чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и чл.5, т.1, б. „а“ от ЕКЗПЧОС.

Въззивното дело е образувано по въззивна жалба вх.№

3735/04.03.2025г., подадена от пълнолетния български гражданин Т. С. К. от гр. К. против изцяло негативното за него първоинстанционно Определение № 526/21.02.2025г. по приключеното гр.д.№ 3285/2024г. по описа на РСКазанлък, като твърди, че то било изцяло незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Развива подробни правни аргументи в подкрепа на оплакванията си. Моли настоящия въззивен ОС да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Определение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на съда, като даде точни и ясни указания по прилагането на ЗОДОВ във вр. с чл.5, §1, б. „а“ от ЕКЗПЧОС.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от другата страна - Върховен касационен съд на Република България чрез пълномощник З.С., в който счита, че делото било напълно изяснено от фактическа и правна страна пред РС, че не били допуснати твърдените от въззивника - ищец съществени процесуални нарушения и при постановяването на атакуваното първоинстанционно Определение били спазени всички материални и процесуални правила. Счита атакуваното Определение за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно и моли то да бъде изцяло потвърдено. Претендира на осн. чл.78, ал.8 от ГПК направените разноски по делото от страна на ВКС за юрисконсултско възнаграждение в размер на чл.37 от ЗПП.

Въззивният съд, като обсъди направените във в.жалба оплаквания, намери за установено, че в.жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения законов срок за обжалване, в изискуемата се законовата писмена форма, от процесуално легитимирана ищцова страна, срещу подлежащ на 1 инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Видно от материалите на прекратеното гр.дело на РС- Казанлък, първоинстанционното производство е било образувано с искова молба от Т. С.

К. - ЕГН ********** от гр.К., *** срещу Върховния касационен съд/ВКС/ на Република България/РБ/, по предявени осъдителни искове за заплащане на парични обезщетения за твърдени причинени неимуществени вреди по специалния ред на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. С постановено в з.з. Определение № 526/21.02.2025г. първоинстанционният съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.д.№ 3285/2024г. по описа на РС – гр.Казанлък, обл.Старозагорска по предявените от ищеца Т. С. К. срещу ВКС на РБ искове за заплащане на парични обезщетения за неимуществени вреди, като процесуално недопустими.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че частната жалба се явява по съгщество основателна и доказана поради следните съображения:

Настоящият въззивен състав намира, че въззивникът е предявил искове против последната национална съдебна инстанция /ВКС/, които с оглед на възможната правна квалификация са изначално допустими, тъй като се претендират вреди от неправилен съдебен акт на ВКС по приключено наказателно дело от общ характер с посочено правно основание на предявените искове чл.2 от специалния национален закон/ЗОДОВ/ във вр. чл.5 от международния правен акт/ЕКЗПЧОС/. В случая е процесуално допустимо да се търсят вреди, причинени от правораздавателната дейност на съда, като отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България/КРБ/ е развита в специалния ЗОДОВ във вр. с общия ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени от незаконни актове на органите на съдебната власт, като в тези случаи съдът /ответник/ отговаря като процесуален субституент на държавата, като цяло. Законовите хипотези за такава отговорност са освен в чл.2, т.4 и т.5 от ЗОДОВ за вреди, причинени от съда при прилагане на задължително настаняване за лечение или принудителни медицински мерки съгласно ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКССофия, за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.2б от ЗОДОВ, както и за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл.2в от ЗОДОВ. Следователно въпросът за отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия на своите органи са по посочените хипотези на ЗОДОВ, което е въпрос не относно процесуалната допустимост на исковата, а е въпрос по същество при разглеждане на самия правен спор.

Налице са нормите на чл.5, §1, б.„а" и чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС за индивидуалното право на човека за достъп до съд съгласно т.31 на Решение от 26 юни 2007 г. по дело С-305/05 на СЕС, като предявените искови претенции по ЗОДОВ безспорно представляват сами по себе си процесуално допустимо и ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита по смисъла на чл.13 във вр. с чл.5, §1, б."а" от Конвенцията, и те не са в противоречие с 2 разпоредбите на чл.17 във вр. чл.5, §1 и чл.6, т.1 от Конвенцията. Налице е задължителното съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ за съдилищата и за страните ТР № 5/15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС- София, но то се отнася до тогавашната законова редакция на ЗОДОВ преди ЗИД на ЗОДОВ/ДВ № 38/18.05.2012г. Като диспозитивът на това ТР не визира казуси след законовото изменение и не сочи, че съдът/в случая ответникът ВКС/ не носи никаква отговорност за нарушения по чл.5, §1 и §4 от Конвенцията предвид изложеното в § 33, 55, 57, 58 и 65 от решение на СЕС си делото "Ц.Ц." по жалба № 9662/13. Още повече, че ТР на ОСГК на ВКС не може да ограничи приложното поле на нормите на Конвенцията съгласно разрешенията по § 79 на преюдициално запитване до СЕС № 50005/18.01.2024г. по висящото гр.д.№ 698/2020г. по описа на III ГО на ВКССофия относно чл.8 от Конвенцията. В тази насока са и § 72 и § 85 от решението от 12 октомври 2021г. на ЕСПЧ по делото "Б. срещу България" по жалба № 25658/19 на СЕС. Като съгласно чл.5, ал.4 от КРБ ЕКЗПЧОС безспорно е част от вътрешното право на Република България, и нормите й имат предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които им противоречат. Следователно разпоредбите на ЕКЗПЧОС следва да бъдат прилагани пряко от националните съдилища, които са длъжни да тълкуват тези на вътрешното законодателство в съответствие с възприетите стандарти в решенията на Съда по правата на човека. Още повече, че всеки национален съд на всички държави - страни по Конвенцията е и национален съд по правата на човека по смисъла на чл.13 от Конвенцията. В подкрепа на това са и § 55 и § 56 от решението от 12.04.2007г. по делото "И.В. срещу България" по жалба № 48130/99, че СЕС може да бъде сезиран предвид чл.35, § 1 от Конвенцията едва след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

Като безспорно правната цел на това е всяка държава- членка да има правната възможност да поправя делата си чрез своята собствена правна система, преди да трябва да отговаря пред международен орган за своята дейност. И когато са налице надлежни вътрешно- правни средства за защита, изискването за изчерпване трябва да бъде прилагано, за да отрази практическата действителност на позицията на жалбоподателя, така че да му се гарантира действителната защита на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията.

Неслучайно съгласно чл.6, т.1от Конвенцията в практиката си Европейски съд по правата на човека е визирал, че дадено лице не само трябва да има възможността да започне производство, но е да получи разрешение по спора съгласно §67 и § 68 от постановеното решение от 10 август 2006г. по делото "Я. срещу България" по жалба 4047/98.

Предвид което настоящия въззивен съд счита, че процесната ч.жалба на ищеца се явява напълно основателна, законосъобразна и доказана, че атакуваното с нея изцяло прекратително първоинстанционно Определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което то следва да бъде изцяло отменено, ведно със законните последици, като делото се върна обратно на 3

РС- Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Това въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на делото, не съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето предвид гореизложеното и на осн. чл.267- 273 и чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.5, т.1, б. „а“ от ЕКЗПЧОС, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 526/21.02.2025г.

3285/2024г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска. по гр.д.№

ВРЪЩА висящото гр.д.№ 3285/2024г. обратно на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4