Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 329 от 09.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 466/2026
Вид
Решение № 329
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Мая Цонева, Бонка Янкова, Даниел Луков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200466 по описа за 2026 година Производството е образувано по касационни жалби - 1/ на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р. и 2/ на подсъдимия И. К. Т., подадени съответно - за частните обвинители, чрез упълномощения им повереник - адвокат А. Б., а за подсъдимия - чрез защитника му - адв.К. М., против решение № 23/18.03.2026 г. по в.н.о.х.д.№ 383/2025 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.

С присъда № 35/18.11.2025 г. по н.о.х.д. 678/2025г. на Окръжен съд Велико Търново подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 02.07.2022г., при управление на МПС, нарушил правилата за движение по чл.37, ал.1 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на В. П. В., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б„в” във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК и във вр. с чл.58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г във вр. с чл.

37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Т. е лишен от право да управлява МПС за срок една година и четири месеца. С атакуваното сега въззивно решение, първоинстанционната присъда е изменена в частта относно размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС, като същото е увеличено от една година и четири месеца на три години, а в останалата част присъдата е потвърдена.

1

В касационната жалба на адв. Б., се сочи наличието на „ всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.3 от НПК“. Твърди се, че: 1/ неправилно е определено съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства; 2/наложеното наказание е занижено, като съдът е акцентирал върху лишаването от право да се управлява МПС, без да определи справедливо и съответстващо на извършеното деяние наказание лишаване от свобода и без да е отчетен в достатъчна степен рецидивиращия характер на нарушенията на подсъдимия като водач на МПС; 3/не е съобразено увеличението на пътнотранспортни произшествия с тежки последици, изискващи налагането на справедливи и възпиращи наказания; 4/ не е отчетено съществено отегчаващо вината обстоятелство - че настоящото деяние е поредното нарушение от страна на подсъдимия, което потвърждава трайното незачитане на законовите разпоредби и правилата за безопасност.

Отправеното в жалбата искане е нееднозначно, доколкото в уводната част на жалбата се настоява за цялостна отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция – „ с указания за признаване на подсъдимия Т. за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение..“, а в заключителната част - се иска частична отмяна на решението и връщане на делото със задължителни указания

„да се увеличи размера на наказанието“лишаване от свобода“, като за справедливо считам около средния предвиден в закона размер, както и пропорционално да бъде увеличено наказанието по чл.343г от НК, с приложение на чл.49, ал.2 от НК“.

В касационната жалба на адв.М., се въвеждат доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Първото от тях нарушение на закона е аргументирано със съображения за неправилно определяне на наказанието в условията на чл.54 от НК вместо в облекчените такива на чл.55 от НК, за наличието на които се настоява да са налице. Твърди се, че към съвкупността от смекчаващи обстоятелства, вярно оценени по значение, а именно - липса на предходни осъждания, добри характеристични данни, трудовата ангажираност на подсъдимия, семейното положение - женен с две деца, критичното отношение и искрено разкаяние за стореното, съдът е пропуснал да съобрази и други, а именно: поведението на подсъдимия след ПТП и допуснатото от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение. За първото обстоятелство се сочи, че като съвкупност от фактически действия надхвърля необходимото за квалифициране на деянието по чл.343а от НК, поради което и позволява отчитането му извън дадената правна оценка за по - лека наказуемост на деянието и съобразяването му при индивидуализиране на наказанието. За второто обстоятелство се настоява да бъде взето предвид като съществен фактор в механизма на ПТП и съответно да бъде отчетено в полза на подсъдимия.

Заявеното нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.3 от НПК е обосновано с доводи, изведени от формата на вината. Твърди се, че след като се касае за непредпазливо деяние, то и лишаване от свобода, според защитата, е явно несправедливо наказание. Отделно от това се настоява, че увеличението на размера на допълнителното наказание лишаване от право да се управлява 2

МПС е едностранно основано само върху миналите нарушения на правилата за движение, без да е отчетена тяхната давност и конкретния им характер, а от друга страна без да са включени в оценката имащите отношение към цялостната преценка обстоятелства - занижената обществена опасност на деянието и дееца, произтичаща от многобройните смекчаващи обстоятелства.

Отправените искания са в алтернативност - за приложение на чл.55 от НК и намаляване на основното наказание - лишаване от свобода на три месеца, отложено за изпълнение при условията чл.66 от НК; замяната на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, с приложението на чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК; не налагане на наказанието лишаване от правоуправление, с оглед предвидената в чл.55, ал.3 от НК възможност или намаляването му до минималния справедлив размер.

В заседанието пред ВКС частните обвинители К. Р. и П. Р., не се явяват, редовно призовани. Явява се упълномощеният им повереник адвокат А.Б., който поддържа депозираната жалба, на основанията и с исканията отразени в нея, а жалбата на подсъдимия счита за неоснователна.

Подсъдимият и упълномощеният му защитник се явяват, редовно призовани. Подадената касационна жалба се поддържа изцяло по наведените в същата оплаквания и с развитите подкрепящи доводи. Молбата е да бъде уважена, а становището по отношение на подадената от частните обвинители жалба е противоположно.

В упражнено право на последна дума подсъдимия моли за справедливо наказание.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия. Счита, че не са налице твърдените основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Намира за основателна жалбата на частните обвинители, като се солидаризира с възражението, че в недостатъчната степен въззивният съд е преценил постижимостта на целите по чл.36 от НК с определения размер на наказанието лишаване от свобода, включително и относно чл.66 от НК, за приложението на която норма счита за недостатъчна аргументацията на съда „дали в случая не са налице предпоставките за ефективното му изтърпяване“ .

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият Т. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдържателния прочит на двете касационни жалби позволява извод, че предмет на оспорване е единствено наложеното на подсъдимия наказание, но разбираемо с противоположни по същността си съображения относно заявените недостатъци на направената преценка и също така с противоположни искания за касационна намеса. Констатацията не позволява общото им обсъждане и изисква индивидуалното им разглеждане.

І.По касационната жалба на частните обвинители.

3

С оглед очертаване пределите на допустимия касационен контрол, поискан с подадената от повереника им жалба, в аспекта на въведените разнопосочни искания и подкрепящи доводи, е наложително ВКС да внесе предварително следните уточнения: - на първо място, независимо от заявеното оплакване за наличието на „..всички касационни основания по чл.349,ал.1,т.3 от НПК“, както словесното изложение, така и изрично цитираната норма, чието цифрово изражение сочи на едно единствено касационно основание „когато наложеното наказание е явно несправедливо“, позволяват да се приеме, че решението се обжалва само на цифрово посоченото основание - по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и съответно ВКС приема, че е надлежно сезиран само относно справедливостта на наказанието; - на следващо място, с оглед констатираното различие в отправените в уводната и във финалната част на жалбата искания следва да се уточни, че волята на касатора, вложена в претенцията делото да бъде върнато на въззивната инстанция за „осъждане по първоначалното обвинение“ е напълно неразбираема, понеже посочената хипотеза не е налична по настоящото дело, след като подсъдимият не е бил оправдан по първоначалното обвинение, а е бил осъден именно по това обвинение, с което е предаден на съд; - и на трето място, в жалбата на частните обвинители не е релевирано възражение срещу приложението на чл.66 от НК като липсва изрично искане за отмяна на условно осъждане.

Общо отправената претенция за увеличение на наказанието би могла да се третира като включваща и искане за отмяна приложението на чл.66 от НК само ако по начало размерът на наказанието лишаване от свобода, поискан с въззивната жалба е предпоставил недопустимост за отлагане изпълнението на наложеното наказание. Тогава касационната жалба на частните обвинители (доколкото в случая протест не е бил подаден) би била съответна и респективно би било възможно обмисляне за допустимостта на отправеното искане за увеличаване на наказанието, като включващо и напълно самостоятелното искане, макар и неизрично посочено, за отмяна приложението на чл.66 от НК - в този смисъл Р № 153/ 3.IV.1992 г. по н. д. № 63/92 г., на ВС на РБ, I н.о, както и Р № 108/ 21.08.2018 г. по н. д. № 422/2018 г., на ВКС, III н.о. В конкретния случай обаче не е налице посочената хипотеза, понеже поискания и с въззивната, и с касационната жалба размер на наказанието лишаване от свобода - „около средния“, с предвидените в общата част на НК и в специалната норма на чл.343а от НК параметри, не надхвърля три години. Съвсем отделен е въпроса, че в принципен план, както ВК С не веднъж е имал повод да отбележи в свои решения, касационната проверка не е служебна, а се определя изцяло от волята на атакуващите страни, които от своя страна са задължени да съобразят иницииращите си документи с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Предвид посоченото, касационният състав намира, че не е надлежно сезиран с искане за отмяна на условното осъждане, поради което и правилността на приложената норма на чл.66 от НК е извън рамките на настоящия касационен контрол. Съответно, доводите на участващия прокурор в изразеното му становище за основателност на жалбата относно необсъдените в цялост предпоставки за обмисляне на ефективно наказание, не позволяват обсъждане и не ангажират 4

ВКС със задължението да им отговаря.

При така направените уточнения, разгледана по същество, касационната жалба, подадена от адв.Б. е неоснователна.

Наведените съображения, независимо от различното им словесно формулиране се свеждат до два аргументационни пункта: оспореното подценяване значението на поведението на подсъдимия като водач на МПС и ориентирането на дължимата съдебната преценка, при зачестилите пътни произшествия, към превес на генералната спрямо индивидуалната превенция.

ВКС не намира за основателно твърдението, че въззивната инстанция е подценила значението на констатираните нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия като водач на МПС и така е нарушила баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Последните по - скоро са надценени и в този смисъл резонно е оплакването в жалбата на подсъдимия, по което конкретни съображения ВКС ще изложи по - долу.